МЕЧТАЕХ НЯКОГА ДА СВИРЯ НА ТРОМПЕТ

Кеворк Закарян

web

И сега тромпетът призовава спомените на проверка. Такава е неговата привилегия да води темата на оркестъра. И сега случва се да дочувам онази изповед на креолската любов, която е нещо повече от свободата. Който познава тази мелодия, опазил е монетата на своята младост.

И сега се възнася гласът на тромпета - казвам това, поглъщайки болка. Глас, опиянен от смелостта на собствения си полет, продънил небето, като повик към стратосферата. В залата не остава въздух, който да не трепти от сребърния му метал. Все мислиш, че дъхът ще секне и няма да догони онзи връх, където тромпетът запалва огъня, за който си мечтал.

Да, така е. Младостта е, която иска да излезе на авансцената. Да застане пред завесата на мълчанието с тромпет от думи и в един звезден миг да изтръгне всички октави на своето отрицание - само и само да бъде чута...

Мечтаех някога да свиря на тромпет, но останах в публиката с утешението на тези, които не рискуват.