АМИНА

Йорданка Белева

web

Сутринта, в която напускаше селото, качен на старото магаре, никой не тъгуваше за него, но го изпращаха с особена тържественост. Покланяха му се, козируваха му, една жена плисна в краката му гърнето, в което през нощта бяха пишкали децата й, да му вървяло на небесни царства. Във вашия занаят, каза тя, от водата правите вино, с една риба сума ти народ храните, така че не бой се, ще се прославиш. Питаха го къде е каруцата и сами си отговаряха, че сигурно си е направил от дъските Ноев ковчег. Защо ти е ковчег, Амине, нали си нещо приятел с Господа, ще те прибере служебно, ти нарочно си отиваш така - сега, като излезеш оттук, в друго село ще влезеш с това магаре, като Исус да те посрещнат, добре си го измислил, така го изпращаха.

Не се казва Амин. Истинското му име знаеше само покойният поп Христо, защото го беше кръстил, но и той го наричаше Амина.

Амина намерили захвърлен пред вратата на църквата една февруарска сутрин. Не било бебе от селото, защото селските бебета се знаели още преди да бъдат заченати. Прибрал го поп Христо, изкъпал го и го кръстил, понеже не се знаело християнче ли е и кръстено ли е вече. И да е кръстено, казваше попа, най-много да стане пò христиенин. Жените се редували да му носят коя мляко, коя дрехи. Вечер спял заключен в църквата. Когато проговорил, първата му дума била “амин”, оттогава му викали Амина.

Ходеше между иконите и като не ги стигаше, за да ги целуне, се разплакваше. Плачеше тихо, но продължително. Случваше се някоя баба да го повдигне, за да стигне иконите. Най-много обичаше да целува Богородица.

Първото чудо на Амина било по време на великденските пости. В четвъртък, когато шарели яйцата, една баба му дала яйце и му заръчала да си го пази до неделя, но понеже боята не била още засъхнала, ръката му се отпечатала върху черупката. На сутринта, където били върху яйцето отпечатъците на пръстчетата му, се появила иконата на Богородица. Оттогава чакали от Амина само чудеса.

Чудесата обаче или не идвали, или не били харесвани. Веднъж запалил от разстояние кандилото, без да има масло в стъкленицата, но чудото видели само бабите в църквата, а на тях не можело да се вярва. Друг път, както си ходел, изпуснал паница варено жито и на същото място поникнала голяма нива, все с едри класове, но и това не било проверено чудо.

Растял Амина, пък чудесата му намалявали. Когато съвсем спрели да идват, започнали да му приписват подобаващи геройства, така че хем сами ги измисляли, хем им вярвали. По това време Амина бил десетгодишен. Четял житията на светиите, пишел на черковнославянски и живеел черковнославянски. Писането било едно, а живеенете съвсем друго. Едното разбирал като да пишеш писмо до Господа, а другото по-буквално разбирал, да живееш за слава на черквата, сиреч - черковнославянски.

Като пораснал започвал притчи от нищо и от всичко, но не ги довършвал никога. Питат го например колко е часът и Амина им казва - часът е толкова, колкото разполагаш с него. На колко си години, го питат. На десет, от отредените ми, казвал. Кой ден сме днес, Амине. Който ще ни приближи или отдалечи от истината. Надпреварвали се да го питат какво ли не, но скоро и това им омръзнало.

През октомври започнала войната и Амина заминал. Забравили го като всяко чудо за три дни, забравили и чудесата, които направил, и тези, които не направил, забравили. Само поп Христо на няколко пъти казвал, че с Амина на момчетата ще е по-лесно и войната може би ще е кратка, заради Амина.

Подир две години дошло писмо от фронта. Било адресирано до поп Христо, но понеже него го нямало вече между живите, отворили писмото и го зачели.

Отче Христе,

согрешаем мы словом, делом, помышлением, всеми пятью чувствами, ведением и неведением, волею и неволею, в разуме и неразумии, и нет возможности перечислить все грехи наши по множеству их. Но истинно каемся в них и просим благодатной помощи для воспоминания всех своих согрешений, забытых и потому нераскаянных. Обещаем впредь блюсти себя с помощью Божией, избегать греха и творить дела любви. Ты же, Господи, прости нас и разреши от всех грехов по милости Твоей и долготерпению, и благослови приобщиться Святых и Животворящих Тайн Твоих не в суд и во осуждение, но во исцеление души и тела. Аминь.

Амина

Решили, че Амина им се подиграва с това писмо, заговорили се, спомнили си чудесата му, всичките, нарочно ги изброили едно по едно, те и не били много, когато окончателно ги възстановили в селските легенди, вече били готови да ги забравят завинаги. Само бабата, която навремето му била дала великденско яйце, казала, че писмото е целебно, само трябва да се чете на болен човек девет пъти сутрин и девет пъти вечер, но болни хора нямало.

Спомнили си за него след около година. Влязъл в селото с магарешка каруца, магарето било старо, каруцата, направена сякаш набързо. Спрял точно пред църквата и двамата не се познали. Тя била затворена и забравена, Амина бил с един крак.

Първо окосил тревата и смазал портата, после обрал паяжините, помел, почистил иконите, целунал Богородица, накрая се прекръстил. В неделя запалил свещи и ударил камбаната. До обед никой не влязъл в църквата. Чакал Амина, чакал, пък накрая запял каквото запомнил от поп Христо.

Две недели палил свещи сам, удрял камбаната сам и сам пеел песни за прослава на Господа. Сам се кръстил и сам целувал иконите.

В понеделник към църквата тръгнали много хора. Зарадвал се Амина. Спрели пред портата и мълчали, нито влизали, нито си тръгвали. Излязъл да ги посрещне, право в очите го гледали. Едно дете хвърлило камък, целило се в Амина, пък улучило църквата, улучило църквата, пък Амина го заболяло. Тогава му казали онези неща, за които не пишело в църковно-славянските книги и за които имало само славянски и нямало църковни думи.

Обвинили го за всичко. За войната, за сушата, за смъртта на поп Христо, за това, че се върнал жив от фронта, че е ял хляба им петнайсет години и добро от него не видели, чудеса чакали, нищо не получили, надеждата ни ограби ти, дяволско дете си, Амине, в църквата ни живееш, под иконите спиш. Много такива неща му наговорили, малко от тях запомнил. Най му дотежало, когато жените казали, че заради него били прокълнати деца да не раждат, защото мърсувал с иконата на Богородица.

Забранили му да влиза в църквата. Преспал в каруцата, но по някое време измръзнал, разглобил я и с дъските запалил огън. Колелата окачил тихо по покривите на четири къщи, точно до комините.

Сутринта се качил на магарето и никой повече не го видял.

През пролетта четири щъркела свили гнезда в колелетата от каруцата на Амина.

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2008, № 1 (98)