БЪЛГАРСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МОДЕРНИЗЪМ - РОДНО И ЖЕНСКО

Иван Христов

През 1927 г. излизат две стихосбирки, писани от жени - "Вечната и святата" от Елисавета Багряна и "Македонски песни" от Магда Петканова. Сходни по композиция и тематика, двете книги са причислявани от редица изследователи към естетическите търсения на движението родно изкуство¹, което по това време набира сили (вж. Вачева 2009). Но докато книгата на Багряна се стреми да утвърди фигурата на жената в българската литература, то стихосбирката на Магда Петканова се опитва да възкреси българския национален идеал за обединение, рухнал след Първата световна война. Още една важна разлика между двата случая е, че ако "Вечната и святата" бива канонизирана и се превръща в образец за българско женско писане, то "Македонски песни" бива маргинализирана и интересът към нея е спорадичен. В настоящия текст ще се опитам да видя как точно протича механизмът на канонизация и маргинализация. Какво в поетиката на Петканова канонът не одобрява и изхвърля като чуждо тяло.

Тук ще се придържам главно до две тези на Милена Кирова, споделени в нейните статии от сборника "Неслученият канон". Първата от тях е, че "От самото начало, та чак до края на своето творчество, Багряна в действителност пренаписва ранния български модернизъм, само че в поетическата стратегия на отказа от неговата абстрактно-универсална или високопарно сецесионна стилистика"(Кирова 2009а: 257). И втората теза, че "стилизацията на фолклорен материал с "македонска" тематика (в "Македонски песни" - б.м., И. Х.) е прицелена в усилието да се излекува колективната рана с възможностите, които предлага една онирична стратегия; лириката компенсира рухналата мечта, като "поправя" историческата действителност със силата на носталгичния спомен" (Кирова 2009б: 17).

Вече отбелязах, че и двете стихосбирки имат сходна композиция - и в двете книги могат да бъдат открити стихотворения, вдъхновени както от европейски градове - културни центрове, така и от народни песни. Тази стилистика на търсене на синтез между родно и европейско е типична за епохата. Тук ще концентрираме вниманието си главно върху двата цикъла, които имат задачата да изразят специфично родно звучене. Това са цикълът "Старонародни образи" от "Вечната и святата" и "Македонски песни" от едноименната книга на Магда Петканова. Опитал съм се да изведа от двата цикъла няколко общи мотива, които имат сходна тематика, но различна трактовка. Това са мотивите за нежелан брак, за либе гурбетчия, за клетви и урочасване, и мотивът за несподелена любов. Нека сега да обърнем поглед към поемата "Песен" на Багряна и да видим как е интерпретиран мотивът за нежелан брак в нея. Ще си позволя да цитирам тук цялата поема:

Песен

Цели дни аз шия, без да стана,
до прозореца глава склонила.
Шия си венчалната премяна.
Но е работата ми немила
и шева ми - бавен и неравен:
често късам свилената нишка,
често спирам в горестна забрава.
Всяка гънка крие по въздишка,
всеки бод със сълзи оросен е.
А в неделя сватбата ще бъде:
нелюбим ще тръгне редом с мене,
а любимия, на скръб осъден,
мрачно зад амвона ще ме гледа
с поглед тъмен, зъл и безутешен.
Как ще срещна тоя взор последен?
Как ще промълвя обета грешен?
По-добре бе мъртва в тази дреха
мащеха ми да ме пременеше.

(Багряна 1973)

На тази поема в цикъла "Македонски песни" на Магда Петканова съответства поема № 3:

3

ОГЪРЛИЦИ, мамо, от жълтици,
на гърди ми парят като рани.
И чапрази с сребърни первази,
като змии в мене са вкопчани.

И парата златна от кумата,
като сетня прошка ми остана.
Халка - пръстен зная, знак е кръстен,
че ще бъда още днес венчана.

Я се вслушай, мамо, я послушай,
вече пеят дружки за венчило:
не нареждай с радост, не поглеждай,
че те чакат жалби и чернило.

(Петканова 1927)

Какво точно не може да прости българския лирически канон на 20-те години в поемата на Магда Петканова? За модернистичната идеология на Багряна майката не може да бъде тази, която тласка собствената си дъщеря към нежелан брак. Ето защо фигурата на отрицателния герой при нея е заменена от тази на мащехата. Мащехата е тази, която кара героинята да се омъжи за човек, когото не обича. Но в утвърждаването на своята любов, жената на Багряна е готова да приеме дори смъртта. Това е типичен неоромантичен мотив, интерпретиран ползотворно и от модернизма. Отношението мащеха-майка се оказва много по-отворено за поместване на релацията вина-наказание. Жената се сблъсква с чуждостта в отстояване на собствената си личност. В края на 20-те години българският канон не може да прости насилието, което майката в поемата на Петканова упражнява върху своята дъщеря, вероятно заради патриархалния му привкус.

Вторият мотив, който ще разгледам, нарекох мотив за либе гурбетчия. Той е интерпретиран в поемата "Даровете" от цикъла "Старонародни образи":

Даровете

Дарове съм натъкала -
двеста лакти със кенари,
триста лакти чисто бяло:
пъстри кърпи за сватбари,
тънки ризи за роднини,
бохчалъци за най-близки.

На Димитровден замина
пряко Дунав по печалби.
Рече весел - че не иска
да посърна тук от жалби -
за Петровден ще се върне,
да се срещнем живи-здрави,
сватба чутна да направим.

Боже, как да не посърна,
как на вейка да не стана? -
Цяла зима пях на стана,
пя със мене и кросното,
с песни дотъках платното,
а днес плача и го беля.

То се чисти и белее,
аз жълтея и чернея:
ей Петровден до неделя -
ни вест праща, нито иде.

И без него ще се мине.
Сватба чутна ще направя,
цяло село да ме види...
А пък мама да дарява:
тънки ризи на роднини,
пъстри кърпи - на гробари...

Мотивът за либе гурбетчия е интерпретиран в поема № 20 от цикъла "Македонски песни":

20

В къщи ме остави с дете на ръцете
бяла и червена като китка цвете.
По печалби тръгна, по гурбет далечен -
и да се завърнеш не помисли вече.

Чаках те до днеска, ще чакам тепърва -
цял живот зарових тук при зла свекърва.
Дете ще израстне, младост ще прегърне,
ала мойта младост няма да се върне.

Всяка нощ изпридам две и три къдели;
От стана не излизам вече със недели -
а пък ми натякват и пак ми нареждат,
и пак деверите не ме и поглеждат.

Няма ли за мене кой да замилее
няма ли за мене слънце да изгрее?
Чуй ме: завърни се, че години черни
идат по-усилни, идат по-неверни.

В този случай ролите са обърнати. В интерпретацията на Багряна майката е призована, за да изстрада нещастието на своята дъщеря. Тя не е съпричинител на страданието на героинята, а по-скоро негов ням свидетел. Невъзможната любов е толкова голяма, че тя тласка към самоубийство. Това отново е един неороманитичен мотив, наследен от модернизма. В интерпретацията на Магда Петканова съпругът е призован, за да спаси героинята от неговата собствена майка и собствените му братя. Какво точно в този случай маргинализира канона? Той не може да приеме тази явна дисхармония в семейните отношения. Съпругът, свекървата и деверите са изоставили, обидили, маргинализирали героинята, но тук не става въпрос за самоубийство, а за преутвърждаване фигурата на мъжа, който се явява спасител. Можем да заключим, че канонът от епохата прощава самоубийството на героинята, но не и преутвърждаването на мъжкия авторитет, нещо характерно за патриархалния канон.

Ако отново се позовем на Милена Кирова, ще се съгласим, че Багряна "отвоюва за женското писане един висок режим на романтическата лирическа идентичност, без да променя традиционната образност и свързаните с нея значения в границите на този режим" (Кирова 2009а: 254). Новаторството на Багряна се изразява единствено в промяната на gender дефиницията на лирическия субект. След утвърждаването на поетесата в лирическия канон, жената вече има правото да страда за своята любов, било то несподелена или социално детерминирана, а така също има правото да иронизира общите колективни ценности от позицията на своята индивидуалност, нещо, което е невъзможно преди това. За разлика от Багряна, Магда Петканова не изземва от мъжете утвърдени вече теми, за да пише за тях от позицията на жена, а въвежда в своята поезия "наистина женски теми - неуместно и малко срамно женски според канона (подч.а., М. К.)" (Кирова 2009б: 42).

Нека сега да разгледаме третия мотив, който нарекохме мотив за клетви и урочасване и който ще открием в Багрянината поема "Уроки":

Уроки

"Дайте седем въглена в мангала,
ненапалвани три вощеници,
неначенат хляб на кърпа бяла.
И в зелена пръстена паница
непреливана вода налейте."
И над мене кръстове заплете,
и зачете бавно, полугласно:

"Както огън у водата гасне,
уроките в тебе да угаснат!
Както нямат пламък тези свещи -
с лошите очи да нямаш срещи.
Както този хляб е неначенат -
тъй да си от болест излечена..."

А пък аз си мисля огорчена:
"По-добре съвсем да не оздравя,
ако вече няма да го срещам,
ако любовта му ме остави,
ако погледите му горещи
потъмнеят някога за мене -
както тези въглени гасени..."

Същия мотив откриваме в поема № 5 в "Македонски песни" на Магда Петканова:

5

СТОИШ, кълнеш, мамо, и нареждаш,
дано Богдан лошо да го слети.
И го мразиш, че не ме поглежда,
Че от мен не взема китка цвете.

Ти го кълнеш в сърце му да легне
люта жалба - змия пепелянка,
аз се моля от зло да убегне,
че за него бродя като сянка.

Ти го кълнеш куршум да го стигне,
и се радваш на нощите тъмни,
аз пък знам, че щом хабер достигне,
няма да дочакам да се съмне.

В интерпретацията на Багряна се говори за това, че ритуалите срещу уроки и клетви не могат да помогнат на героинята да се излекува от своята любов. В тази поема на колективните архаични представи за спасение е противопоставено индивидуалното любовно чувство. Лирическата героиня утвърждава правото си на любов като иронизира остарялото патриархално мислене. Интересен момент в случая е, че вършителят на ритуала е анонимен. Той не е определен нито по полов, нито по какъвто и да е признак. Тази специфика идва да покаже, че носител на остаряло-консервативното може да бъде както мъжкото, така и женското. В интерпретацията на Магда Петканова отново наблюдаваме разминаване в позициите на майка и дъщеря. Майката се опитва да изземе активната роля от своята дъщеря. В тази поема се прокрадва и темата за националната борба за освобождение на Македония, която се явява една от основните, изграждащи концептуалната цялост на "Македонски песни". Обектът на любов се оказва борец за свобода, нещо което е задължително за възрожденската и следосвобожденската поезия, писана предимно от мъже. Майката като представител на патриархалното не одобрява увлечението на своята дъщеря по човек, ангажиран с освободителното движение. Така ценностите на дъщерята се утвърждават в противовес на тези на майката, нещо което българският лирически канон на 20-те трудно допуска.

И последният мотив, който ще разгледам, е мотивът за несподелена любов, интерпретиран в поемата "Синеоката" от "Старонародни образи" и в поема № 7 на "Македонски песни". Ще си позволя да цитирам и двете поеми:

Синеоката

Ех, ти, орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от бога писано.
Нямам ли сукна отрезани
и не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежко везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и по сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени коси и вежди? -
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови -
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава аз, горкана:
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана.

Поема № 7 от цикъла "Македонски песни":

7

ЗЛАТАН бил златна ябълка,
за мен със злато наддава.
Още ще минат години -
мило и драго ще дава,
но ми от сърце изстина,
че зли го хора одумват.

Младен бил младост не видял,
за мене всичко продава -
и щял да бяга в чужбина.
Там да намери забрава
при свойте братя седмина
че дума не му продумвам.

А Богдан - Бог да го убие -
край нас нехайно минава.
Имал в гората дружина -
младост на нея отдава
и кога край него мина
той дума не ми продумва.

В тази интерпретация Багряна утвърждава правото на жената да говори за своята любов, макар и несподелена. Тази тема отново е приоритет на литературата на модернизма, в която Багряна се вмества. В поемата Багряна акцентира на правото на жената на любов. Тук отново се потвърждава тезата на Милена Кирова, че "конкретните ("неповторими") черти на единичното мъжко присъствие наистина нямат значение и текстът всъщност ги подминава, изразявайки ги като проекции на състоянията, в които става възможен лирическият субект" (Кирова 2009а: 262). За Багряна е важна по-скоро самата любов, а не нейният конкретен обект. Изключително интересен е случаят при Магда Петканова. Нейната поема следва формата на популярната народна песен "Залюбих мамо три моми", в която първата мома се оказва тази, която мъжът по съвет на майката трябва да избере. При Магда Петканова моделът е обърнат - жената разказва за трима мъже. Но в нейната версия националният идеал се оказва по-силен от личните чувства. Лирическата героиня не може да приеме безрезервно ангажираността с националната кауза на своя любим, който в поемата е третият мъж. Дори нещо повече, националният дълг маргинализира субективното любовно чувство и това я кара да страда. Може ли националният канон да приеме нещо толкова индивидуално?

Лирическата героиня на Магда Петканова се лута между травматичното преживяване на любовното чувство и националния дълг. В този смисъл тя много напомня на Ботевия герой с неговия отказ от субективната любов на фона на любовта към родината. Но националните идеали са рухнали и трагично изоставени още у Пейо Яворов. В този смисъл поезията на Петканова се явява някак неадекватна в лирическия контекст на времето си. Тук е може би мястото да обърнем внимание на една специфична обремененост на маргиналното. "Македонски песни" бива натоварена и с национализъм, и с модернизъм едновременно и не може да избере по кой път да тръгне.

Но как точно се появява и канонизира първата жена-професионален писател в българската литература? Вече обърнахме внимание на това, че Багряна следва утъпкания път на мъжете модернисти от началото на ХХ век. За да постигнат новаторско звучене, писателите модернисти реабилитират някои характеристики на писане, свързани предимно с женското. Това са ирационалност, аисторизъм, спонтанност, субективизъм, анационалност в противовес на мъжките рационализъм, историзъм, концептуализъм, обективизъм, национализъм. И все пак, до края на 20-те години в България професионален писател-жена не се появява. Появата и канонизирането на Багряна в края на 20-те изисква от нейната поезия да утвърждава правото на жената да бъде модернист. Ето защо тя следва темите, вече утвърдени в българския лирически канон, но с обратен - женски знак, като утвърждава правото на жената да напуска своя дом, заради любов или правото й да пътува и открива други светове, правото й да бъде любознателна и т.н. Онова, което се оказва изключително важно за институционализирането на правото на жената да пише литература, е наличието на женска субектност. Откривайки мъжката субектност в началото на ХХ в., българският модернизъм постепенно подготвя почвата за появата на женска такава. Точно наличието на тази субектност в поезията на Багряна, утвърдена дори в интерпретацията на колективната фолклорна традиция, се оказва решаващо необходима за канона.

Общностният проект на Магда Петканова за излекуване на колективната рана с възможностите на една онирична стратегия се оказва маргинализиран, поради отсъствието на точно тази жизнено необходима за лирическия канон от края на 20-те години женска субектност.

БЕЛЕЖКИ

1. Навсякъде по-надолу, където не е отбелязано друго, курсивът е мой. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Багряна 1973: Багряна,Елисавета. Амазонка. Избрана лирика в два тома. Том 1. София: Български писател, 1973.

Вачева 2009: Вачева, Албена. Поезията на Магда Петканова - женското усъмняване и идеите на родно изкуство. // Неслученият канон. София: алтера, 2009.

Кирова 2009а: Кирова, Милена. Между пътя и мястото. За половата идентичност на текста-Багряна. // Неслученият канон. София: алтера, 2009.

Кирова 2009б: Кирова, Милена. Жените и канонът: мярката, която не е една. // Неслученият канон. София: алтера, 2009.

Петканова 1927: Минева (Петканова), Магда. Македонски песни. София: Литературна задруга "Хиперион", 1927.

© Иван Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.03.2012, № 3 (148)

Статията е написана с финансовата помощ на проект BG051PO001 - "Подкрепа за развитие на научния потенциал на млади учени-хуманитаристи и укрепване на професионалните им контакти със световно утвърдени учени в тяхната научна сфера".