Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

1.

Втори месец си отиваше в очакване Менелай да се върне в Спарта. Никой не говореше нито за предстоящата война, нито за царете. Почнах да мисля, че боговете са чули молбата ми и морето ги е погълнало. Корабите, които строеше за войната, бяха изоставени и само по един страж се въртеше около тях да ги пази. Никой не се готвеше за дълъг поход. В двореца никой не знаеше къде е царят и какво смята да прави. Дните минаваха спокойно и нищо не подсказваше, че някой мисли за битки и плячка.

Една сутрин отидох до двореца и почти едновременно с мен пристигна и царят на Амикла. Запита за Менелай и му отговориха, че е на гости при брат си Агамемнон. След това бързо затвориха вратата. Царят огорчено поклати глава:

- Няма какво да правя, трябва да отида в Микена.

Тези думи ме заинтересуваха. Царят не бе млад, станал бе рано и вероятно изпитваше и умора, и глад. Конете също се нуждаеха от почивка. Против всички обичаи се отнесоха с него като с досаден просяк и аз го поканих да ми гостува. Да починат конете и хората и най-важното да хапнем добре. Царят не мисли много, преди да приеме гостоприемството ми.

- Да те възнаградят боговете, любезни жрецо на Дионис.

Отидохме в храма и слугите се разтичаха да посрещат неочакваните гости. Настаних го удобно и поведохме разговор. Той не криеше обидата си от посрещането му в двореца.

- Само преди петнадесет години, след такова посрещане войската ми щеше да нападне Спарта. Да извикаш цар при себе си, а самият ти да заминеш и да наредиш на слугите, като дойде, да не го пуснат да влезе. Аз, царят, съм принуден да приемам гостоприемство от непознат човек макар и жрец. Само кръв може да измие такава обида!

Постарах се да не обиждам достойнството му. Оставих го да си отреже парче месо и наредих на слугата да налива от ароматното неразредено вино.

Царят продължи да говори за обидата си.

- По онова време царят беше наистина цар. Никой не можеше да му нарежда какво да прави и къде да ходи. Евристей се мъчеше да ни притеснява, но всичко свършваше само с плащането на някакъв данък. Откакто дойде Агамемнон нещата тръгнаха от зле по-зле. Първо принуди всички царе да плащат голям данък, с който храни голяма войска. След това определи кой цар колко стражи може да има. После принуди всички да приемат законите, с които за най-малкото провинение превръщаш човека в роб. Така, докато се стигна до положение да има земеделци и занаятчии по-богати от царя, който ги управлява, а половината ми хора са роби на същите земеделци и занаятчии. Самият Агамемнон има все повече и повече власт. За най-малкото противоречие може да прати войската и да те разори или убие. Вече не сме царе, а негови подчинени, които управляват от негово име.

Възразих.

- Одисей, царят на Итака, не му се подчинява в нищо.

Царят неочаквано се разсмя.

- За това ли се е правил на луд и е сял сол, орейки с вол и магаре? Одисей е най-хитрият от всички царе. Той даде съвет на Тиндар да обвърже кандидатите с клетва. Сроди се с него, без да даде и един вол за Пенелопа. Сега, както разбрах, ходи с тъпака Менелай и оглежда от коя страна могат най-лесно да сринат стените на Троя. Трябват им роби. Роби за работа в полето, роби за строежите на дворци и храмове, роби за рудниците и занаятчийските работилници, роби за гребци на корабите... Свършено е с царете. Царе сме само на думи. Агамемнон постепенно въвежда египетския ред. Той е истинския цар на всички ахейци. С нас се държи като с управители на градовете. Сигурно ще кажеш, че и Ахил не се бои от Агамемнон. Бои се и се подчинява, щом се е крил преоблечен в женски дрехи. Казвам ти, жрецо, ахейските царе са царе само по име. Ахейците имат един цар и това е Агамемнон. Нещата се променят и това не е за добро!

Отново направих опит да възразя.

- Атина никога не е била подчинена на Микена. Познавам Тезей още преди похода до Колхида.

Царят дори не се усмихна.

- Тезей наистина не се подчиняваше и това доведе на власт Менестей Петоид. Не ги разбираш тези работи, жрецо. Този Менестей е приятел на Агамемнон. Върти търговия заедно с микенски търговци. Има кораби, които карат стоки чак в Египет. В тези времена богатите стават все по-богати, а ние, които държим на рода и обичаите си, обедняваме и губим властта си. И как да я задържа, като микенският търговец може да плати на войската срещу мен, а аз й обещавам само плячка. Менестей е раздал пари на повечето евпатриди, помогнал им е да забогатеят и по този начин си е осигурил поддръжката им. И да не бе Елена, пак щеше да намери повод за изгонването на Тезей. В краен случай, щяха да го нападнат и разбият, но Микена щеше да разшири властта си и да го постави начело на Атина. Така се стигна до това положение - няма цар, който иска да воюва за Микена, но никой не смее открито да откаже. Ако боговете не направят чудо, всички ахейски царе са обречени да изчезнат. Агамемнон ще ги смени със свои хора, верни само на него, като Менестей Петоид.

Човекът млъкна, но аз бях така смаян от чутото, че не можех да кажа нито дума. Поне се сетих да налея вино в ритоните. Царят отпи и се изправи.

- Достатъчно. Чака ме път. Отивам да се явя пред Агамемнон с другите царе. Очаквам да ни каже кога и къде ще качваме войската на корабите. Трябваше Менелай да ни събере тук, но... нещо се е променило. А теб, жрецо, нека боговете ти върнат стократно гостоприемството и винаги да те закрилят.

Излезе на двора, където се хранеха стражите, и те скочиха на крака. След малко, яхнали конете, се изнизаха по пътя за Микена.

Останах сам да премислям чутото. Постепенно почвах да разбирам, че ахейците се обединяват макар и със сила в една голяма държава по подобие на египетската. Тази сила ме плашеше. Беше безсмислена и страшна като горски пожар, който унищожава всичко по пътя си. Нея покровителстваха боговете, подчиняваха й се царете и жреците. Тя сега заплашваше Троя с гибел. После ще разори други страни, защото е ненаситна и иска роби, все повече и повече роби, които да работят и поддържат силата й.

Не издържах и почнах да се стягам за път. Щом царете са в Микена, значи и аз трябва да съм там. Да чуя какво смятат да правят и да предупредя Приам и Парис за това.

Сутринта потеглих. Времето бе тихо и ясно. В градините и нивите се трудеха хора, по ливадите спокойно пасяха стада добитък. Много от тези земеделци и пастири утре ще тръгнат на война не защото я желаят, а защото им заповядват.

Тези мисли ме смазваха и не ми позволяваха да се почувствам част от това слънчево утро, което така вдъхновяваше Орфей.

На обед спрях при неколцина орачи, да почине конят и да се нахраня заедно с тях. Исках да зная какво мислят те, дали изпитват страха, който ме водеше към Микена.

Извадиха от торбите хляб, чесън и малко сирене. Най-младият донесе вода и почнахме да се храним. Аз разделих овнешкия бут от моята торба. Погледнаха ме нерешително, но аз се засмях:

- Довечера ще гостувам на царя ви и той ще ми даде друг.

Това ги развесели.

- Ако види, че го даваш на такива като нас, ще пукне от яд.

Преглътнах залъка и отбелязах:

- Не ми е роднина, че да го жаля. Дава не на мен, а на бог Дионис. Не може да държи сметка на бога какво ще прави с даденото.

Друг се обади:

- На бога не може, но на нас, робите, може.

Това го знаех отлично от времето, когато самият аз бях роб.

- Царете са заети с друго. Готвят голяма война.

Същият орач отговори:

- Царска им работа. Решават, правят. Едно време всеки цар събираше племето на съвет. Казваше кой е предизвикал войната, кой е обиден и с какво. Уговаряше се кой какъв дял от плячката ще вземе, кой е съгласен да воюва и кой не. Сега лъжат, грабят, а като дойде до битка изобщо не питат. Тръгваш и това е. Половината плячка и повече си избират царете, а за войската останалото. Нито знаем каква битка се готви, нито за какво, нито с кого. Боговете и царете си знаят. А ние може да спечелим. Робите може да не ги карат на война. Нали нямаме право на оръжие и плячка?

Друг злъчно се обади:

- И това не се знае. Току-виж излезе, че сме се разплатили и трябва да воюваме. А може и да ни освободят само за битката. Останем ли живи, пак ще ни заробят.

Неочаквано най-възрастният от тях, който непрекъснато ме гледаше и бърчеше чело, запита:

- Ти, жрецо, не беше ли в Йолк, когато се събираше войската за поход до Колхида? Мисля, че там съм те виждал.

- А ти какво си правил там?

- Бях тръгнал за плячка. Така ни обещаха, а после се върнах с празни ръце. Нали войската остана.

- Вярно е. Бях там. Така ми върви. Готви ли се битка, боговете ме наказват да съм край царете. А ти пък ми кажи какви роби сте без надзирател?

Човекът охотно обясни:

- Роби сме само за една година. Ако решим да бягаме, ще ни заробят за още пет. Ако повторим, може и до живот. Тогава и ще ни връзват, и ще ни заключват, и ще имаме надзирател. Сметката е направена добре.

Изправих се и прибрах празната торба.

- Ще призова Дионис да ви закриля и помага. А сега е време да тръгвам.

Жребецът ме понесе с лекота по прашния път. Бях се отдалечил доста, преди да се обърна и погледна назад. Хората седяха прави и продължаваха да гледат след мен.

2.

Микена имаше цялото великолепие на богат град. Шумен, пъстър пазар, занаятчии, многобройни стражи... Това беше пред градската врата, а вътре пускаха, ако докажеш, че имаш достатъчно важна работа. Жреческото наметало и хубавият кон бяха достатъчно убедителни стражата да не ми задава въпроси. Веднага намерих храма на Дионис. Той мирно съжителстваше с богините Деметра и Афродита.

Дионисовият жрец ме прие радушно.

- Богът те праща тъкмо навреме. Надойдоха толкова царе, че не се насмогва. Има трима жрици, ама те ме карат аз да коля жертвите. Не приличам вече на жрец, а на касапин. и не мога да си изпера наметалото от петната.

Нареди на един слуга да се погрижи за коня, а на друг да сложи трапеза. След това ме въведе в неговата стая и продължи да приказва.

- Евмед от светилището прати вест, щом се явиш, да му съобщим. Писа, ако си умрял, да разберем къде и как.

Засмях се.

- Радвам се да чуя, че не ме е забравил. Тези дни ще му пратя вест. Имаш ли човек за това?

- Имам. И друго писа. Да ти кажем, че съпругата ти и децата са добре. Много мисли за теб този жрец.

Слугата внесе храна и вино и почна да подрежда. Жрецът му махна с ръка да излезе.

- И аз мога да подредя на гостенина.

Наряза месо и наля вино. Неразредено.

- Аз съм от Тракия. Там пием първата чаша така, за апетит. Домъчняло ми е, но още малко. Да мине това царско сборище и ще яхна коня! Искам да чуя песни, да играя, да препускам... Както и да е. Нахрани се, а после ще разсъдим какво и що.

Изведнъж почувствах този приказлив жрец като стар добър приятел. Напомняше ми с нещо за сърдечния, напорист и весел Обий, приятелят, който ме приюти при своето племе.

Нахраних се, избърсах ръцете и устата си и доволен се отпуснах.

- Имаш ли верен човек при Агамемнон. Трябва да разберем какво ще говорят и решават царете на това сборище.

- Почти година съм тук, но Агамемнон много ги е наплашил. Малко да заподозре някой и веднага го продава на египтяните. Ако пък узнае, че е направил нещо против него, направо го убива. Имам човек, но той е коняр. Не може да каже нищо освен това, дето си говорят слугите.

- Менелай откога е тук?

- Дойде с Одисей. Вече стават два месеца. Дойде и един прорицател, Калхас. Всеки ден пируват и си говорят, но какво, никой не знае.

- Разбра ли поне откъде идват?

- Казали, че идват от Додона. Нали там е Зевсовото светилище. Сигурно са принасяли жертви и са търсели закрила за злините си.

Доброто ми настроение се промени. Трябваше да намеря начин да разбера какво става в двореца на Агамемнон.

Преспах, но и утрото не подобри настроението ми. Излязох да разгледам града и внезапно се натъкнах на Менелаевия роб. Спрях го.

- Боговете са ми свидетели, че точно ти ми трябваш. Искам да знам какво си говорят Агамемнон, Менелай и Калхас.

Робът се огледа и ме дръпна на място, където не можеха да ни видят от улицата.

- Милостиви жрецо, за това не мога да ти кажа нищо. Затварят се тримата и не пускат никого. Сами си прислужват, а какво си говорят, само те и боговете знаят.

- Трябва да науча!

- Това, което знам, е, че след два дни Агамемнон и Менелай събират всички царе.

- Трябва да влезна при тях и да чуя всичко.

Робът поклати глава.

- Идва ми една мисъл, но ти не умееш да се държиш като роб. Ако се преоблечеш в робско облекло, може да минеш за слуга на някой от царете. В бъркотията няма да се разбере.

Зарадвах се и го тупнах по рамото.

- Аз, любезни, съм се родил роб и едно чудо ми помогна да стана това, което виждаш. Бъди спокоен. Само кажи как да се виждаме?

- Менелай непрекъснато ме праща при някоя от съпругите на микенските богаташи. Мисли, че щом видят цар, се захласват. Ела утре по това време да ти кажа точно какво трябва да правиш. Ако се забавя, почакай ме. Някои жени направо ме връщат, някои мислят дълго, а само две-три са го поканили в дома си.

С това се разделихме и аз веднага се запътих към пазара да си купя робски дрехи. Това не направи впечатление никому. Тук бе естествено един жрец да има роби.

Прибрах се в стаичката при храма и развълнуван облякох това облекло, което двадесет години мечтаех да захвърля. Щом легна на плещите ми почувствах, че се променям. Тялото ми се приведе готово да изпълни заповедта на господаря, ръцете ми послушно се отпуснаха край него, защото робът няма право да жестикулира. Дори изразът на лицето ми се промени. Самочувствието ми също. Едва сега осъзнах огромното значение на облеклото. Разбрах защо обличат робите в сиви, безлични, провиснали хитони и наметала, свободните в по- прибрани и оцветени облекла, а богатите са запазили ярките багри и украси за себе си.

Бързо свалих всичко и го захвърлих в ъгъла. Сърцето ми се разтуптя от спомена за миналото. Това не биваше да забравям.

На уговорената среща се явих навреме. Робът идваше срещу мен.

- Казвай как ще ме вкараш в двореца!

Робът бе в добро настроение.

- Всеки цар ще води със себе си по един роб да му прислужва, защото Агамемнон и Менелай ще направят голям пир. Има двама-трима царе, които ще дойдат сами. Влизай смело с царете, а в залата веднага ще видиш зад кой цар няма роб. Ще застанеш там и ще му прислужваш, но ако не го правиш, както трябва, бъди готов да те убият. Не ти мисля злото, но ми се иска да те видя в робско облекло, защото не вярвам, че си се родил роб.

Засмях се.

- Години трябваха да престана да се държа като роб. Даже сега понякога се показва робското. Страх ме е само Менелай да не ме познае. Тогава си отиваме и ти, и аз.

Робът не се съгласи:

- Отиваш ти, защото те познава. Аз ще чакам да преплаваме морето и там завинаги ще изчезна от очите му.

Договорихме всичко, накарах го да ми обясни откъде робите вземат вода и кърпи да чистят господарите си и спокойно си тръгнах.

3.

В уреченото време царете почнаха да влизат в двореца на Агамемнон. Стоях до вратата и чаках да мине някой цар без слуга до себе си. Рискувах още тук да ме убият. Рискувах, както никога през живота си.

Дионис ме закриляше. Видях един от царете да влиза сам и тръгнах с него. Той ме изгледа, но не каза нищо. Очевидно реши, че е под достойнството му да задава въпроси на един роб. Заедно с него попаднах в залата за пиршества. За щастие, той се настани почти в най-отдалечения край на залата. Неколцина от робите ме изгледаха с учудване, но робът на Менелай дойде при мен и ме заведе да взема всичко необходимо. Очевидно, решили, че съм от прислугата на пристигналия вожд, вече не ми обръщаха внимание.

Последен влезе Менелай. Настани се до брат си и жреца Калхас. Той заедно с царете предварително бе принесъл жертви на Зевс и Хера.

Слугите почнаха да внасят храната и кратерите с вино. Заех се да подредя пред моя цар това, което пожелае. Забелязах, че погледът на Менелай за миг се спря върху мен, но се направих, че не го забелязвам. Не ме позна.

Агамемнон каза обредното слово и всички почнаха да се хранят и да хвалят храната и виното. Веселието бързо идваше, а това не влизаше в сметките на братята. Агамемнон се изправи и чукна със скиптъра си да млъкнат.

- Благородни ахейски царе. Аз и брат ми Менелай сме ви събрали тук да ви кажем какво сме направили досега, за да върнем Елена на законния й съпруг Менелай. Призовавам всички богове за свидетели, че ние решихме Менелай и Одисей да отидат лично в Троя и да поискат връщането й заедно с откраднатите от Парис съкровища.

Като чух тези имена изтръпнах. Познаваха ме и Одисей, и Ахил. Ако за миг се бях сетил, че са тук, за нищо на света нямаше да дойда.

Агамемнон довърши думите си.

- Нека Менелай разкаже какво стана в Троя.

Менелай се изправи пред царете и се помъчи да направи обидена физиономия. По брадата му бяха полепнали трохи от хляб. Заговори им като на обикновени стражи.

- Мъже ахейци, аз и Одисей отидохме при кучеглавия Парис и поискахме да върне Елена и съкровищата. Той отказа. След това отказа да приеме и условията, които му поставихме. Обиди и нас, и Зевс, и всички ахейски богове. Тогава с брат ми решихме да ви съберем и да отмъстим на крадливите троянци. Ще се съберем в Авлида и оттам ще потеглим. Чака ни най-богатата плячка, която някога ахейци са взимали от завладян и плячкосан град. Даже и робините им са намазани с благовонни масла и са красиви като богини. Призовавам ви да отмъстим и напълним корабите си с богатства.

При тези думи извади меча си и го размаха. Неколцина царе също извадиха мечовете си и извикаха "евойе, евойе", но останалите мълчаха и гледаха пред себе си. Възгласите безпомощно стихнаха и настъпи мълчание. Неочаквано близо до мен си изправи Одисей. За щастие бях зад гърба му.

- Благородни и смели царе, нека ви разкажа как се отнесоха с нас троянците. Когато отидохме при цар Приам и Парис, изложихме нашите законни искания. Те настояваха да ги кажем пред всички троянци. Съгласихме се и застанахме пред това народно събрание, където отново обявихме исканията си. Троянците почнаха да се смеят. Само един от тях, някой си Антенор каза, че е съгласен да върнат Елена и богатствата. Почти бе убедил троянците да гласуват, но Парис заяви, че е готов да върне богатствата, но не и Елена. Троянците го послушаха и Приам нареди веднага да напуснем Троя. След това позорно изгонване, не остава нищо друго, освен да отмъстим за обидите. Кажете, храбри царе, има ли някой, който е против това решение, продиктувано от самия гръмовержец Зевс, който е на наша страна.

Отново настъпи мълчание. Прекъсна го Ахил. Разбрах, че боговете ме закрилят, защото и той седеше от тази страна, където не можеше да ме види.

- Могъщи царе, не се чудете, че всички мълчат. Когато се говори за битка, редно е да знаем колко въоръжени мъже имаме и колко имат троянците. Как ще разрушим стените на Троя, как ще отидем дотам, няма ли да срещнем и други врагове по пътя си. Няколко пъти съм плувал до Троя и съм размишлявал как богоравният Хераклес е успял да я превземе. Имал съм само един отговор. Троя изобщо не е очаквала нападение. Този път не е така. Навсякъде знаят, че се строят кораби за поход до Троя, че царете, положили клетва да помагат на Менелай, въоръжават мъже за бой. Когато тръгнем през морето, всички срещнати тракийски кораби ще побързат да предупредят за войската, която наближава. Троянците ще ни обсипят със стрели и копия още докато спираме на брега. Да не говорим за това, че островите ще пречат да си докарваме храна и вино, ако войната продължи по-дълго. Нека братята Атриди кажат с какви кораби и колко мъже ще тръгнем, направо пред Троя ли ще отидем?

Този път се изправи Агамемнон.

- Ти, Ахиле, все искаш да знаеш най-много. Ще рече човек, че искаш ти да водиш този поход, макар че ти се криеше да не участваш в него. Знай, че щом сме ви събрали тук, всичко е премислено. Имаме повече от хиляда кораба и сто хиляди въоръжени мъже. Никой не може да ни спре. Походът ще водя аз. Всички ще ми се подчинявате, както е редно, и не искам никой да мисли, че може да прави, каквото си пожелае. След два месеца всички царе трябва да са в Авлида, за да превземем и завладеем богатата Троя.

Ахил ядосано каза:

- Не ми отговори, Агамемноне, как мислиш да превземем Троя, а от заплахите ти не се боя. Нито съм давал клетва да помагам на брат ти Менелай, нито ти плащам годишен данък. Мога да стана и да си отида още сега!

Агамемнон почервеня от яд, но прорицателят Калхас го изпревари.

- Пред волята на Зевс всички се смиряват, Ахиле. Както Зевс властва над боговете, така Агамемнон властва над земните царе. Ще завладеем Троя и това още повече ще увеличи властта му. Не предизвиквай боговете и царете.

Ахил понечи да се надигне, но размисли и се отпусна назад. Все пак подхвърли кратко:

- Не знам дали и траките мислят така?

По навъсените лица на царете се виждаше, че са готови да подкрепят Ахил. Агамемнон сложи ръка на рамото на Калхас и жрецът покорно седна.

- Казах ви, храбри царе, че всичко е решено и обмислено добре. Зевс ни даде знамение за победа. Няма за какво да се спори. Казвам ви още веднъж, след два месеца всички да сте в Авлида с корабите и въоръжените мъже!

Наля си чаша вино, изпи я на един дъх и излезе от залата. Царете поседяха десетина минути пред трапезата, след което почнаха тихо да си приказват и по двама, по трима си тръгнаха.

4.

Два дни ми трябваха да опиша всичко на папирус. Пратих го по човек на храма и отново потеглих за Спарта. Наистина първо реших да отида в Троя, но после премислих. Приам и Хектор имат хора, които и без мен ще им кажат какво е станало и каква сила тръгва срещу тях. Когато Агамемнон опита да спре на троянския бряг, положително ще го срещнат със стрели и копия.

В Спарта беше тихо и нищо не показваше, че съвсем скоро мъжете ще тръгнат на далечен поход. Менелай се бавеше при брат си в Микена и аз всеки ден излизах с коня извън града. Препусках и пращах стрели в цел, мятах копие, дори убих едър глиган, който неочаквано се появи пред мен.

Едва двадесет дни преди да изтече срокът за събиране на корабите, Менелай пристигна в двореца си. Още същия ден нареди мъжете да се готвят за война и почна да ходи навсякъде, облечен в бойни доспехи.

Робът на царя дойде при мен втората вечер. Влезе усмихнат и весел.

- Нося ти важна новина, милостиви жрецо.

Погледнах сияещото му лице и то ме развесели.

- Да не би царете да се отказват от похода?

Робът се засмя.

- Това би разбрал и без моя помощ. Новината ми е, че смятат да нападат не Троя, а цар Телеф.

Бях изумен.

- Защо ще нападат единствения цар, който е отказал помощ на Приам?

Робът тържествуващо ме погледна.

- Точно за това ще го нападнат. Слушай да ти разправя как разбрах всичко това. След като царете се разотидоха да готвят войските си, Агамемнон и Менелай бяха побеснели от яд. Най-много ги беше засегнал Ахил. Всяка вечер се събираха с Калхас и разговаряха до късно. Последната вечер, преди да се върнем тук, Менелай съборил кратера с вино и ме извикаха да почистя. През това време и тримата мълчаха. Пръв се обади Менелай. "Агамемноне, това е мой верен роб, нека ни прислужва. Няма на кого да каже какво сме говорили, а и да каже, вече няма време някой да промени нещата." Агамемнон и Калхас признаха правотата му и аз останах да прислужвам. Точно тогава решиха да нападнат Телеф. Ето и причините така, както ги запомних. Пред Троя ще ги чакат войските на Хектор, тези на съюзниците ще дойдат бързо. Още при слизането на брега, троянците ще избият няколко хиляди души. Това ще уплаши ахейците и щом се появят подкрепления от съюзниците на Троя, ще побягнат. По тази причина Приам спокойно чака идването им. Другата причина да нападнат Телеф е в това, че там никой не ги чака. Ще слязат спокойно на малоазиатския бряг отвъд морето и ще завладеят земите и градовете без усилие. Ще има богата плячка и най-важното, прекъсват връзката между Троя, Ликия и Кария. Тогава могат да ги завладеят една по една. Без много загуби ще покорят и целия малоазиатски бряг. Телеф е роднина на Приам, но е ахеец. Син е на микенския стратег Хераклес. Племето на тевтранците е част от Мизия и се родее с траките. Като ахеец, Телеф не може да е съюзник на траките, като цар на Тевтрания не може да помага на ахейците. Никой няма да му се притече на помощ. Ако това стане, не само Троя, но и Ликия, Кария, Мизия и Фригия ще бъдат разорени и завладени една по една. Коварен и страшен план. Трябва бързо да предупредим Телеф.

Станах и закрачих нервно из стаята. Нещо почна да ме задушава. Налях вино на себе си и роба и го изпих на един дъх. То ме отпусна и съживи мислите ми.

- Не мога да отида при Телеф. Не се познаваме и той няма да ми повярва, а когато ахейците слязат на брега, ще бъде късно. Който и да пратя, ще бъде същото. Прави са били, че могат да говорят пред теб.

Робът спокойно възрази:

- Съгласен съм, че на теб няма да повярва, но имам човек, роб като мен, който е близък на Телеф. Ако му помогнем да избяга, той ще го предупреди, а Агамемнон и Менелай ще бъдат посрещнати, както трябва.

- Сигурен ли си, че е така.

- Аз самият съм от Ликия. Заедно ни плениха и продадоха. Той е мизиец и също е роб на Менелай. Ако не свърши работа, можеш да ме убиеш.

- Боговете са ми свидетели, че ще ти помогна, но трябва време. Трябва да се намери кораб, а траките вече отбягват ахейските пристани.

Робът мълчаливо извади от дрехата си нещо увито в плат и бързо го разви. Блесна злато.

- Ето милостиви жрецо. Тук е златото, което ми даде ти и златото, което притежавам аз. Вземи го и дано боговете се смилят и помогнат да наемеш кораб.

Няколко мига гледах, без да мога да кажа и една дума. После се овладях.

- Задръж си златото. Самият аз съм бил роб и знам колко струва то. Ела утре вечер и заклевам се в Дионис и душата на Орфей, ще направя всичко, което трябва! Нека твоят човек бъде готов. Ако не утре, най-късно на следващия ден ще тръгне за Мизия при цар Телеф.

Робът мълчаливо прибра златото и падна на колене.

- Призови Дионис да закриля и нас, милостиви жрецо!

Извадих меча и порязах ръката си. От нея прокапа кръв.

- Ето, Дионисе, принасям ти в жертва кръвта си. Дай знак, че ни закриляш в борбата с коварството и злото!

Неочаквано земята се разтърси и се чу тежък тътен. Отнякъде се появиха два уплашени прилепа и с писък излетяха от храма.

Робът се изправи.

- Благодаря ти, жрецо. Ще успеем!

5.

Сутринта бях между първите посетители на пазара. Бавно минавах покрай търговците и разглеждах изложените стоки. Те настойчиво ме подканяха да купя от изложеното, изброяваха качествата му и се кълняха, че никой не продава по-евтино от тях. Отминавах ги и продължавах да разглеждам. Стигнах до края и се върнах обратно. Купих облекло на търговец и къс меч. Натиках ги в торбите на коня и се отправих обратно към храма. Още не можех да реша как ще намеря кораб за вестоносеца.

Неочаквано се чу конски тропот и откъм двореца в колесница се зададе цар Менелай. Като ме видя, спря.

- Не очаквах да те видя тук, Мин!

За първи път ме наричаше с името ми, а в гласа му звучеше заплаха.

- Тук съм повече от два месеца, Менелае. Не сме се разбрали да ходя на друго място.

Той за миг се замисли.

- Трябва да поговоря с теб, но сега нямам време. Отивам да готвя корабите. До три дни ела там. Казал ли си някому къде си бил?

- Не е моя работа да казвам къде ходят и какво правят царете.

Той съвсем се успокои.

- Ела при мен. Искам да тръгнеш с моите кораби. Калхас ми каза, че когато съм с теб, ми върви във всичко.

Засмях се.

- Тогава трябва да върви и на мен. След два-три дни ще тръгна да видя корабите и ще си поговорим.

Менелай не ми отговори. Подвикна на конете и се понесе. В една от следващите го двуколки видях роба, който трябваше да дойде довечера. Той ми направи някакъв знак, но не разбрах нищо. Изглежда Дионис ни беше отказал закрилата си.

Подканих коня и се замислих. Не познавах роба, който трябваше да избяга, не знаех какво да правя. Оставаше да тръгна аз. Може би цар Телеф ще чуе думите ми.

Влезнах в храма с мрачни мисли. Захвърлих торбите в стаята и си налях чаша вино. Веднага замая главата ми. Легнах и се опитах да преценя положението. Робът ми направи някакъв знак, но замина с Менелай. Не знаех кому да организирам бягство. Пресегнах и изпих още една чаша вино. Този път се отпуснах и заспах.

Събуди ме врясък на козел. Станах и излязох да видя какво става. Жреците връзваха краката на едно животно и то врещеше и се дърпаше в ръцете им. До тях стоеше едър търговец. Запитах какво става и той ми каза, че принася жертва на Дионис да го закриля по пътя към дома му.

- Откъде идваш и къде отиваш? Виждам, че не си ахеец.

- Живея на остров Хиос. Бях в Египет и там наеха кораба ми да докара стока дотук. Докато разтоварят стоката, реших да дойда до Спарта. Казаха, че се готвят за война. В такива случай един търговец може да спечели.

Дионис ми показваше закрилата и помощта си.

- Не виждам какво можеш да спечелиш тук. Спартанците се готвят за война. По-скоро може да загубиш и това, което имаш.

Човекът неуверено ме погледна.

- По тази причина принасям жертва на Дионис. Сбърках, че дойдох. Градската стража обикаля пазара и превръща в роби всички, които не могат да докажат, че са свободни хора. Моят кораб е при устието на реката, а тук нямам нито познат, нито стока. Нищо, с което да докажа, че съм търговец. Желаех да спечеля нещо, но сега мисля само как да си отида, преди да ме хванат и продадат в робство.

- Какъв е корабът ти?

- Малък, с четири двойки весла, но много бързоходен и това винаги ми е носело добра печалба.

Дървата на жертвеника прегаряха. Огледах го още веднъж и казах:

- Принеси жертвата и след това ела при мен. Ще се опитам да ти помогна.

Човекът отиде при жреците, а аз казах на слугите да изстудят вино и подредят трапеза.

Когато обредът свърши, търговецът се настани при мен и запита как смятам да му помогна. Отпих малка глътка вино и отговорих:

- Ако Дионис е чул молбите ни, утре чакам човек, който ще наеме кораба ти. Дотогава бъди мой гост.

Търговецът се зарадва, но не посмя да ме пита за нищо. Нахранихме се, след това го отведох да си почине и седнах пред портата на храма. Щом се яви нужният кораб, трябваше да се яви и нужният човек.

Слънцето полека тръгна към залез и ободреният търговец дойде при мен.

- Да те закрилят боговете, жрецо. Виното ми върна силите. Иска ми се да имам такова лозе и на Хиос, който е най-доброто място за правене на вино.

- Ако Дионис изпълни молбите ни, ще ти донеса калеми да насадиш лозе.

Викнах слугите и наредих да поднесат вино. Търговецът се поколеба.

- Дионис покровителства пиенето, но не обича пияните.

Напълних чашите и го поканих.

- Една чаша дава сила и прояснява ума. Не се знае дали това няма да ни потрябва. Богът управлява постъпките ни, без да го забелязваме.

Отпихме и аз престанах да се колебая. Ако не се яви някой от двамата роби, ще замина аз. Това решение ме успокои и дори развесели. По-приятно е да си на път, вместо да правиш жертвоприношения и да повтаряш втръснали обреди.

Почнах да го разпитвам за цар Телеф и той охотно ми разказа историята му.

- Телеф - каза той - е син на великия ахейски стратег Хераклес от аркадската жрица Авга. Майка му го родила тайно и го дала за отглеждане на хора, които не я познавали. Откърмен бил с козе мляко, тъй като те нямали деца. Жрицата не могла да изостави по този начин сина си. Едва проходил, го взела и избягала с него при цар Тевтрант. Авга била не само красива, но и умна. Царят я харесал и прибрал в двореца. Когато Тевтрант починал, Телеф поел властта и оттогава управлява тази страна. Оженил се е за сестрата на цар Приам от Троя и всички малоазиатски царе го уважават. Тези, които познават великия му баща, казват, че от всички негови деца той най-много прилича на него. Голям стратег е, но за разлика от баща си, мрази войната. Влага способностите си в мирни дела и хората му го почитат много.

Тези думи на търговеца проясниха малко нещата. Отказал е да помага на Троя под предлог, че по произход е ахеец. В същото време е отказал и на ахейците, защото е сроден с Приам. Дано има поне малко от качествата на баща си. Трябва да разбере каква опасност го заплашва.

На глас казах:

- Познавах Хераклес. Това, което ми разказа, събуди желание да познавам и Телеф.

Търговецът добродушно се усмихна.

- Това е най-лесно. Ела с мен и щом се врече да ми дадеш пръчки за лозе, аз се вричам да те заведа при Телеф. Те са приятели с нашия цар и често сме пирували заедно. При това той също почита Дионис. Уверявам те, че няма да съжаляваш.

Не му отговорих, защото слугите ни викнаха да вечеряме. Заговорихме за други неща и се заседяхме до късно. Беше умен и сърдечен събеседник.

Разказах му каква страшна война готвят ахейците срещу Троя, той ми разказа как е пътувал и живял в Египет и други страни.

Когато сънят почна да ни оборва, търговецът отиде да спи, а аз продължих да чакам някой от робите. Вярвах, че и аз мога да известя Телеф, но най-добре бе да отиде човек, който го познава.

Знаех, че никой няма да дойде, но нещо ме караше да бодърствам край малкия светилник.

Стреснах се от тихи стъпки. Познат глас произнесе:

- Радвам се, че ме чакаш, великодушни жрецо.

Скочих и веднага му налях вино.

- Отпий и кажи как дойде тук? Можеш ли да изведеш твоя човек преди съмване.

Робът на Менелай отпи малка глътка и се разсмя.

- Дионис е по-умен и хитър от всички царе. Малко след като се видяхме, Менелай спря конете и поиска вино. Скочих от колесницата да му поднеса, но в този момент конете потеглиха. Паднах и се ударих. Заболя ме силно и почнах да охкам. Менелай се ядоса и закрещя: "Ако не можеш да стъпваш, върни се в двореца. Ще дойдеш, като се оправиш!" Аз така се зарадвах, че едва не скочих да хукна насам. Изправих се с мъка, но се престорих, че не мога да стъпвам с ударения крак. Отсякоха ми една тояга и ме оставиха. Така Дионис ни помогна. Сега трябва да ти кажа, че сутринта стражите няма да пуснат никой да излезе от града. Ще търсят избягалия роб. Ще пратят конници по всички пътища. Ако правим нещо, трябва да е тази нощ.

Тези думи ме накараха да бързам.

- Веднага доведи твоя човек. В това време аз ще бъда готов за път, а корабът ни чака. Трябва да изпреварим Менелай.

Робът дори не помръдна.

- Човекът е пред храма и чака да го извикаме.

Излезе с леко накуцване и веднага се върна с въпросния роб. От бързане дори не го попитах как се казва. Извадих купените за него дрехи и му ги подадох.

- Облечи това, а аз ще събудя собственика на кораба. Ще тръгнем веднага.

Хиоският търговец стана, без да задава въпроси. Явно разбра, че става нещо, което не разбира, но му е от полза. Аз препасах меча, взех лък и колчан стрели и сложих жреческото наметало с всички отличителни знаци на храмов жрец.

Въведох търговеца в стаята и казах кратко.

- Сутринта стражата няма да пусне никой да излезе от града. Ще търсят избягал царски роб. Трябва да тръгнем още сега, да изпреварим Менелай по пътя му към пристана в устието на реката и да отплавате за Тевтрания. Ето, търговецо, човекът, който наема кораба ти. Ето и парите за пътуването.

Търговецът спря ръката ми.

- Ти, жрецо, както разбирам, спасяваш живота на този търговец, а също така и моя. Прибери парите си и ако останеш жив и здрав, когато и да дойдеш в Хиос, ще бъдеш мой най-скъп гост.

Нямаше време за любезности. Излязох и изведох коне за спътниците ми. Моят жребец тихо изпръхтя.

Яхнахме конете и внимателно поехме към изхода на града.

Робът на Менелай мълчаливо ни изпрати с поглед и изчезна в мрака.

Всичко мина без премеждия. Утрото едва просветли небето на изток и ние спряхме до кораба на търговеца. Слязохме от конете и търговецът отиде да събуди екипажа. Избягалият роб се обърна към мен.

- Няма думи, с които да изкажа благодарността си към теб и нашия бог покровител Дионис, жрецо, но знай, че войската на Менелай ще бъде посрещната така, че ще загуби желанието си да плячкосва и завладява! Телеф ненавижда войната, но в бой по нищо не отстъпва на прочутия си баща Хераклес.

Не знаех какво да му кажа. Прегърнах го и посочих кораба.

- Да благодарим на Дионис, който ни закриля.

В това време екипажът се размърда и гребците насядаха по местата си. Търговецът пъргаво изскочи на брега.

- Тръгваме. Няма място за търговия там, където се размахват мечове.

Прегърнах и него и казах:

- Когато наближите Хиос, твоят пътник ще ти разкаже защо бърза.

Търговецът се усмихна.

- Той вече ми разказа всичко. Оказа се, че е спасил живота на моя брат. Когато се видим отново, ще ти разкажа как е станало. Сега ще бързаме и ще стигнем навреме.

Прегърнахме се още веднъж и той скочи на кораба. Гребците налегнаха греблата и той почна да се отдалечава от брега.

Постоях още малко, загледан след тях. На съседните кораби също почнаха да се движат хора. Тук-там някой слизаше на брега и ме поглеждаше с любопитство.

Вързах двата коня зад моя жребец и излязох извън града. На една поляна, достатъчно далече от пътя, за да не познаят кой съм, спрях. Пуснах конете да пасат и се облегнах на едно дърво. Ако Менелай се явеше на пристана, щях да го видя, ако бе спрял да гостува по пътя, можех спокойно да тръгна по обиколни пътища.

Постлах наметалото и се нахраних добре. След това спънах конете да не отидат далече и почнах да гледам към големите бойни кораби. Край тях се движеха много хора. Скоро видях и това, което ме интересуваше. Колесницата на Менелай спря до тях и той се качи на един кораб.

Станах и яхнах коня. С помощта на Дионис бях извършил една добрина срещу войната.

6.

В Спарта влезнах доста преди залез. По пътя купих два товара ечемик за храма и връщането ми не предизвика никакви съмнения. Стражите продължаваха да търсят избягалия роб, но както виждах, не си даваха много труд. Изглежда разбираха, че ако не са го хванали сутринта, до вечерта той е отишъл далече.

Стоварих ечемика, измих се и извадих парче папирус. Трябваше да съобщя в Троя, на Рез и в светилището.

Повъртях папируса из ръцете си и го пъхнах обратно. Това не можеше да се повери на папирус. Не смеех да го поверя и на човек. Искаше ми се да извикам на целия свят какво готви Агамемнон, но трябваше да мълча и да чакам.

Влязох в храма и принесох благодарствена жертва на Дионис. Не биваше да предизвиквам недоволството и гнева му. След това реших да не мисля повече за войната. Вечерях с жреците, пихме вино, пяхме и свирихме до късна нощ.

Сутринта се събудих късно. Слънцето се бе вдигнало високо и по-скоро бе време за обяд, но чувствах глад и се нахраних по никое време. Не ми се седеше на едно място. Не ми се искаше и да напускам Спарта. Пътят до Родопа е дълъг, до Рез и Троя също. Искаше ми се да въздействам на събитията, а не да следя какво ще стане.

От яхъра се чу недоволното пръхтене на моя жребец. Не го бяха извели и той недоволстваше. Това реши нещата. Казах на жреците, че тръгвам с Менелаевите кораби и отново препуснах по изминатия вчера път.

Пристигнах в удобен момент. За да стигне до Авлида в уреченото време, войската трябваше да отплава след два дни. Както често се случва, много от корабите нямаха кой весло, кой платно, а на един още не бяха поставили мачтата.

Менелай, червен от гняв и плувнал в пот от умора, веднага нареди да донесат вино.

- Дионис те праща да седна спокойно и изпия чаша вино. Тези хора не са годни за нищо освен да крадат. Трябва аз да проверя всеки кораб. Утре въоръжените мъже пристигат. Царете събират всички негодници, от които искат да се отърват, и ги пращат тук. Мислят, че Менелай няма да разбере какво правят. Скоро ще им дойде краят. Свърши ли войната, навсякъде ще ги махна и ще сложа сигурни хора. Агамемнон ще направи същото. Една държава не може да се управлява от сто опърничави царе.

Вдигнах чашата и предпазливо казах:

- Ако е така, троянците ще избият мнозина.

Менелай равнодушно махна с ръка.

- Ще избият тези, които са негодни да воюват. Другите ще се радват. Едно е да делиш плячка на двама, друго на петима.

Напълних чашата му и изрекох бавно:

- Вярвам, че боговете ще продължат да ни закрилят.

Царят подозрително ме изгледа.

- Твоят бог не закриля ли троянците?

Отговорих наставнически:

- Бог Дионис не закриля никоя воюваща страна. Негова работа е веселието и разбирателството. Ето, ти беше разгневен, изпи чаша вино и гневът ти изчезна. Изпий още една и ще познаеш веселието. Трябва ли друго доказателство?

Той недоволно ме изгледа.

- Защо, каквото и да се случи, винаги си наблизо? Имам чувство, че си помогнал на Елена, че си казал на Парис и Приам какво да говорят, че знаят много повече, отколкото казват. Дори ми се стори, че когато в Микена обявихме срока за събиране на войската, ти прислужваше на един цар. После разбрах, че той не е водил роб да му прислужва. Как си успял да влезеш в двореца на Агамемнон?

Засмях се, колкото можех по-безгрижно.

- Случва се хора да си приличат. А не вярвам слугите на Агамемнон да оставят цар без грижа. Нали след това ще ги пребият до смърт. А и ти отлично знаеш, че не съм стъпвал в Микена.

Той упорито тръсна глава.

- Може да казваш истината, но тук нямаш слуги, няма други жреци и ще стоиш с мен поне до потеглянето на войската от Авлида.

Спокойно отпих от чашата.

- Хората винаги имат нужда от Дионис и аз съм длъжен да бъда при тях.

Че това е така, се убедихме още на другия ден. Рано сутринта войската почна да пристига и да се настанява на корабите. Царете, стратезите, а и много от зле стъкмените за война мъже искаха да принеса жертва на Дионис и да измоля закрилата му. В шатрата ми се натрупаха най-разнообразни дарове. Златни и сребърни от вождовете и стратезите, бронзови, железни и оловни от останалите. Зад шатрата блееха и врещяха агнета и ярета, та дори и един бик.

Пред жертвеника на Зевс имаше много по-малко хора. Това ме учуди и запитах един човек защо принася жертва на Дионис, а не на Зевс. Той мрачно ме погледна.

- На Зевс ще принеса жертва преди отплаването за Троя. На Дионис сега, защото се прощавам със земята, жената и децата си и искам да ги закриля, а само боговете знаят дали ще ги видя пак.

След като принесяха жертвата, сядаха да се хранят и пият. Хранеха се мълчаливо и мълчаливо пиеха. След това ставаха неохотно и клатушкайки се, тръгваха към определения им кораб.

Това продължи два дни. Уговорих коларите на Менелай, като се връщат в Спарта, да откарат моя жребец и даровете в храма и спокойно се качих на борда. Пристаните бяха почти пусти. Тук-там плачещи жени и деца.

Менелай даде знак и гребците задвижиха веслата. Корабите, кой знае защо боядисани в черно, поеха в безмълвна редица към Авлида.

7.

Авлида се появи пред нас в ранен следобед. Край брега бяха подредени не по-малко от шест-седемстотин кораба, а зад нас се виждаха още пристигащи. Менелай поведе корабите право в центъра, където бяха разположени стоте кораба на Агамемнон.

Щом корабът допря сушата, Менелай скочи на брега и изтича да прегърне брат си. Двамата заедно веднага поеха към шатъра му, издигнат наблизо и пазен от десетина стражи. При нас дойде разпоредител да покаже къде да се издигне шатрата на Менелай и другите, водени от него царе. Погрижих се да има шатра и за мен и спокойно слязох на брега. Беше шумна бъркотия. Край селището горяха десетина жертвеника и мъжете се събираха около тях. Най-много бяха Зевсовите жреци, но имаше на почти всички богове. Край жертвеника на Дионис се въртяха двама млади жреци и няколко слуги. Зарадваха се на идването ми и веднага ме нагостиха с прясно опечено месо и хубаво вино.

Набързо ме осведомиха за положението.

- До вечерта трябва да пристигнат всички царе, а утре Агамемнон ще направи голямо жертвоприношение на Зевс да измоли закрилата му. След това ще потеглят към Троя. Там обаче Хектор и Парис ги чакат. Ще бъде най-страшната битка, която е виждала земята.

Другият жрец го прекъсна.

- Ако постоят няколко дни, ще разорят напълно Авлида. Краде се добитък, стават сбивания. Няма никакъв ред. Не е войска, а тълпа.

Казах спокойно:

- Вярвайте на Дионис. Откакто служа на боговете, не знам някой да му се е наложил. Когато за първи път ахейците го признаха в Тива, Зевс водеше битки да стане цар на богове и хора. Сега всички ахейци почитат Дионис, без да се е проляла и капка кръв, а Зевс продължава да води безсмислени битки. Скоро ще се разбере кой заслужава повече почит. Ахейците смятат, че Троя е закриляна от Арес, Аполон и Афродита, аз ще ви кажа, че я закриля Дионис.

Поговорихме още малко и те станаха да си гледат работата, а аз почнах да се разхождам край брега и да наблюдавам пристигащите войски. Бяха зле въоръжени и още по-зле обучени. Слизаха на брега, палеха огньове и почваха да приготвят храна за вечеря. Някои по-сръчни се мъчеха да хванат риба и с нея да утолят глада си. Явно, запасите от храна на корабите се пазеха за плаването през морето.

По здрач отидох при Менелай. Покани ме в шатрата си и весело заяви.

- Дойдоха всичките царе. На разсъмване Калхас ще принесе жертва и отплаваме. Искам да тръгнеш с нас. Битката за справедливост трябва да се покровителства и от бога на виното.

Засмях се.

- Не мога да те разбера, Менелае. Ту се сърдиш, че съм близо до теб, ту не позволяваш да се отдалеча.

- Правя, каквото ми подсказва покровителят ми Зевс. Ти си жрец на Дионис, но не си трак. Казаха ми, че баща ти е египтянин. Това ти позволява да преценяваш вярно събитията. Не знам дали подкрепяш справедливата ни война, но не правиш нищо против нея в полза на троянците.

- Дионис никога и никъде не е подкрепял война независимо каква е причината за нея, а аз съм негов жрец.

Менелай набързо ме изпроводи.

- Сега върви почивай, а утре ще пътуваш с моя кораб.

Излязох и си отбелязах, че не ме покани да се нахраня. Сигурно смяташе, че съм длъжен да се оправям като войниците му с кражба и плячка.

Отидох отново при жреците и те ми дадоха храна поне за десет дни. Единият отбеляза:

- Ахейските царе са научени само да взимат, но не и да дават.

Не исках да влизам в дълги разговори. И двамата бяха капнали от умора. Премълчах и вечерята мина много бързо. По една чаша вино бе достатъчна да заспят на самата трапеза.

Сутринта станахме още по тъмно. Слугите почнаха да прибират шатрите, а царете начело със Зевсовия жрец Калхас, се събраха около жертвеника до един огромен дъб.

Доведоха добре угоен тригодишен бик и Калхас заби меч в сърцето му. Кръвта потече по камъните на жертвеника и оттам изпълзя голяма, окървавена от бичата кръв, змия. Всички се стъписаха, а змията пропълзя и се качи на дъба. Там, раздразнена от мириса на кръвта, нападна едно гнездо с малки, още голи пиленца и ги нагълта едно след друго. Обезумялата птичка отчаяно се впусна да защитава малките си и също потъна в бездънната й уста. Като ги изяде, змията пропълзя обратно и се скри под един камък.

Калхас, хитър като всички Зевсови жреци, веднага вдигна ръце към небето и обяви, че това е знамение от Зевс.

- Осем пиленца и майката изяде змията. Царят на боговете, гръмовержецът Зевс, ни праща знамение. След девет години, на десетата, ще превземем великата Троя.

Бях застанал зад Менелай и Агамемнон. Агамемнон се разсърди от думите на Калхас.

- Проклет птицегадател. Каквото и да прави, винаги накрая успява да те разгневи. Не е възможно да воюваме десет години.

Побързах да се обадя.

- Приеми, че ще отнеме десет дни, десет седмици или десет месеца. Не разбирам по какво позна, че ще бъдат години.

Агамемнон се поуспокои, но остана намръщен и недоволен. Другите царе, зарадвани от предвещаната победа, се развикаха да тръгваме.

Войската вече бе на корабите и очакваше царете да дадат знак. Агамемнон застана изпъчен на борда и махна с ръка. Един по един корабите потеглиха. Гледката бе величествена. Повече от хиляда кораба със сто хиляди жадни за бой и плячка мъже се надпреварваха в широкото синьо море.

Почувствах глад и почнах да вадя храна, но Менелай реши да прояви гостоприемство.

- Ела да се нахраним, Мин. Трябва да съберем сили за предстоящата битка.

Отзовах се на поканата. Може би щеше да каже, че сме тръгнали срещу Телеф, а не срещу Троя.

Отпихме вино, поръсих главата си с последните капки от чашата и почнахме да се храним. Менелай се бе успокоил и със завиден апетит ръфаше овнешки бут.

- Боговете ни закрилят, жрецо. Такава сила не може да бъде спряна от никой земен цар. Дори могъщият Египет с труд събира толкова мъже. Казвам ти, че много скоро Микена ще владее морето и азиатския бряг.

Усмихнах се на ентусиазма му.

- А след като ги завладее?

Царят не забеляза иронията.

- Ще продължим до самия Египет. Стъпим ли на азиатския бряг, никой не може да ни спре. Зевс и царят на Микена ще управляват света.

Подхвърлих предпазливо:

- Сега нека стигнем до Троя. Вятърът е попътен и гребците отпочинали.

Менелай се усмихна и заговори за други неща.

8.

Бях преплавал достатъчно пъти морето, за да разбера, че щом отминахме остров Евбея, поехме към Мизия вместо към Троя. Сигурно кормчиите на царете бяха забелязали промяната в курса на флотата, но Агамемнон уверено плуваше напред и не можеха да задават въпроси.

Времето бе слънчево, но силният вятър, който издуваше платната, развълнува морето и корабите ту вирваха нос към белите гребени на вълните, ту стремително слизаха от тях. Мнозина не бяха плавали никога по море и с побелели лица се държаха здраво за перилата, обръщайки стомасите си наопаки.

За два дни, без да спираме, минахме между островите Лесбос и Хиос и пред нас се видя азиатският бряг. Агамемнон умело бе разчел пътя и с издигането на слънцето първите кораби доближиха брега. Наблизо имаше мамещи с прохлада горички, а по зелените пасбища пасяха мирно няколко стада овци и говеда.

Корабите на Агамемнон врязаха носовете си в пясъка край брега и той махна с ръка войската да слиза. Веднага десетки мъже наскачаха и хукнаха към стадата. Буквално за минути, преди нашите кораби да спрат, почнаха да колят говеда и мнозина тръгнаха към горичките за дърва. Други скачаха на пясъка просто да се махнат от люлеещата се палуба. Някои носеха само мечове, други не бяха взели дори и тях.

Изведнъж се разнесе вик на ужас.

От прохладната зеленина на горичките облак стрели повали стотина души на тревата. Мъжете захвърлиха недодраният добитък и хукнаха към корабите. Стрелите ги настигаха и поваляха. Някои извадиха мечове, готови да се бият, но противник не се виждаше. Само стрелите се забиваха в телата и се чуваха виковете и стоновете на умиращите.

Агамемнон и Менелай скочиха на брега и почнаха да събират мъже с пълно въоръжение около себе си. Мизите продължаваха да стоят скрити в близките горички и смъртта мълчаливо косеше редиците на ахейците. За десетина минути брегът се покри с трупове и агонизиращи хора.

Продължаваха да пристигат кораби и стратезите стоварваха на брега вече добре въоръжени и подредени хора. Видях Менестей Петоид, царят на Атина. Подреждаше хората си, преди да ги прати в бой, и им говореше нещо. Загледах се в тях. Тръгнаха скрити зад щитовете си да се присъединят към хората на Агамемнон и Менелай. Когато приближиха, от горичката се показаха редиците на мизите. Вървяха напред и пращаха стрелите си, без да спират. Атиняните на всяка крачка оставяха десетки ранени и убити, но също не спираха. Редиците все повече се сближаваха и по даден знак от Менестей във въздуха полетяха копия. Мизите им отвърнаха и след минута двете редици се смесиха в кървав бой.

В това време мизите нападнаха и хората на Агамемнон и Менелай. Вървяха в гъсти редици и след като хвърлиха копията си, извадиха мечове и почнаха да секат. Струваше ми се, че земята ще пропадне от предсмъртните викове и стонове.

Край брега продължаваха да пристигат кораби и все повече мъже влизаха в боя. Все повече мъртви и ранени покриваха още росната трева. Иззад горичките продължаваха да идват и бойците на мизите. Боят се разгорещяваше и мизите стъпка по стъпка, напредваха към корабите.

Огледах брега да видя дали Ахил е влязъл в битката, но кормчията ми посочи платната на хоризонта.

- Не бърза Ахил. Знае си цената. Ще пристигне да спаси Агамемнон и Менелай. Ако не е станало късно.

Не знаех дали Ахил си знае цената, но наистина можеше да дойде късно. Десетина души от мизите бяха застанали близо до боя и с лъкове внимателно се прицелваха в жертвите си. Всяко бръмване на стрела поразяваше човек. Неволно пресметнах, че до вечерта само тези десетина души ще избият войската от десетина кораба.

До обяд в боя бяха влезли повече от седемдесет-осемдесет хиляди мъже. Над петдесет хиляди ахейци и към тридесет хиляди мизи. Ахейците бяха повече, но не можеха да устоят на мизите. Метър по метър отстъпваха към корабите.

След обяд на края на близката горичка се показа и царят на мизите Телеф. Наистина приличаше на прочутия си баща Хераклес. Беше яхнал буен жребец и с мъка го удържаше на едно място. Зад него бяха застанали двама души без оръжие. Не можех да различа лицата им, но бях готов да се закълна, че това са избягалият роб и собственикът на бързото корабче, които изпратих при Телеф.

Неочаквано зад мен застана робът на Менелай.

- Ти позна, жрецо, Дионис си гледа работата.

Погледнах го, но той вече крачеше назад.

Край Телеф имаше няколко човека на коне, които очевидно предаваха заповедите му на войската. Ту един, ту друг се отправяха на различни места и веднага там се променяше хода на боя.

Най-после на брега скочиха и хората на Ахил. Бяха спрели при най-отдалечения край на битката. Слязоха и се подредиха на брега, а пред тях се изправи Патрокъл, верният Ахилов другар и стратег. Поведе хората в боя, където мизите избиваха тиванците на Терсандър. Телеф веднага прати конник и от близката горичка излязоха две големи групи мизи, които се втурнаха да разгромят окончателно хората на Терсандър. Преди Патрокъл да им се притече на помощ, Терсандър бе убит и хората му побягнаха към корабите. Патрокъл нападна мизите, но те, макар и уморени от продължителния бой, не отстъпваха нито крачка.

Телеф отново прати конник и от групичката стрелци с лъкове се отделиха двама души. Бързо отидоха при Ахиловите мъже и скоро успяха да ранят Патрокъл.

Щом видя това, Ахил леко скочи от кораба и изтича при биещите се. Втурна се напред и увлече със себе си мнозина. Мизите почнаха бавно да отстъпват.

Слънцето вече клонеше към залез. Мизите разгромиха тиванците, стигнаха до брега и почнаха да палят корабите. Над седем-осем кораба се издигна дим. Това предизвика Ахил да удвои усилията си. Излезе пред хората си и с гръмки викове се насочи към Телеф. Хората му го следваха и напираха като бесни. Телеф от своя страна поведе нова група мизи и се втурна срещу него. Не можеше да изпусне победата в последния момент.

Започна страшен бой. Никой не отстъпваше дори крачка. Даже ранените продължаваха да обтягат лъковете или да мушкат с копия.

Слънцето вече се скри зад морето и боят трябваше да се прекрати, когато коварна стрела улучи Телеф. Царят ядно я измъкна от раната, но бликналата кръв го принуди да напусне боя.

Скоро се разнесоха викове за прекратяване на битката и прибиране телата на умрелите. Бойците почнаха да се отдръпват, отправяйки си по някой и друг прощален удар. Когато редиците на мизите и ахейците се отдалечиха достатъчно, се откри ужасяваща картина.

Мизите бяха взели телата на убитите си и извели ранените. Останалите мъртви бяха ахейци. Може би двадесет хиляди души.

Телеф стоеше неподвижен пред своите мъже и наблюдаваше какво правят ахейците. Неочаквано пред ахейските редици се изправиха Агамемнон, Менелай и Калхас. Разбрах, че искат да водят преговори. Скочих на брега и изтичах към тях. Тъкмо навреме. Агамемнон свали шлема си и се провикна.

- Великият Зевс ми е свидетел, че е станала досадна грешка. Цял ден мислехме, че се бием с троянци, а се оказа, че сме се били със съюзници. Нека сключим мир, Телефе!

Стана толкова тихо, че се чуваше само бръмченето на рояците мухи. Телеф насмешливо отговори.

- Искаш да сключим мир, следователно признаваш, че си ми обявил война. Искам да чуя защо?

Агамемнон почервеня.

- Всички знаят, че отиваме да освободим отвлечената съпруга на Менелай, Елена. Мислехме, че сме пред Троя и затова нападнахме. Нашето желание, щом сме тук, е да ни посочиш пътя за Троя през планината Ида.

Телеф спокойно отговори.

- Винаги съм помагал на сънародниците си, но аз съм сроден с Приам и не мога да го предам. Мога само да ви обещая, че няма да ви преследвам и няма да воювам повече срещу вас.

Агамемнон още повече почервеня и ядно отсече:

- Добре! Мирът е сключен. Няма да ви нападаме повече и ще отплаваме да търсим Троя.

Обърна се и тръгна към кораба си.

Изтощените войни с мъка насякоха дърва за погребалните клади и натрупаха телата на умрелите. После запалиха кладите и се прибраха на корабите. Малцина си приготвиха храна. Повечето просто се тръшнаха и заспаха мъртвешки сън.

Час по-късно Агамемнон събра царете на кораба. Менелай се настани до брат си. Аз застанах на носа да слушам какво ще решат.

Калхас заговори пръв.

- Великият Зевс, пожела да водим битка с Телеф, за да ни покаже, че той няма да пусне през владенията си войска да помогне на Троя. Сега трябва да отплаваме към Троя и спокойно да я превземем.

Ахил веднага се изправи.

- Не е работа на един жрец, Калхасе, да обяснява на стратезите и царете какво трябва да правят. Сега трябва да се върнем по домовете си, защото се видя, че дори един цар не можем да победим. Пред Троя ще ни посрещнат много по-силни войски. Казвах, че не можем да я превземем, сега отново го казвам. Тук изгориха няколко кораба, там ще изгорят всичките.

Един от царете сърдито се обади.

- Трябваше Агамемнон да извади меч и да съсече Телеф. Без него войската щеше да се разбяга, а ние да получим богата плячка.

Атинянинът Менестей се разсърди.

- Не говорете глупости. Преди да вдигне меча, щеше да заприлича на таралеж от стрелите, забити в него. Агамемнон постъпи както трябва. Според мен, когато минавахме край остров Хиос, рибари с бързоходен кораб са го предупредили, че идва голяма войска и Телеф е извел хората си да ни посрещне. Ако знаехме, че ни чака, нямаше да наскачаме така безгрижно по брега.

Започна спор какво би станало, ако Телеф не ни е очаквал. Познавах достатъчно добре царете, затова ги оставих и се нахраних добре. След това отново се върнах на мястото си. Тъкмо навреме. Агамемнон оповестяваше решението си.

- Боговете са ни обещали закрилата си и аз съм сигурен, че ще победим Троя. Мъжете са жадни за бойна слава и плячка. Не може да се връщаме назад. На зазоряване потегляме за Троя!

Царете с мърморене почнаха да се разотиват, а аз се увих с наметалото и заспах.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005