Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

1.

Минаха десетина дни в леност и бездействие. През това време излизах в полето да попрепускам на воля, мъчех се да отгатна замислите на ахейците и уморен, се прибирах в храма.

Готвехме се за един от дните на плодородието и аз реших да направя пир. Поканих Менелай и градските първенци, жреци от другите храмове, няколко търговци и наредих да опекат пет добре охранени овни и едногодишно теле.

Гостите дойдоха, аз принесох в жертва на Дионис традиционния козел и като свършиха обредите, гостите лакомо почнаха да се хранят. На Менелай отрязах големи вкусни парчета откъм гърба на един овен и телето. След това напълних чашата му с неразредено вино и той го изпи на един дъх в чест на бога. Бях се погрижил чашите да са големи и виното силно.

Махнах на музикантите да развличат гостите и се вдигна голям шум. Всеки говореше със съседа си и едва ли чуваше какво му се отговаря.

Менелай изпи втора чаша вино и очите му заблестяха.

- Виното от островите - каза той - е най-сладко, но виното край Евксинския Понт е най-ароматно и най-много ободрява човека.

Веднага му напълних чашата и казах, че виното е точно такова - от най-хубавото. Той се засмя.

- Най-хубавото, но най-скъпо. Траките, понеже имат много кораби, докарват вино и го продават на каквато цена искат. Така ще бъде, докато не си построим достатъчно кораби и не станем господари на морето.

Това нещо чувах за първи път.

- Траките е естествено да имат превъзходство, защото повечето острови са техни.

Менелай вече бе прехвърлил мярката.

- Ще приемат Зевс или ще превземем островите. Пъпът на Земята е в Делфи и ахейците са определени да ръководят света. Траките трябва да работят за нас, а не да крадат жените ни.

Ръцете ме засърбяха да го изхвърля, това бе намек за Елена.

- Не съм чул от години трак да е откраднал ахейка.

- Зевс ще каже и мълниите му ще поразят всички.

Разбрах, че не знаят нищо, и се успокоих. Оставих го да се тъпче и заслушах другите разговори.

Един търговец, разпален от виното, обясняваше високо:

- Търговци от Микена са поръчали толкова дървесни трупи, че цената им е скочила двойно. Не мога да я разбера тази работа.

Друг търговец допълни:

- А робите? Не стига, че ги купуват почти без пазарлък, ами Агамемнон е заповядал всички, които дължат данък или такса, да бъдат уловени и продадени в робство веднага.

- Боговете са им взели ума. Сега ще си продам изгодно гредите, останали от миналата година.

Развеселен жрец обясняваше през смях.

- ...питам, как ще обясниш, че ще раждаш, като съпругът ти не е бил вкъщи цяла година, а тя отговаря, че хитрият Хермес използвал отсъствието му, за да се вмъкне при нея.

Жреците дружно се разсмяха.

- Мъжът й ще го изгони с тояга от нея, но признай, че ти си бил Хермес.

Още по-шумен смях заглуши отговора.

До късно продължи веселият пир.

2.

Месец по-късно получих вест от Рез:

"Пращам слугата, който ти трябва. Той познава търговците, които ще идват в Спарта. Отиди в Троя и нека Парис и Елена живеят по-далеч от брега. След това бързай да се върнеш в Спарта!"

Огледах внимателно слугата. Беше млад, як, спокоен, но...

- Откога си станал слуга.

Тракът се усмихна весело.

- Сега ще ставам. Баща ми е приятел на Рез. Стана дума кого да прати тук и аз поисках да дойда.

- Умееш ли да се биеш с меч?

Това съвсем го развесели.

- Водех стражата, когато гонихме разбойници. Двама стражи и аз, срещу петима. Убихме трима, а двама вързахме. Рез даже се учуди.

И на мен ми стана весело. Добре, че не дойде с тежко въоръжение като стражите в Атина. Вече няма да искам слуга от цар.

- Отиди в храма, жрецът да ти каже какво ще правиш и къде ще спиш!

Отпратих го и почнах да се готвя за път. Тъкмо бях подредил всичко, той се появи отново.

- Прощавай, жрецо, но искам да те питам нещо. Един от слугите преди малко ходи до двореца и каза нещо на царя. Знаеш ли за това.

Останах изумен.

- Как разбра?

- Видях го, че се оглежда и стъпва като по яйца. Не ми хареса и тръгнах след него. Отиде до двореца, извика цар Менелай и му каза нещо. Царят му пъхна нещо в ръката, ама не видях точно какво.

Набързо претеглих нещата в ума си.

- Слушай. Аз заминавам за родопското светилище, а ти следи дали като замина, пак ще изтърчи там. Като се върна, ще ми кажеш.

Извиках жреците и им обясних, че един от слугите казва на Менелай какво правим и какво говорим. Предупредих ги да не му пречат. Наредих да не крият, че заминавам за светилището, и тръгнах да търся кораб за Атина. Оттам вместо в светилището, щях да отплувам за Троя.

Намерих един трак, който охотно прие да ме закара. Качих се и въпреки късния час потеглихме.

Реших да се нахраня, но тракът дойде при мен и запита:

- Извини любопитството ми, жрецо, но името ти не е ли Мин?

Взрях се в лицето му, но не можех да си спомня нищо.

- Така е, но откъде ме познаваш?

- Аз не те познавам, но баща ми е возил теб и самия Орфей с кораба си от Египет до Илион. Било е преди Хераклес да го разруши. Тогава изгорял корабът на баща ми и той съвсем се разорил. Та той ми казваше, че в Тракия има само един трак с лице на египтянин. Не беше точно така, тогава бях само слуга на Орфей, но не исках да му противореча. Всеки преувеличава по малко нещата.

- И ти като него живееш от морето.

- Точно така. А ти си скъп гост на това корабче. Да беше жив баща ми, щеше да му е най-голямата радост. И преди да умре, пак за Орфей говореше. Казваше, че не е правил каквото трябва да обезсмърти душата си, но винаги в нещастие неговите думи са го окуражавали и помагали. Пък и как да прави каквото трябва. Когато Хераклес разруши Илион, избягахме в горите на Ида. Изчакахме ахейците да се наситят на грабеж и се върнахме. Което не бе взето, бе изгорено. Не намерихме зрънце ечемик и жито да засеем, една глава добитък да заколим и да се нахраним. Разорение страшно. Ядяхме, каквото попадне. Корени, шума... Да хванем заек или птица, беше велика радост. Много умряха от глад и болести. Страшно време беше.

Докато разговаряхме, бръкнах в торбата да извадя от храната. Тракът забеляза това и ме спря.

- Ти си гост на кораба ми, значи си гост и на трапезата ми. Нима искаш боговете да ме накажат, че не съм нахранил госта си?

Усмихнах се и запитах:

- А ти как успя да построиш нов кораб?

- Не е мой. Собственикът ми плаща да превозвам стоки, но успявам по малко да пестя и след година-две ще си построя собствен. Обичам морето и то ми се отплаща.

Двама от гребците вече подреждаха трапеза. Печена още на брега риба, чесън, козе сирене и възкисело вино.

Нахранихме се и разговорът отново тръгна. Тракът бе разговорлив.

- Напоследък ахейците не водят толкова много битки, но навсякъде говорят едно и също. Не можели вече да търпят ние, траките, да владеем морето. Пак готвят нещо против нас. Помни ми думата! А как ще го направят, като дори когато двама души откраднат нещо, вместо да си го разделят, почват да се бият кой да го завладее. Синовете на Тиндар нали от алчност загинаха. Кажи ми, знаеш ли тракийски царе да отидат през две племена в трето, за да откраднат стадо крави и после да се мамят един друг и да се избият за това? Няма такива. Добре, ама щом царят краде, народът гледа от него и прави същото.

Не ми се слушаше повече за ахейците. Познавах ги добре. Запитах, като ме откара в Атина, какво ще прави.

- Ще плувам до Троя. Жените сигурно мислят, че морето ни е глътнало. Трябва да се погрижим за семействата си.

Дионис наистина закриляше всичко, което правя.

- Тогава плувай направо за Троя. Реших да не спирам в Атина. Ще спечелиш повече. Дионис ми каза, че трябва веднага да си построиш кораб или да купиш нов. Чрез мен ти праща това, което не ти достига.

Тракът се развесели.

- Боговете ме награждават, макар че не знам за какво.

Опита се да ми благодари, но аз не му позволих.

- Благодари не на мен, а на Дионис. И двамата трябва да му служим вярно!

Изслушах благодарствените слова към бога и той насочи носа на кораба към друга звезда.

- А сега разкажи нещо за похода до Колхида и Орфей.

До късно разказвах преживяното и пях химните на Орфей.

3.

Пристигнах в Троя и боговете ме изоставиха. Приам бе заминал да гостува и води преговори при някакъв далечен цар и щеше да се върне едва след месец. Хектор управляваше вместо него, но не можеше да даде земя и хора на Парис, нито можеше да му нареди да живее извън Троя. За капак на всичко - видях един жрец на Зевс да обикаля тържището. Щом Елена се появи, веднага ще прати вест в Додона.

Мразех бездействието и реших да отида при Рез. Ще му разкажа всичко и ще отида при съпругата и децата ми. Може и да не се върна повече в Спарта или родопското светилище.

С тези мисли се явих пред двореца на Рез. Слугата не се бави дълго при него.

- Царят каза, че си добре дошъл негов гост, но ще се видите утре след изгрев слънце. Ела с мен да те настаня и се нахраниш след пътя, който си минал.

Заведе ме в неголяма чиста стая. Докато се огледам, донесе вода да се измия, а след това приготви и трапеза.

- Цар Рез се готви да говори с боговете, затова не те кани на трапеза. Утре ще съди две племена за свада и бой. Сутринта ще отиде отсреща, на върха, да посрещне слънцето с химни и после ще се върне тук да принесе жертва. Ако станеш рано, ще го видиш. Като дойде с жертвата, ще отидеш в залата, но си остави оръжието. При цар не се влиза с меч.

Поканих го да се храним заедно, но той отказа.

- Не бива, жрецо, един слуга да се храни като равен с цар или жрец. Друго е, ако ми гостуваш у дома. Тогава ще те посрещна като стопанин.

Нахраних се сам и щом се притъмни, легнах да спя.

Събудих се на разсъмване. Последните звезди изчезваха в заливащата ги светлина на новия ден. Бързо станах и излязох вън. На посочения ми вчера от слугата връх вече отчетливо се виждаше фигурата на Рез. Вдигнал нагоре ръце, очакваше първия слънчев лъч, за да поздрави и слънцето, и новия ден. Неволно произнесох обредните слова и също вдигнах нагоре ръце. Имах нужда от силата на слънцето. От светлината на деня.

Рез спокойно извърши обреда и простря ръце към близката гора. Не можех да чуя дали говори нещо, но видях как стадо сърни изтича към него и го заобиколи. Той протягаше ръце към животните и ласкаво ги галеше. След това тръгна обратно, но една сърна го последва и мирно вървеше до него, без да се смущава от посрещащите го хора.

В двореца всички се наредиха край пътя за жертвената зала. Рез, без да бърза, все така съпровождан от сърната, канеше с ръка един или друг от събралите се тракийски първенци, да го последват в залата. Мен също покани.

Оставихме мечовете пред вратата и влезнахме след него. Той застана пред алената жарава на жертвеника. Сърната спря до него. Рез отпи глътка вино и пръсна капки от него по сърната. Тя продължаваше да стои неподвижно, вперила поглед в жаравата. След това, без да я връзва, изговори напевно обредните слова и заби ножа в гърлото й. Едва тогава сърната трепна, издаде гъргорещ звук и се повали мъртва.

Бях чувал, че дивите животни сами идвали при Рез да ги принесе в жертва на бога, но едва сега, когато с очите си видях това чудо, повярвах. И някъде вътре в мен чух гласа на Орфей - "Велика е силата на тракийските богове!"

Рез се наведе, отряза от още потръпващото тяло на сърната жертвеното месо и го хвърли върху жаравата. Докато месото изгори и той довърши обреда, слугите успяха да я одерат и се разнесе апетитната миризма на печено.

Настанихме се да се храним и веселата глъчка изпълни залата. Скоро разбрах, че гълчавата не е толкова весела. Двама души, седнали далеч един от друг, бяха смръщени и нервни.

Почна да се чувства напрежение като пред сбиване, но Рез го прекрати. Вдигна ръка и спокойно заговори:

- Събрах ви заради свадата между два големи съседни рода. Чаках сами да се помирите и заживеете както подобава на роднини. Виждам, че дори тук, пред мен, продължавате да се обвинявате и никой не признава вина за себе си. Стани, Пейрое, кажи защо не можете да се разберете!

Единият от смръщените траки се изправи и като се поклони на Рез, заговори:

- Знаеш, царю, че отвлякоха млада жена от нас. Щом разбрах това, пратих човек с искане да я върнат. Този, който я е отвлякъл, е беден и не може да я откупи от баща й, Трезен, който сега ми е сърдит. Казал, че не знае за това и трябва да изчакаме да говори с хората. Докато пратеникът се върне, роднините на жената отвлекли стадо крави и при мен дойде пратеник с искане да върна стадото. Казах на човека да почакат, докато разбера каква е работата, но в това време вместо да върнат жената, те отвлякоха два коня и стадо овци. Не оставаше нищо друго освен да вземем мечовете. Тръгнахме да връщаме жената и стадото, но твоите стражи ни спряха, взеха оръжието и казаха, че ти ще ни разсъдиш. Искам, царю, да върнат жената и с нея пет крави, пет коня и пет овци - откуп за обидата.

Другият трак не дочака Рез да го пита. Изправи се и размаха заканително ръка.

- Момчето е младо и бедно. Вярно, че е сгрешило, но не може аз да го увещавам да върне жената, а вие да крадете кравите. Не ние, а вие трябва да дадете този откуп, който сами си определихте.

Рез му махна с ръка да седне и той се покори.

- Чух достатъчно. Нека сега другите кажат какво мислят за това.

Посочи един от седналите и той неохотно стана.

- Аз, Резосе, мисля, че и двата рода трябва да дойдат пред теб с богати дарове да ти искат прошка за глупостта си и да сложиш други да водят родовете. Всеки да върне каквото е взел от другия и да принесат общо жертва на боговете, че не е станало по-лошо.

Следващият само го допълни.

- Най-виновен е този, който е отвлякъл жената. Накажи него, та никой да не смее повече да краде жени.

Неочаквано някой присмехулно се обади, без да го питат.

- Ами ако тя е искала да я отвлекат? Нали твоята преди години сама избяга при тебе и ти не я даде, та целият ти род плати откуп?

Тракът почервеня и се накани да му отвърне нещо, но Рез не му позволи.

- Да говори само този, който има да каже нещо различно от това, което чухме!

Всички млъкнаха. След кратко мълчание се изправи млад човек.

- Човек, царю, взима жена, за да работи заедно с него и заедно да отглеждат децата си. Често купува и друга, ако има ниви, които не успява да изоре и засее, и много добитък. Този човек е беден, но не защото е мързелив. Една нощ порой отнесе добитъка, удави родителите му и затлачи нивите. Всички от рода пострадаха, но само той остана даже и без къща. Ако родът му бе помогнал, щеше да живее добре и да откупи девойката. Вместо помощ за волове, с които да изоре, го караха да плаща. За семето, с което сее, му искаха обратно двойно повече. Никой не му даде един вол, колкото искаше бащата на девойката. Нека родът му каже кой е виновен!

Рез го изслуша и огледа събралите се. Всички мълчаха. Почака малко и удари с жезъла си по масата.

- Доведете жената.

Жената беше младо момиче и щом видя царя, падна на колене и направи поклон до земята. Рез я накара да стане и да отговаря.

- Искаш ли да се върнеш при баща си?

Момичето стана, почервеня и скри лице с ръцете си.

- Не.

- Мъжът ли те открадна, или ти искаше да тръгнеш с него?

- Аз исках. Бяхме си дали дума на Дионисиите.

Някой весело се разсмя, но млъкна пред погледа на Рез. Той отпрати момичето и стана прав.

- Години наред не е ставало нужда царска стража да спира свада между родове. А сега никой не е искал да чуе разумна дума, както повеляват боговете и разума. Чух какво казват двете страни, чух какво казват хората за това. И хората, и боговете са обидени от неразумността на двата рода. По тази причина отсъждам - двата рода да дадат по три двегодишни овни откуп на бога за свадата. Да върнат кой каквото е отвлякъл и като принесат жертва, за да измолят прошка от боговете, да се помирят и заживеят, както до свадата. Също така двата рода да дадат на младите по една крава с теле, за да има с какво да работят нивите си. Не е тяхна вината, че никой не е пожелал да им помогне. Вождовете да дадат по две овци откуп за опрощаване на постъпките им. Също така, още тук, пред мен, да се прегърнат и помирят. Така реших, както казах.

Щом Рез млъкна, се разнесоха приветствени възгласи, а двамата вождове със смях и закачки бяха изтикани един до друг и принудени да се прегърнат. След това ги накараха да изпият по един ритон неразредено вино и отново да се прегърнат, додето и те се разсмяха и прегърнаха, без някой да ги кара.

Това веселие бързо привърши, защото слугите не носеха повече храна и вино. Хората един по един почнаха да стават и поднасят даровете си на Рез, преди да излязат от залата.

Когато останахме сами, Рез весело се обърна към мен.

- Е, жрецо на два бога, кажи сега с какви вести идваш.

Явно бе в добро настроение. Разказах му какво съм направил за Парис и Елена, а след това му казах, че Менелай почва да строи големи кораби.

Рез ме изслуша, без да ме прекъсне нито веднъж. Когато казах всичко, помълча и въздъхна тежко.

- Не само Менелай строи кораби. И Менестей от Атина, и Ахил от Фтия, и Агамемнон от Микена...

Отново помълча и продължи:

- Помогнал си на Парис и Елена. Постъпил си като жрец на Дионис, но не както трябва да постъпи един цар. Не ти наредих да им помогнеш, но не ти и забраних. Ще ти обясня защо. Ако ахейците търсят повод за война с нас, ще обявят, че Елена е отвлечена и трябва да я върнат с битка. От това следва, че като цар не бива да помагам на тази женитба. Ако Елена и Парис наистина се обичат, длъжен си като служител на Дионис да им помогнеш така, както помогнах на тези преди малко. Не можех да реша как да постъпя и те оставих сам да проумееш кое е добро и кое зло. Още не мога да кажа дали си постъпил добре, или зле. Ако ахейците вървят към битка, ще я предизвикат и без Елена. Винаги може да обвиниш съседа си в нещо. А те се готвят за това. Не морското ни господство ги кара да строят толкова много големи кораби. Желанието им да бъдат господари на всичко и на всички, алчността и стремежът други да работят за тях ги тикат към кървави битки.

- Ти, царю, си първият, когото чувам да ги съди така. Готов съм пред богове и хора да потвърдя, че това е истината за Менелай и брат му Агамемнон. Но няма ли противници на войните между царете?

Рез се усмихна с доволен вид.

- Сигурно има. Менестей Петоид от Атина вероятно ще бъде против, но той е от рода на Тезей. Царува и по правото на своя царски род. Вярвам, че някои ще се противят. Кои са те, ще се разбере, когато ги призоват на бой. При животните стадото се води от най-силния. При хората - също, но силата често се побеждава от ума или коварството и по този начин царуват и лоши, и добри царе.

Рез объркваше мислите ми и реших да го питам за друго.

- Прости глупостта ми, но искам да те попитам защо в Троя и най-вече в ахейските градове, около дворците винаги има въоръжена стража и високи каменни стени, а при теб само през деня има един старец страж, а крепост нямаш.

Усетих, че се учуди на въпроса.

- Нима не си разбрал, че стражи се слагат да пазят богатство от крадци или от нападение на друго племе? Какво да пазят при мен? Богатството ми е в многобройния добре гледан добитък, в изобилно раждащите ниви, в хората, които боговете са отредили да управлявам. Ще кажеш, че имам злато. Имам и злато, и сребро, но в моето царство те не съблазняват никого. Къде си чул някой да открадне покъщнина или златни и сребърни украси? Случва се да откраднат добитък от глад или друга нужда, случва се да откраднат жена от любов, но това не са истински крадци. Около двореца и селището няма крепостни стени, защото не могат да ме нападнат ненадейно. По тази причина не ми трябват и стражи освен за родови свади или появили се разбойници.

Много ми се искаше да го попитам за сърната, която сама застана пред жертвеника, но не посмях. Вместо това изрекох:

- Какво ще наредиш да правя сега?

- Ако сърцето те тегли, върви и виж дома си. След това отиди отново в Троя и направи така, че ахейски жрец да не види Елена. Кажи на Приам и Парис, че е добре да отидат по-далече от очите на Зевсовите жреци. Сигурен съм, че няма да се съгласят и за това не настоявай. Върни се в Спарта и продължавай да четеш какво пишат от светилището в Додона. Ако имаш някакво желание, кажи! Ще го изпълня!

Замълчах. Нужен ми бе хубав кон, но не смеех да му кажа.

Той се разсмя.

- Мислиш за буен бърз жребец. А това е най-лесно изпълнимото желание. Ако ти трябва и нещо друго, казвай!

Другото ми желание бе веднага да потегля към Ананке и децата.

Рез не ме задържа.

- Върви и нека боговете все така те закрилят!

4.

Бях се изтегнал по гръб в тревата край спокойно течащия Скамандър. Наблизо жребецът пасеше мирно и от време на време тихичко изпръхтяваше, като че питаше не спя ли. Всеки ден идвах тук и чаках да се покаже корабът с Парис и Елена. Тук, вперил поглед в синевата, подвластна на птиците и боговете, ме връхлитаха разни мисли.

Десетината дни, прекарани при децата и съпругата, не бяха така щастливи, както исках. През отсъствието ми боговете се бяха разгневили и пратили тежък мор. Първо по добитъка, после по хората. Не помогнали нито богатите жертви, нито жреците, нито бягството в гората. По-голямата част от хората бяха привършили земния си път. Недоволни и от това боговете бяха пратили наводнения и градушки, та мнозина от останалите живи нямаха дори семе за посев.

Моят дом бе пощаден. Беше останал достатъчно добитък и достатъчно храна. Съпругата ми, без да ме пита, помагаше със семе, с добитък, ободряваше падналите духом. Обий, помръкнал от общото нещастие, спираше минаващите търговци и купуваше не толкова стоките им, колкото добитъка, който водеха.

Ананке ме посрещна с радост, но когато и разказах какво правя, не направи опит да ме задържи. Беше се примирила със службата ми на богове и царе.

- Не можем да избягаме и променим съдбите си. Дано боговете ти позволят да прекараш старините си тук.

Царството на Еагър също не бе пощадено от мор, но не така жесток. Въпреки това, хората бяха застрашени от глад, много вождове отказваха да признаят властта на царя и битките за краден добитък или завладяна земя зачестяваха.

Връщайки се оттам, не отидох нито в родопското светилище, нито при Рез. Не ми се говореше, не ми се пируваше...

Имах всичко, земя, дом, семейство, обичах съпругата и децата си... Защо боговете ме караха да стоя тук в очакване да се завърне Парис?

Конят отново изпръхтя и аз погледнах към морето. Царският кораб пристигаше. Виждаше се как дружно гребците отмятат веслата. Станах, яхнах жребеца и се запътих към пристана.

Когато корабът спря, Парис поведе Елена към брега. Без да искам, изпитах възхищение от тяхната красота. Елена бе с обичайния пеплос, но от скъп египетски плат. На рамото си носеше тежко златно украшение, в което блестяха скъпоценни камъни. Сияеща от радост, наистина бе най-красивата жена.

Парис, облечен като принц, внимателно я придържаше да не падне във водата. Видя ме и махна приветствено с ръка. Отвърнах на поздрава и изчаках да слязат. Освен мен нямаше други посрещачи. Хектор едва сега излизаше от Троя. Имах достатъчно време да го предупредя, че трябва да скрие Елена от очите на Зевсовите жреци.

Елена бе готова да се върне на кораба, но Парис се разгневи.

- Боговете са ми свидетели, че нямам намерение да се държа като крадец, който чака да се стъмни, преди да скрие откраднатото. Взел съм Елена за съпруга и не ме интересува какво мислят Зевс и жреците му!

В това време пристигна Хектор и аз се дръпнах настрана. Рез беше прав. Троянците бяха прекалено горди и като Рез прекалено мразеха ахейците.

Тръгнахме към града, а от двете страни ни приветстваха любопитните троянци, дошли да видят съпругата на Парис. Елена им отговаряше със сияещата си усмивка и не забелязах човек да не се радва искрено за Парис.

Постепенно изостанах назад в образувалото се шествие. Не ми се ходеше в двореца. При това Парис и Елена, улисани в срещата с Хектор, дори не ме бяха поканили. Пък и едва ли им бе до мен. Елена се представи на девера си точно както изискваха троянските обичаи. Сигурно Парис я беше научил по пътя какво да прави. Смиреното й държание и лъчезарната усмивка й спечелиха обичта не само на Хектор, но и на по-голямата част от троянците.

До градската врата зърнах наметалото на Зевсовия жрец. Тръгнах още по-бавно и почнах да го наблюдавам. Той се протягаше да види по-добре младите съпрузи, а щом отминаха, с бързи крачки пое към морския пристан.

Можех да го настигна и да го убия, но дори не промених хода на коня. За какво да го лишавам от живот. Като не се върне този, ще дойде друг. Замисленото от боговете ще се изпълни. За тях сигурно всичко това е само една игра, в която животът и страданията на хората не ги трогват. И защо позволяват да се раждат тези, които ще страдат, ще загиват точно когато трябва да живеят? Защо не позволят раждането само на хора, които ще изживеят с мирен труд щастливо живота си? Тези, които няма да си служат с коварства и битки при постигане на целите си?

Весело повикване прекъсна мислите ми.

- Жрецо на Дионис, самият бог те праща точно днес в Троя. Молих го да те доведе за първото плаване на кораба, който построих с негова помощ и твоите пари. Богът чу молбата ми. Нека отидем на брега да видиш колко добре плава и след това да почетем бога, защото ще пируваме в негова и твоя чест.

Неговата веселост неочаквано се предаде и на мен. Зарадвах се като отчаян от жажда и пек пътник при вида на бистър, студен извор. Спрях коня и се обърнах към него.

- Наистина Дионис ни закриля, защото щях да те търся, но щом се срещнахме, нека отидем да пируваме.

Веднага отидохме при кораба и аз разбрах радостта му. За плаване го готвеше цялото му семейство, братята му... Пълнеха съдовете с прясна вода, подреждаха храната, проверяваха дали отнякъде не прониква влага... На кърмата чакаше голяма рибарска мрежа.

Пратих да купят голям козел и го принесох в жертва. Призовах боговете да закрилят кораба и когато хвърлих във водата ечемик, рибно ято лакомо се хвърли на храната и водата буквално завря. Боговете приеха жертвата.

Домакините бяха приготвили много риба и вино, а с козела трапезата стана пребогата. Домакинът весело се шегуваше, пълнеше чашите и беше напълно щастлив. Като се понахранихме, почнаха песни, младите ставаха да играят и провикванията им затихваха далече в морето. До късно през нощта не стихна веселието.

Когато другите гости се разотидоха, домакинът се сети, че съм се канил да го търся.

- Кажи, жрецо, кога и закъде да плаваме и считай кораба като свой.

Още не знаех какво ще правя, затова предпазливо казах:

- Не знам още, но след няколко дни може да ми се наложи да пътувам и ще се радвам да бъда на твоя кораб.

Човекът грижливо почна да брои палците си. Помисли малко и уверено каза:

- Ще плавам до Самотраки да пробвам кораба и да наловя малко риба. След пет дни ще бъда тук. Ако имаш нужда, само кажи и тръгвам!

Обещах да го потърся и веселието продължи до зори.

Върнах се от рибарското селище в Троя и, едва влязъл в града, един от слугите в двореца ме извика.

- Жрецо на Дионис, спри да ме чуеш!

Спрях и учудено го загледах. Той дойде до мен, поклони се и развълнуван каза:

- Търсят те от вчера. Парис нареди да те намерим, дори да си потънал вдън земя. Прати хора при корабите, по пътищата.

Засмях се.

- Води ме при господаря ти. Бях на пир, а сега отивам при него.

Отидохме в двореца и Парис се втурна да ме прегръща.

- Най-после. Изчезна, сякаш земята те глътна. Елена се разплака и каза, че сме най-неблагодарните хора на този свят и боговете жестоко ще ни накажат.

Тези думи ми показаха глупостта, която извърших.

- Аз съм виновен, Парисе. Видях добър приятел, заговорихме, а после реших, че трябва да се видите с роднините и няма да ви е до мен. Построили са кораб и по този случай пирувахме цяла нощ. Кажи и на Елена да ми прости.

В това време дотича и самата Елена.

- Мин, как можа да изчезнеш така? Търсим те цяла нощ и цял ден.

Опитах да се извиня и на нея, но тя не ме слушаше.

- Ела да ти дам подарък от Египет, за теб, за жена ти Ананке и за децата ти. После ще принесем жертва на боговете за щастието, което ни даряват.

Поклатих глава.

- Жертва ще принесете вие, а за това кой и как е помогнал да се съберете заедно, не трябва никога и никому да казвате. Аз трябва да се върна в Спарта и ако там се разбере, че съм ви помогнал, всичките тракийски богове няма да могат да ме спасят. Закълнете се да пазите това в тайна!

Двамата в един глас се заклеха и Парис ме поведе към залата за пиршества. Там се разпореждаше майката на Парис, Хекуба. Помагаше й младо чернокожо момче. Като ни видя, момчето остави подноса с храната и падна по очи. Парис и Елена се разсмяха.

- Не можем да го отучим от този робски, египетски обичай. Бил е много малък, когато са го отвели в робство. Беше само кожа и кокали, като го откупихме.

Накараха го да стане, но то ме гледаше със страх. Хекуба се досети.

- Много приличаш на египтянин, жрецо на Дионис. Това го плаши.

Отвърнах почтително, както подобава пред една царица.

- Баща ми е египтянин, а майка ми тракийка. По право съм жрец и на египетския бог Ра.

В това време Парис изправи момчето и то се хвана за дрехата му. Елена се засмя.

- Само него признава, но ще свикне. Трябва и в двореца да свикнат с него, че сега го гледат като невиждано чудо.

Обърнах се към момчето и казах на египетски:

- Ти си щастлив човек. Господарите ти те обичат и съм сигурен, че като свикнеш с тукашните обичаи, ще те направят свободен човек.

Момчето отново се поклони, но явно страхът му премина и на лицето му се появи весела усмивка.

Хекуба ни покани на трапезата. Докато се разправяхме с негърчето, бяха влезли още десетина души от многолюдната Приамова челяд. Последен дойде Хектор. Видя ме и се разсмя.

- Не ти върви, жрецо на Дионис. Баща ми отново го няма.

Парис ни изгледа учудено. Хектор обясни.

- Иска да прави школа за царски синове, стратези, поети и музиканти. Първо му отказах, но след като Парис ми разказа за някои неща в Египет, реших, че трябва добре да помисля дали е изгодно това за Троя. Едва реших това и той пристигнал. Боговете се грижат за теб. Остани тук и като се върне баща ми, ще се съберем заедно да обмислим всичко.

Това бе съвсем неочаквано. Не можех да се бавя тук, защото трябваше да бъда в Спарта и да следя какво ще прави Менелай. От напрежение ме изби пот.

- Благодаря ти, Хекторе, че си размислил върху нуждата от такава школа. Имай предвид, че родопското светилище ще прати жреци тълкуватели за школата, а царете - стратези, аеди и лечители. Остава само да се разбере къде ще се строи школата и да се вдигнат сградите. Лошо е, че мога да остана най-много пет дни, защото задълженията ми на жрец са в далечна Спарта и трябва да бъда там. Ето защо ще се радвам, ако решите школата да бъде при вас и ме известите за това.

Преди Хектор да ми отговори, се обади Парис.

- Хекторе, не ни мори с глад, а се настанявай да се храним. После ще обсъждаме всичко.

Хектор го послуша и бързо начупи хляба на едри парчета. След това призова боговете да закрилят дома им и почнахме да се храним.

Това бе обикновена вечеря и веднага всички почнаха да обсъждат какво са свършили през деня и какво ще правят утре. Хектор, като най-голям, одобряваше или искаше нещо да бъде довършено, разпределяше работата и едва смогваше да се храни. Хекуба пък правеше същото със снахите си. Беше сложила леко наметало на раменете си и щом забеляза, че я гледам, се усмихна.

- Подарък ми е от Елена. Сама го е плела. Парис е намерил добра невеста, хем красива, хем работлива.

При тези думи Елена се смути и почервеня. Хектор забеляза това и се обади.

- Оставете Елена на спокойствие. Нека се огледа, да види как живеем, да свикне с нашите обичаи. Сега не знае дори през коя врата да излезе от двореца.

Елена го погледна с благодарност, а Хекуба се пошегува:

- Сега не гледа от коя врата да излезе, а от коя ще влезе Парис. Той да внимава невестата му да не търси врата, през която да избяга.

Веднага се посипаха добродушни, весели закачки и Елена съвсем се смути от вниманието към нея.

Когато опустошиха трапезата, забързаха да излизат. Време бе и аз да тръгвам, но Хектор ме задържа.

- Постой да поговорим.

Погледнах към Парис и Елена и въздъхнах.

- Ще говорим, но не това, за което мислиш.

Разказах им, че ахейските царе почват да строят кораби за война. Още веднъж повторих молбата си Парис и Елена да отидат някъде, дето не идват Зевсови жреци. Не пропуснах да кажа и за жреца, който ги видя и тръгна към пристана.

Хектор мълчаливо ме изслуша, а когато свърших, ми наля вино и самият той също напълни чашата си.

- Излиза, че ахейците отново се готвят за битки. Трябва да ти кажа, жрецо, че никой друг не пречи така на ахейците, както Троя. Хераклес разруши Илион и баща ми от развалините вдигна Троя. Сега отново мечтаят да разрушат града. Благодаря ти, че ни каза всичко това. Аз пък ще ти кажа, че този път градът е непревзимаем. И сто хиляди ахейци да дойдат, ще се повъртят месец-два пред стените и ще си отидат, защото няма да има какво да ядат. През това време ще дойдат всичките ни съюзници и ако не са си отишли, ще ги избием безжалостно. Боговете са ми свидетели, че този път няма да ни изненадат. Ще те моля, като отидеш в Спарта, да пращаш вести за замислите им, та да ги посрещнем както трябва!

Парис и Елена не казаха нито дума, но и двамата посърнаха. Изглежда не проумяваха, че войната се готвеше не заради бягството на Елена. Разбирах ги и не пожелах да кажа нищо за тях.

- Ще те известявам, Хекторе, но най-добре ще бъде никога да не почва война. На това ни учеха и Хирон, и Орфей.

Останах да пренощувам в двореца, но сутринта станах рано и като се простих набързо с любезните домакини, препуснах към пристана на морския брег.

5.

Боговете непрекъснато ми доказваха закрилата си. Дори почнах да се замислям над това. Орфей също така беше закрилян от тях, но всичко завърши със страшни битки. Усилията му за мир между траки и ахейци само промениха местата на сраженията. Дали ще успея да помогна за спиране на войната, или ще бъда само безпомощен наблюдател?

На пристана видях познатия трак, който отдалече се провикна:

- Виждам, че боговете ми пращат пътник. Ела на кораба, жрецо, и кажи закъде да потегляме!

Развеселен, казах, че не отивам за Самотраки и той спокойно обясни.

- Нямам уговорка да возя стока или хора. Исках само да го изпитам още веднъж в морето. Кажи закъде и да отплаваме.

- Ще кажа - рекох, - но искам да взема и коня.

Тракът дори не се учуди.

- Качвай се с него и докато му направим място, ще му купим зоб за из пътя.

Тръгнах с коня към дъската, но жребецът не я хареса и с неочакван скок, от който едва не паднах във водата, се озова на палубата. Усети, че всичко под него се люлее и застана неподвижно с тревожно пръхтене. Слязох и го успокоих. Скоро донесоха и нужната му храна. Вдигнахме котва и корабът потегли.

Хубавото време и попътният вятър бързо ни докараха до устието на река Еврота. Тракът учудено ми посочи строящите се двадесетина големи кораба.

- Гледай какви кораби строят ахейците. Сигурно Менелай се готви да напада някой остров.

Намръщих се. Корабите можеха да возят по сто и двадесет въоръжени мъже. Но откъде бе взел толкова пари Менелай?

- Прав си, приятелю. Спартанците не ги бива за нищо друго освен за битки.

Пусна котва, разплатих се с човека и яхнах коня. Трябваше да бързам.

В Спарта влязох подир обед. Минах през оживеното тържище и тръгнах към двореца. Надявах се да срещна роба на Менелай. По улиците се разхождаха охранени стражи. Близо до двореца се бяха събрали много хора и слушаха внимателно едно съобщение на градския глашатай. Менелай съобщаваше, че е увеличил данъците и праща хора да ги събират. Добре облечен спартанец застана пред хората и с висок глас поиска да не се разотиват, а да искат Менелай да им отговори за какво ги увеличава. Спартанците веднага почнаха да избират делегация, която да отиде в двореца, но неочаквано нахълтаха стражи и почнаха да крещят, че никой не им е разрешил да правят събрание. Мнозина се уплашиха и си тръгнаха, а останалите бяха избутани грубо от стражите.

Продължих по пътя си и неочаквано видях роба, когото търсех, да върви замислен към тържището. Настигнах го и му казах вечерта да дойде при мен. Той, изненадано и с някакво облекчение, каза да го чакам, но да не се чудя, ако дойде късно. Господарят му всяка вечер викал в леглото си някоя от слугинете или робините и често бил буден до полунощ, та и до първи петли.

В храма ме посрещнаха весело и жреците веднага сложиха трапеза. Бях изгладнял и без да чакам покана, почнах да се храня. В това време жреците ми разказваха новостите. Преди два дни пристигнал от Микена цар Агамемнон, братът на Менелай. Охранявали го петдесет тежко въоръжени стражи. Още на другия ден един от приятелите на Менелай обвинил водача на противниците му, че е взел от него голяма сума и не му се издължил в срок. Обвиненият призовал боговете да накажат клеветника, но той посочил трима свидетели, пак приятели на Менелай, които потвърдили, че обвинителят е прав. Веднага стражите го отвели, обвинителят взел имотите му за неплатения дълг, а обвиненият същия ден бил окован и продаден в робство на египетски търговец.

На свой ред аз им разказах какво се случи на площада, но те ме изслушаха равнодушно.

- Менелай прави, каквото му скимне. Да се благодарят, че не ги е изловил и не ги е продал все още в робство. Мнозина вече се боят да го срещнат на улицата. Стражите му са също като него.

Късно през нощта дойде робът.

- Идвам късно, любезни жрецо, но братята Атриди тази вечер ме държаха да им прислужвам до това време.

Накарах го да седне, налях му вино и той почна да разказва за всичко, случило се през моето отсъствие.

- Ти замина и дойде Агамемнон. Дойде и Зевсовият жрец, но мен не ме пуснаха при тях и не разбрах какво са си говорили. Като си отиде Агамемнон, Менелай почна да събира стражи и да строи големи кораби. След това дойде и вест от храма в Додона, но не знам за какво ставаше дума. Противниците на Менелай поискаха да каже с кого се готви да воюва, но той им отговори, че корабите му трябват за търговия, и стана кавга, но царят пак не каза какво мисли да прави. На другия ден обаче прати стражите да събират данъците и осъди на робство мнозина, които не можеха да платят. Наложи и нови данъци, защото корабите са скъпи и му трябват пари. Преди два дни пак дойде Агамемнон. Отново останаха да си говорят сами, но аз бях до вратата и чух как се наговориха да вдигне отново данъците, а противника си да обвини, че е взел пари и не ги е върнал, та да го продадат в робство и да се отърват от него.

Прекъснах го.

- Останалото знам. Днес видях всичко. А за Елена говори ли се нещо?

Робът поклати глава.

- Всички си мълчат. Още не се знае, че е избягала.

- При теб може ли да се идва както преди?

- Може. Ако решат да сложат стража, ще намеря начин да ти съобщя.

Отпратих роба и легнах. Трябваше да известя Рез и Хектор. Троя и без моите вести сигурно се осведомява какво правят ахейските царе. Приам не би обикалял повече от месец съюзниците си без нужда. Тайно се готвеше нова голяма война.

Сутринта извиках слугата, който ми бе пратил Рез.

- Кога ще идва търговецът да отнесе вест на цар Рез?

Той грижливо запрегъва пръстите си.

- След три или четири дни.

Търговецът се забави. На шестия ден неочаквано дойде робът на Менелай и донесе папирус от Додона.

- Милостиви жрецо - той винаги ме наричаше така, - ето известието от Додона. Сигурно са намерили къде е Елена, защото Менелай много се ядоса. Кресна, че сега щял да върне мръсната кучка. После млъкна и ме отпрати.

Поех папируса, разгърнах го и зачетох:

"...жрецът видял, че Парис и Елена пристигат с кораб от Египет. Тя не се е крила и народът я е приветствал като негова съпруга.

Обявете, че Парис я е откраднал. Също обяви, че тръгваш за Троя да искаш връщането й от троянците. Между тези, които ще пътуват с теб, вземи и някой трак. Нека Парис да знае, че и траките са против него!..."

Дадох на роба златна пара и му казах сериозно:

- Внимавай Менелай да не разбере, че имаш свое съкровище. Някога Хераклес ме хвана и Дионис ме спаси чрез Орфей, когато смъртта замъгляваше мислите ми. Теб обаче няма кой да спаси. Пази се много!

Робът скри съкровището си и тихо изрече:

- Пазя се, жрецо, и се моля Дионис да ни закриля! И теб, и мен.

На другия ден дойде човек на Менелай и ме покани в двореца. Царят искал да говори с мен, защото Парис откраднал съпругата му Елена.

Престорих се на изненадан и казах, че е най-добре да вземе стражи и да ги догони. Човекът кисело се усмихна.

- Ако можеше, сигурно би го направил. Ела и ще узнаеш всичко!

Отидох да си сложа новото наметало и в това време дотича слугата.

- Търговецът е пристигнал. Пита ще пращаш ли вест?

- Кажи му да не си заминава, докато не му занесеш папирус!

Слугата хукна обратно, а аз отидох при Менелай. Освен Агамемнон в залата седяха някои от градските първенци и разбира се, жрецът на Зевс. Като се убеди, че всички поканени са дошли, Менелай вдигна ръка да млъкнат и важно заговори.

- Парис - каза той - използва отсъствието ми, за да прелъсти Елена и тайно я е отвел чак в далечен Египет. Оттам двамата се върнали в Троя и той обявил, че е негова законна съпруга. С тази си постъпка той обижда не само мен и Спарта, но всички ахейци и самия цар на боговете - Зевс. Всички знаем, че за такава обида трябва да обявим война на Троя, да разрушим стените й и да накажем със смърт виновния царски син. Все пак, за да не се стигне до война, ще отида в Троя и ще поискам Парис да я върне обратно заедно със съкровищата, които двамата са откраднали. Поканих ви тук да ви кажа това и питам, съгласни ли сте да дойдете с мен в Троя? Досмеша ме, като си спомних вързопчето с дрехите и няколкото накита, подарени от майка й.

Присъстващите, разбира се, веднага дадоха съгласие да тръгнат. Менелай се обърна към мен.

- А ти, жрецо на Дионис, съгласен ли си да ме придружиш?

Не ми се искаше да ходя никъде с тези хора, но реших, че е по-добре да бъда аз вместо някой друг.

- Великият Дионис винаги наказва тези, които крадат жени. Не разбирам само за какво съм ти нужен аз?

Менелай охотно поясни. Изпълняваше точно написаното от жреците в Додона.

- Трябва Парис да види, че и самият Дионис чрез своя жрец е против отвличането на Елена!

- Ще дойда. Само кажи кога тръгваме!

- За три дни ще приготвя кораб и може да поканя още някой. Всички да дойдат навреме.

Тръгнахме си и на вратата чух как един от поканените ядно промърмори:

- Вика ни да ходим в Троя, а не ни даде поне по чаша вино.

Усмихнах се и забързах. Трябваше да напиша всичко това на Рез. Подготовката за войната завършваше.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005