ЗА ХАРАКТЕРА НА ПОДБОРА¹

Ирина Генова, Ангел В. Ангелов

web | web

Идеята на подбора е да тематизира затрудненията пред историята / историите на изкуството днес чрез дебата за "края на изкуството" от 1980-те години насам. Дебатът от самото начало е напуснал пределите на изкуствознанието - в него освен изкуствоведи участват философи, историци на културата, теоретици на литературата, художници, естетици. Предлаганият сборник с преводни текстове представя автори, формирали се като философи (Артър К. Данто), естетици (Луи Марен), изкуствоведи (Ханс Белтинг), но впоследствие насочили заниманията си към история и теория на образа.

Първоначалната цел беше да се представят няколко подхода към проблема за "края на (историята на) изкуството". Макар говоренето за края да преминава през целия 20. век (поне от началото на 20-те години), спрямо историята на изкуството проблемът е назован и тематизиран през 1983-84 г. едновременно от Ханс Белтинг в Мюнхен и Артър Данто в Ню Йорк. Обсъждането на понятията "край" и "история на изкуството" ни се представи като добра възможност да се зададат въпроси и към други ключови понятия - епоха, контекст; художествено произведение, репрезентация, тълкуване, поглед, екфрасис². Така се оформи комплексното отношение: изкуство / история. Включихме текстове, които ни въздействаха със способността да контекстуализират образа и то така, че историята на изкуството да изглежда като част от възможни истории на погледа, на създаване на образа, на репрезентацията и визуалното в различни културни среди.

Желанието ни е, съпоставяйки текстове и подходи, да можем да обсъждаме как актуалното понятие "визуална култура"³ се отнася към "историята на изкуството". Основен проблем е дали визуалността предоставя възможности за различен подстъп към историческата проблематика. Досегашните проучвания (в чужбина, но започнали и у нас) показват, че визуалността е неединно и широко поле за критическо усвояване / проблематизиране на историчността, но също и на сегашността, за излизане извън все още съществуващи дисциплинарни ограничения.

Към едно условие (при подбора, както и в курсовете) се придържахме неизменно - обсъждането на всяко понятие да става чрез визуален материал, чието топло усвояване динамизира / променя понятието. Мултимедийният диск, увеличаващ обема на визуалното, трябва да служи на тази цел. Стремежът беше да се представят различни възможности на писане за изкуство, но все като интерпретация на произведения, за да проличи връзката между подход и материал: дали образът изцяло е конструиран от прилаганата и заета от другаде теория или той не по-малко въздейства / създава подхода, така че подход и образ да са в отношение на взаимна промяна?

Трудността беше "да срещнем" различни и противоположни подходи, а не просто мнения, към едни и същи художници и произведения: изчерпващо внимание към формата срещу въвеждане в исторически контекст, усвояване на нови контексти срещу деконтекстуализиране. Продуктивни връзки се получиха между текстовете от Ханс Белтинг "Епилози на изкуството" и Артър Данто "Приближавайки края на изкуството", "Три десетилетия след края на изкуството"; от Клемънт Грийнбърг "Колаж" и Ив-Ален Боа "Урокът на Канвайлер"; от Глеб Поспелов "За движението и пространството при Сезан" и Т. Дж. Кларк "Бар във "Фоли Бержер"⁴. Други преводи, включени в този сборник, направиха възможни съпоставките с вече издадени у нас автори и текстове - опитът на Светлана Алперс в "Интерпретация без изображение или как да се гледат "Las meninas" на Веласкес" може да бъде коментиран наред с "Las Meninas" от Джулио Карло Арган (1984: 115-119) и "Придворните дами" от Мишел Фуко (1992: 39-55); заниманията на Луи Марен с картини от Пусен се различават като подход от "Et in Arcadia еgo": Пусен и елегичната традиция" от Ервин Панофски (1986: 305-327). Малко от преведените у нас изследвания по история на изкуството представят контекстуалните подходи. Авторите, свързани с интерпретацията на формата и стила са много по-добре представени. Преведени са Хайнрих Вьолфлин (1985), Анри Фосийон (1984), Джулио Карло Арган (1984), Роджър Фрай (1988). Не са били достъпни на български обаче Т. Дж. Кларк, Майкъл Баксандал и, което днес изглежда обяснимо, формираният от несъветския марксизъм Арнолд Хаузер. Твърде малко са преведените текстове, изразяващи феминистки гледни точки към визуалното.

Подходът, широко определян като "контекстуален" - при който историческият, икономическият, културният опит се оказват определящи за художеството - се противопоставя както на "формалните" подходи, така и на възгледа за изключителността на твореца и гения, утвърден във формулировката "живот и творчество". Текстовете на Майкъл Баксандал от "Живопис и опит в Италия през XV век: Въведение в социалната история на изобразителния стил" (I. Условия на търговията, и II. Окото на периода) и фрагментът от T. Дж. Кларк "Бар във "Фоли Бержер" от "Живописта на модерния живот" - изявяват възможностите на контекстуалния подход. "Колаж" от Клемънт Грийнбърг и "За движението и пространството при Сезан" от Глеб Поспелов, са свързани с формалния подход, макар и по различен начин.

Връзки се получиха както чрез визуалния материал, така и от родството на подходите. Влиянието на подходите към текста и на започналия през 1960-те години "linguistic turn" върху историята на изкуството, на текстуалното върху визуалното свързва опитите на Луи Марен върху Пусен и на Ив-Ален Боа върху кубизма и колажа.

През последните десетилетия в чуждестранна среда бяха публикувани значителни като съставителски замисъл и обем антологии от текстове, проблематизиращи историята на и теорията за изкуството⁵.

Теории за изкуството (под съставителството на Дитер Хенрих и Волфганг Изер) излиза през 1982 г. (повече по въпроса вж. Теории 1982) и представя теоретичната рефлексия върху изкуството, разпределена според подхода, от края на ХІХ до 70-те години на ХХ век. Сред несъществените впечатления е, че въпреки интереса, който съставителите са имали към европейския Изток, той през 1982 във ФРГ е представен чрез посивялата догматика на Лукачовата мисъл от 50-те години. Другият "източен", според географията, мислител - Ингарден, е всъщност "западен". Същественият въпрос е дали според тази представа европейският изток има принос в теоретичната рефлексия върху изкуството през 20. век?

Изкуството в теория 1900-1990. Антология на променящите се идеи (вж. Антология 1992) е стремеж да се съберат едва ли не всички вече публикуване текстове, имащи отношение към художествените идеи и теории. Авторите са художници, критици, писатели, философи, политици. Този том предлага 309 текста в осем глави, всяка от които с подглави, в около 1180 страници. По подобен не йерархизиращ начин, с амбицията за общовалиден справочник, е компилиран и томът за 19. век (от 1815 до 1900 година).

Критически термини по история на изкуството (вж. Термини 1996) е организирана около пет теми. Операции (Оperations), Комуникации, Истории, Социални отношения, Общества. Текстовете във всяка от темите представят история на понятията (термините?) и възгледите, свързани с тях (напр. Наратив, Контекст в Комуникации; История на изкуството, Модернизъм, Авангард в Истории и т.н.). Писани са специално за тази книга и усилието във всеки от тях, както и в системната цялост, е да се изяви актуалното поле от термини на писането за изкуство.

Изкуството на историята на изкуството: критическа антология (вж. Изкуството 1998) представя в девет глави трайни за историята на изкуството теми: Изкуството като история; Естетика; Стил; Историята като изкуство; Механизми на значението: иконография и семиология; Модерността и нейните недоволства; Половият обект (The Gendered Subject); Деконструкцията и границите на интерпретацията; Другият: историята на изкуството и / като музеология(та). След въведенията на Доналд Прециози към всяка от главите следват текстове, които според съставителя са представителни за темата и вече участват в професионалния дебат. Диапазонът на авторите е от Имануел Кант и Йохан Йоахим Винкелман до Жак Дерида и Розалинд Краус.

За пълнота ще споменем и Историята на изкуството и нейните методи: критическа антология (1995), съставител Ерик Ферни (вж. Методи 1995).

Посочените антологии не са свързани с конкретни лекционни занимания и курсове. По замисъл те са livres de rеferences в широкото поле на хуманитаристиката.

Към кого е ориентирана читанката

Следистории на изкуството е част от проекта "Изкуство / история - произведения, подходи, дебати", включен в голямата рамка за обнова на висшето хуманитарно образование. Подбраните текстове са непосредно свързани с курсове, предназначени за степените бакалавър и магистър в НБУ, програми "Антропология" и "Семиотика" и с изработването на мултимедиен диск, предлагащ по-богат визуален материал. Желанието ни е да мотивираме студент(к)ите към разбиращо, бавно съотнасяне (степени на гледане / осезаване) с изображението, както и към обсъждане на условията за възможност (контексти, конвенции) да съществуват определени образи; и двете пораждащи състоянието, което определяме като интелектуална наслада.

Амбицията на проекта, и на читанката като негова част, е да мотивира студент(к)ите да мислят различните и дори взаимоизключващи се позиции като еднакво възможни и същевременно да защищават онази, която са избрали за своя, да търсят аргументи в нейна подкрепа, но и да я променят чрез анализ на изображенията и чрез съсредоточаване върху други възможности. Проблематично е все пак дали изглеждащите като чужди позиции могат да бъдат признати, а приетата за своя да не бъде изоставена.

Целта на проекта ще бъде изпълнена дори в повече, ако през трудното усвояване на предложените възгледи студент(к)ите, читател(к)ите възприемат убеждението ни, че разбирането на изкуството е лична засегнатост, вид участие, отговорна наслада.

Сборникът е ориентиран към читател(к)и, които притежават известни предварителни знания в областта, определяна най-общо като визуална култура и умения за контекстуално и историческо четене на визуални знакове. Горният пасаж, звучащ като препоръка, без друго не се отнася до колегите, които критически биха преценявали принципа и уместността на подбора и темата. Проектът, включващ курсове, читанка и диск, допуска прилагането на модулния принцип и дава възможност те да бъдат променяни и актуализирани с нови текстове в евентуално следващо издание.

За реализирането на читанката сме задължени на много хора:

на Петя Александрова и Калина Гарелова заради чувството, че извършваме обща работа; на Росица Николова за усъвършенстването на преводните текстове; на Татяна Владова, която предложи този измежду публикуваните на френски варианти, на статията на Луи Марен; разполагахме с немска и английска версии на статията, но държахме на френския оригинал⁶; на Лъчезар Бояджиев, който ни предостави оригиналния текст на "Авангард и кич" от Клемънт Грийнбърг; и, не последно по значение, на Яна Левиева, която придаде рисунък на читанката. Към всяко съставителство е възможен въпросът: защо тъкмо тази тема и тези, а не други автори; или различни текстове от същите автори? За улеснение се придържаме към обичайния учтив отговор: "quod potiumus, fecimus".

БЕЛЕЖКИ

1. Предговор към читанката "Следистории на изкуството", София: Фондация Сфрагида, 2001, с. 5-9. [обратно]

2. Разгърнато текстово описание на изображение. Теоретичният проблем, който екфрасисът поражда, е доколко съществува възможността за връщане към образа по словесното му описание и как си взаимодействат изображение и слово. [обратно]

3. Доколкото ни е известно, за първи път понятието е употребено от Светлана Алперс (1989: ХХV) в "Изкуството да описваш. Холандското изкуство през XVII век". Пак там Алперс пише, че дължи понятието на Майкъл Баксандал. [обратно]

4. Поради ограничения обем на читанката някои от текстовете по нашия проект са публикувани в периодични издания. Освен "Бар във "Фоли Бержер", който предстои да излезе в списание "Летература", са публикувани още: преводи от Норман Брайсън (1999: 9), Майкъл Холи (1999: 10), Дъглас Кримп (1999: 11-12), Стивън Мелвил (1999: 9-13), Кийт Мокси (1999: 221-242), Клемънт Грийнберг (2000: 70-79). Бел. на редактора: Към датата на настоящата публикация изследването на Тимоти Дж. Кларк "Бар във "Фоли Бержер" е вече отпечатано в сп. "Летература" - вж. Кларк (2001). [обратно]

5. Винаги е интересно да се обсъди идеята, подборът и структурата на една антология (както и на нашата). [обратно]

6. Марен подновява опитите си да изтълкува както "Et in Arcadia ego", така и други произведения от Никола Пусен в продължение на 35 години - вж. Марен (1995). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Алперс 1989: Alpers, Svetlana. The Art of Describing. Dutch Art in the Seventeenth Century. London: Penguin Books, 1989.

Антология 1992: Art in Theory 1900-1990. An Anthology of Changing Ideas. Charles Harrison and Paul Wood (editors). Oxford: Blackwell Publishing House, 1992.

Арган 1984: Арган, Джулио Карло. Изкуство, история и критика. Избрани студии и статии. София: Български художник, 1984.

Брайсън 1999: Брайсън, Норман. Хомосексуалният код. // Култура, № 32, 13.08.1999 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2092/x_hsex.htm> (01.05.2006).

Вьолфлин 1985: Вьолфлин, Хайнрих. Основни понятия на историята на изкуството. София: Български художник, 1985.

Грийнберг 2000: Грийнберг, Клемънт. Авангард и кич. // Летература, 2003, № 23, с. 70-79.

Изкуството 1998: The Art of Art History (A Critical Anthology). Donald Preziosi (editor). Oxford: Oxford University Press, 1998.

Кларк 2001: Кларк, Тимоти. Бар във "Фоли Бержер". // Летература, 2001, № 25.

Кримп 1999: Кримп, Дъглас. Момчетата в моята спалня. // Култура, № 32, 13.08.1999 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2092/x_boys.htm> (01.05.2006).

Марен 1995: Marin, Louies. Le Sublime Poussin. Paris: Flammarion, 1995.

Мелвил 1999: Мелвил, Стивън. Изкушението на новите перспективи. // Изкуство/ Art in Bulgaria, 1999, № 65-66, с. 9-13.

Методи 1995: Art History and its Methods: A Critical Anthology. Eric Fernie (editor). Phaidon, 1995.

Мокси 1999: Мокси, Кийт. Натурализмът като национализъм в изследването на ранното нидерландско изкуство. Хегелианското несъзнавано на историята на изкуството. // Демократически преглед, книга 39/40, Пролет-Лято '99, с. 221-242.

Панофски 1986: Панофски, Ервин. Смисъл и значение в изобразителното изкуство. София: Български художник, 1986.

Теории 1982: Theorien der Kunst. Hrsg.: Dieter Henrich und Wolfgang Iser. FaM: Suhrkamp Verlag, 1982.

Термини 1996: Critical Terms for Art History. Robert S. Nelson and Richard Shiff (editors). Chicago: University of Chicago Press, 1996.

Фосийон 1984: Фосийон, Анри. Животът на формите. София: Наука и изкуство, 1984.

Фрай 1988: Фрай, Роджър. Въображение и рисунка. София: Наука и изкуство, 1988.

Фуко 1992: Фуко, Мишел. Думите и нещата. Археология на хуманитарните науки. София: Наука и изкуство, 1992.

Холи 1999: Холи, Майкъл. Да разкажеш картината. // Култура, № 32, 13.08.1999 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2092/x_holly.htm> (01.05.2006).

© Ирина Генова, Ангел В. Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2006, № 5 (78)

Други публикации:
Предговор към читанката Следистории на изкуството. Съст. Ирина Генова, Ангел В. Ангелов. София: Фондация Сфрагида, 2001, с. 5-9