Илия Джерекаров

web | По волята на боговете

1.

Атрей и Тиест, синове на Пелопс, били изгонени от баща си, защото убили доведения си брат. Царят на Микена, Евристей, ги приел и направил Атрей началник на градската стража. Скоро Атрей се оженил. Съпругата му Аеропа родила две деца - първо Агамемнон и след време Менелай. Когато порасналият Агамемнон поискал да се ожени за Клитемнестра, дъщерята на спартанският цар Тиндар, Евристей уредил да му я дадат за съпруга, понеже бил много доволен от вярната служба на баща му.

Колкото повече Евристей издигал до себе си братята Атрей и Тиест, толкова повече те мечтаели за престола му.

Боговете им помогнали. Когато в боя за Атина Евристей загинал, те бързо свикали народното събрание да избере нов цар. Атрей смятал, че лесно ще ги убеди да го изберат, тъй като символът на царската власт, златното руно, донесено от далечна Колхида, било при него в храма на Зевс. Освен това стражите щели да подкрепят стратега си.

Брат му, Тиест, също искал да стане цар. И си уреждал работите отдалече. Първо прелъстил Аеропа, съпругата на брат си, а след това с нейна помощ откраднал златното руно. Така смятал да се представи за закриляния от Зевс кандидат.

И така, когато Атрей трябвало да покаже златното руно, то се оказало в ръцете на брат му. Разяреният Атрей веднага обвинил брат си в кражба и призовал Зевс за свидетел. Без да чака, синът му Агамемнон заповядал на градската стража да хване Тиест и той, изоставил руното, с мъка успял да избяга от града.

Бързо се разкрило и участието на невярната Аеропа. За наказание Атрей наредил да я хвърлят от една висока скала в морето. С това всички пречки били отстранени и той станал цар на Микена.

Така описа борбата за трона в Микена Тезеевият син, Акамант.

Бях гост на трапезата му в деня, когато пристигнах в Атина. Измит и освежен след дългия път, слушах внимателно.

- А какво прави баща ти, Тезей, Акаманте?

- Него го няма. Замина с войска да реши спора с едно племе.

- Какъв спор?

Акамант се засмя.

- Обикновена история. Някой открадва вол, ограбеният за отмъщение пуска добитъка да му опасе и изтъпче нивите, след което всички грабват оръжието и почва битка. Баща ми ще ги навърже и всички ще отидат на робския пазар. Все още не могат да разберат, че споровете се решават от съд, а не с битка.

Не можех да приема такова решение.

- Виновните трябва да се накажат, но не мислиш ли, Акаманте, че много от тях ще станат роби без никаква вина.

Акамант безгрижно сви рамене.

- Утре и те могат да направят същото. Ще почнат да отмъщават за роднините си и отново ще се търсят виновни. Като ги продадем в робство, ще получим и земята им и всеки ще се замисли, преди да краде или отмъщава за кражба или обида.

Недоумявах.

- А кой ще обработва тази земя? Кой ще се грижи за добитъка?

Тези думи предизвикаха учудването му, но той все пак отговори спокойно:

- Ще пратим роби, Мин. Земята е доста обширна и плодородна. Ще носи добър доход.

В думите му имаше нещо, което не можех да проумея. За мен това бе грабеж и плячкосване, за него добър закон.

Акамант усети, че нещо не ми е ясно и добави:

- Робите не крадат добитък и не воюват със съседите си. Колкото повече роби има, толкова по-богати и спокойни ще бъдем. Трябва, както учеше Орфей, да търгуваме, а не да воюваме.

Принудих се да призная правотата му, но чувството за нещо несправедливо си остана. Побързах да върна разговора към микенския цар.

- Наистина при Тезей законът се спазва, но кажи - няма ли сега Атрей заедно със спартанския цар Тиндар да ви нападне?

Акамант поглади брадата си.

- Ако иска да го постигне съдбата на Евристей, може да ни напада. Както знаеш, Атина има силни съюзници и това са траките. Без тях отдавна щяхме да плащаме годишен данък на Микена. Дори Хераклес не смееше да ни нападне все по тази причина.

- Е, драги ми Акаманте, като те слушам, разбирам, че Тезей няма никакви врагове.

- И в това не си прав, Мин. Както всяко живо същество, така и той има своя враг. Менестей Петоид от евпатридите. Богат, хитър и извънредно коварен човек.

- Че защо не го изгони?

- Не може да намери причина. Има и други начини, но той никога не излиза сам. Винаги го следват добре въоръжени стражи. При това има доста голямо влияние между евпатридите.

Усетих, че е време да се оттегля и премисля добре разказаното от Акамант. Очевидно нещо бе променено, но не можех да разбера дали е за добро. Изправих се и като му благодарих за гостоприемството, го прегърнах и отидох в храма на Дионис.

2.

Едва минаха обредите и тайнствата, с които станах главен жрец на дионисовия храм и Тезей се върна от похода си срещу провинилото се племе. Веднага щом разбрал от Акамант, че съм в Атина, ме покани в двореца си.

Докато се готвех да отида при него, се случи и друго събитие. В храма на богиня Атина неочаквано пристигнала малката дъщеря на спартанския цар Тиндар, Елена. За нея се говореше, че била най-красивата жена под небето. Принесла богати жертви и отправила горещ зов към богинята да я закриля и не позволи да я върнат при баща й.

Не можех да си представя по каква причина една царска дъщеря ще бяга от баща си. Това можеше да предизвика битка между Спарта и Атина.

Богинята приела жертвата, но решението трябваше да вземе Тезей.

Побързах да отида в двореца, защото не знаех как ще се развият събитията, а не ми се искаше да отлагам срещата си с царя. Тъкмо навреме. Тезей настаняваше влязлата непосредствено преди мен щерка на Тиндар. Като ме видя, се развълнува много. Стана и ме прегърна от сърце.

- Атина и Дионис са ми свидетели, че ти се радвам като на роден брат. С теб в тази зала влиза и духът на Орфей!

Докато ние си разменяхме такива сърдечни любезности, Елена стоеше права, без да произнесе и дума. Разгледах я по-внимателно. Ако не познавах Евридика, без никакво съмнение бих отсякъл, че това е най-красивата жена, раждала се някога на земята. И не за това, че Евридика бе по-красива. Не. По външност сигурно отстъпваше на Елена, но Евридика излъчваше доброта, вдъхваше желание да бъдеш повече от това, което си, даваше вяра в собствените ти сили...

Това, което излъчваше Елена, бе друго - желание за мирен и спокоен живот, за голямо и щастливо семейство.

Тезей прекъсна разсъжденията ми.

- Драги Мин, нека чуем какво иска от нас нашата гостенка от далечна Спарта. След това ще бъдеш мой най-скъп гост.

От начина, по който произнесе това, пролича, че красотата й го е омаяла. Наистина беше имал много жени, всичките смели и красиви, но вместо да помисли за годините си, усещах, че отново мисли за женитба.

Елена пристъпи една крачка напред и заговори:

- Могъщи царю, не да гостувам съм дошла в Атина. Пристигнах тук, за да потърся убежище при богинята и покровителствания от нея цар. Избягах от баща си, Тиндар, и суровите обичаи на Спарта. Не искам да бъда нещастна като сестра си Клитемнестра, която омъжиха против волята й за стратега Агамемнон и сега няма ден, в който да не рони сълзи. Идвам с молба за подслон и защита. Знам, че баща ми и братята ми ще те обвинят в кражба и това може да влоши отношенията между Спарта и Атина, но вярвам, че щом богинята, която помолих за закрила, прие благосклонно жертвите, които й принесох, ти с нейна помощ и своята мъдрост ще съумееш да ме защитиш!

Тезей махна с ръка.

- Атина винаги е зачитала законите на гостоприемството и е защитавала всеки потърсил помощта й. Ще събера съвета на евпатридите и съм сигурен, че ще те защитим. Сега бъди моя гостенка и очаквай решението им.

Елена се опита да му благодари, но Тезей не й позволи. Извика две прислужници и нареди да я настанят в покоите на последната му съпруга.

Отпуснахме се на трапезата и почнахме пир. Исках да се веселя, но не можех. За каквото и да заговарях, Тезей упорито връщаше разговора към Елена и нейните качества.

Когато се разделихме, отидох в храма и дълго гледах статуята на Дионис. Бяхме си казали всичко, но силният бе той!

3.

Два дена след това в Атина пристигна братът на Елена, Кастор. Съпровождаше го стража от двадесетина души и евпатридът Менестей Петоид - както каза Акамант, най-големият враг на Тезей. За разлика от спартанците, той бе накипрен със злато от главата до петите. Ако не ми бяха казали кой е, щях да помисля, че той е царският син. Личеше, че е много богат, но също така личеше и пренебрежението му към златото. Имаше истинска господарска осанка и ми се видя умен човек. Не бе за учудване, че много от евпатридите бяха готови да го подкрепят в желанието му да царува над атиняните.

Изненада ме Кастор. Принесе богати жертви в храма на богиня Атина, а след това дойде и в храма на Дионис. Водеше накичен с цветя козел. Запитах го защо търси покровителството на Дионис. Той обясни кратко.

- Поисках подкрепа от Атина, Тезей да разбере, че сме готови да върнем сестра ми с битка. Искам подкрепа от Дионис да разсее любовната омая и просветли ума му, та да се върнем с мир.

Наредих на жреците да вържат козела и докато изричах обредните слова, те го довлякоха до жертвеника. Единият жрец вдигна ножа да му пререже гърлото. Козелът се уплаши, опита се да отскочи и падна по гръб. Завъртя глава и рогата му разхвърляха жертвения огън.

Кастор почувства, че това е знамение. Пристъпи напред и подари на храма три железни шиша за печене. След това поиска да разтълкувам случилото се.

- Козелът разхвърля пламналия огън, но това не попречи на смъртта му. Искам да разтълкуваш това.

Разперих безпомощно ръце.

- Не всяко светилище има тълкуватели на знаменията и не всички тълкувания са верни.

Видях, че съжали за подарените шишове, но не можех да му помогна. Не желаех да тълкувам нищо. Бях загубил вярата си в поличбите на боговете. Това го накара да си тръгне намръщен, без да настоява повече.

Оставих слугите и жреците да се оправят както знаят със заклания козел. Тревожех се от това, което става и като поразмислих, тръгнах към дома на Тезей. Искаше ми се да му кажа, че знамението не е за хубаво и трябва да помисли добре, но бях закъснял.

Спартанците отишли при него, съпроводени от Менестей. Тезей ги посрещнал прав в средата на двора и попитал защо идват. Кастор му обяснил, че е дошъл да отведе сестра си.

- Разбираме, че си спазил законите на гостоприемството - казал той, - но ако откажеш да я върнеш, ще смятаме, че си я отвлякъл и ще си я върнем с битка.

Тезей стоял и гледал, без да отговори. Вероятно обмислял какво да каже. Менестей се намесил:

- Никой няма да те подкрепи в прищявката ти, Тезее. Кой атинянин ще се съгласи да воюва с войнствената Спарта заради една жена, та дори да е красива като Афродита?

Изглежда това е вбесило царя. Той извикал стражата и наредил веднага да изгонят от града и спартанците, и омразния му Менестей. Стражите ги обкръжили и Менестей се обърнал към Тезей:

- Кълна се, Тезее, че това е последната глупост, която атиняните понасят и то само защото още не знаят какво правиш.

Тезей се засмял и влезнал в дома си, а стражите отвели спартанците и Менестей извън града и им посочили пътя към Спарта.

4.

Трябваше да опиша тези събития на папирус и да ги пратя на Евмед в родопското светилище, но нещо ме спираше. Много спокойно си тръгнаха спартанците, а и Менестей беше прав, атиняните нямаха намерение да се бият заради Елена. Тезей бе на повече от осемдесет години, а Елена още не бе навършила шестнадесет. Имаше достатъчно жени в двореца, но вече не можеше или не искаше да се противи на желанията си.

Липсваше ми Ананке, съпругата ми. Тя веднага би разбрала защо Елена е напуснала бащиния си дворец. Реших да й напиша, че трябва да дойде при мен, но споменът от раздялата ни, ме спря.

Бях й обяснил, че трябва да отидем в Атина, че не мога да откажа на светилището. Тя мълчеше. Казах, че там ще живее спокойно, без да се трепе с работа на полето и ще има достатъчно слугини и за къщната работа. Тя ме загледа право в очите и почна нервно да се смее. Помолих я, вместо да се смее, да каже нещо. Тя не отмести погледа си, но побледня.

- Значи ти искаш да отида отново в Атина? Искаш всеки ден и всеки час да срещам тези, които срещу нищожна сума, дадена на собственика ми, лягаха с мен, щом само им скимнеше, че трябва да задоволят плътта си. Да срещам съпругите им, които често мълчаливо са гледали какво правят мъжете им, без да смеят да се намесят. Да, без да смеят, защото на ахейците е позволено да лягат с която пожелаят жена, но техните трябва да им бъдат верни до гроб. И едните, и другите ме презират, както аз презирам тях. И едните, и другите ме мразят така, както и аз ги мразя. Боговете внушиха на Акамант да ме купи от господаря ми, за да срещна теб и получа съпруг и свобода. Навсякъде бих отишла, но в Атина, където всичко ще ми напомня робските години, не мога. Но какво съм седнала да ти обяснявам. Кой мъж може да разбере унижението на една жена, на една робиня, която се е родила свободна и богата. Върви при своя Тезей, срещай се с певци и китароди, говорете си за тайнствата на природата, за царе и подвизи, но мен остави на мира. Тук, в Тракия, намерих истинската си свобода, уважение, дом, деца... Тук ще остана до смъртта си, за да се чувствам щастлива и свободна!

Въздъхнах и се замислих. Искам да се меся в съдбата на хората, а не познавам даже собствената си съпруга. Знаех само, че е царска дъщеря и е продадена в робство, след като племето й е било разорено от силен враг. Знаех още, че е била купена от Акамант, който я освободи, за да стане моя съпруга.

Сигурен бях, че никога няма да ми изневери дори в мислите си, че ако се наложи, като тракийка ще грабне лък и меч да защитаваме заедно дома си. Може би е права в нежеланието си да живее в Атина...

Разсъжденията ми бяха прекъснати от един роб, който дотича задъхан.

- Цар Тезей те кани на пир. Пристигна приятелят му, царят на лапитите, Пейритой. Ще има други гости и аеди. Ще доведе Елена, за да обяви желанието си да се ожени за нея.

Накарах го да седне и наредих да му донесат ритон вино и голямо парче печено месо от сутрешните жертвоприношения. От собствения си опит знаех, че един роб винаги е гладен и жаден, дори и при най-добрия господар.

Това ме забави и затова, когато влязох в залата за угощения, тя бе пълна. Най-отпред се бяха настанили Тезей, Елена и Пейритой. Като ме видя, Тезей стана и ме настани от другата страна на Елена, а след това обясни постъпката си.

- Това е Мин! Приятелят на великия Орфей. Сега е жрец на Дионисовия храм.

Разнесоха се приветствени викове и бях принуден да изпия ритон вино и произнеса пеан за домакина. Приеха благосклонно пеана и в чашата ми заплуваха листенца от венците, с които бяха украсени гостите. Елена ме гледаше с нескрит интерес, но не можех да разбера защо. Наведе се към Тезей и тихо му каза нещо. Тезей кимна и прати слугата при китародите. Един от тях се изправи, подръпна струните на лирата си и запя. Песен за любовта на Орфей и Евридика, за мъките му, когато я загубил, за отчаянието, когато слязъл в подземното царство да я търси и отново останал сам.

Всички слушаха мълчаливо, а когато китародът млъкна, залата гръмна от викове. Всеки хвърляше листенца от венеца си, мнозина и дребни подаръци. Не се сдържах и му хвърлих тежък златен пръстен. След това отидох при него и запитах.

- Ти ли измисли тази песен?

Той се усмихна.

- Пеят я в Тракия. Там я научих.

Тезей недоумяващо ме погледна. Обясних кратко:

- Това е първият китарод и певец, който срещам след смъртта на Орфей!

Тезей и Пейритой си пошушнаха нещо и Тезей вдигна ръка да говори. Всички млъкнаха и той с доволен вид обяви, че е решил да вземе Елена за своя съпруга. Понеже приятелят му Пейритой също бил сам, тръгвал още утре с него да му намерят подходяща съпруга и после да отпразнуват двете сватби заедно.

Елена се изправи, отправи думи на благодарност към боговете, че са й внушили да избяга в Атина при мъдрия цар Тезей и обяви, че ще бъде щастлива да стане негова законна съпруга.

Раздадоха се одобрителни възгласи, но забелязах, че мнозина се замислиха. Спартанците начело с Кастор си бяха тръгнали, но никой не знаеше кога ще се появят с войска да завладяват града им.

Елена се оттегли, както повеляваше обичаят, и пирът продължи, но сватбено настроение не се получи.

5.

Сутринта станах рано. Приготвих всичко за жертвоприношение на царе, защото знаех, че двамата приятели няма да тръгнат на път, без да измолят закрила от боговете. За мое учудване те отидоха в храма на Афродита и не почетоха Дионис. После се разтревожих. Боговете винаги се гневят, ако някой не ги почете с жертва. Наредих да докарат едно яре и призовах бога да не излива гнева си на побелелите им глави.

Докато се занимавах с всичко това, неочаквано дойде Елена, придружена от две робини. Водеше прекрасен козел с позлатени рога, украсен с цветя.

Запитах я какво ще поиска от Дионис. Тя отговори неуверено:

- Да ме закриля. Да накара съпруга ми да ме обикне така, както Орфей е обичал Евридика.

Тези думи ме натъжиха.

- Тя не го обичаше по-малко. Преписваше песните му, изграждаше школа за учениците му... Понякога съм си мислил, че той и тя имат една обща душа. Може би такава обич те очаква в родната ти Спарта, а може би някой царски син тайно въздиша за теб.

Очите й се напълниха със сълзи.

- Не искам да се върна там. Още не съм посветена и мъжете не ме закачат, но тази година трябва да отида на свещената поляна. Всяка девойка има право да легне с този, към когото я тегли сърцето. За такива като мен, които още нямат избраник, се грижат жреците и всички мъже, търсещи млада плът да задоволят похотта си. Избягах, да не отивам сама там. Тук поне ще знам кой ще ме лиши от девственост. Ще бъде Тезей и вярвам, че наистина ще ме вземе за съпруга. Сигурна съм, че ще ме обикне и ще ме уважава.

Не исках да я окуражавам в мислите й за предстоящата сватба. Много спокоен си тръгна оттук брат й. Знае, че не е посветена и има достатъчно време да се върне със силна войска. Кой би могъл да каже какво ще стане дотогава. Ако атиняните решат да я върнат, Тезей принудително ще се откаже от нея.

- Нима мъжете в Спарта са толкова лоши?

Тя се разплака.

- Омъжиха сестра ми Клитемнестра за Агамемнон, сина на сегашния цар в Микена. Вечерта, без да й каже дума, се хвърлил върху нея като войник, отдал се на грабеж и насилие в завоюван град. Тя мълчала. Сутринта станала рано, направила му закуска и той пак, без да й каже дума, почнал да се храни. Като се натъпкал, я отпратил да тъче с робините. Дори не успяла да хапне и един залък. Да не говорим за това, че го е виждала как пъха в брачното й ложе същите тези робини.

Разсърдих се:

- Мъжът на сестра ми е лош, значи всички мъже са лоши. Както знаеш, самият Зевс бие и наказва съпругата си, великата Хера. Не знам къде мъжете нямат право да бият и наказват жените си или не ги карат да работят.

Елена гневно вдигна глава.

- Ще ти кажа! При амазонките! Но става дума за това, че не може мъжът да не прави разлика между съпругата си и робините. Защо да не се обичат като Орфей и Евридика?

Тази безсмислена препирня ми дотегна и реших да я прекратя.

- Ето какво ще ти кажа, Елено. Никой смъртен не може да избегне съдбата си, определена му от боговете. Ще ги призова да те закрилят, но не мисли, че желанието на Тезей да му станеш съпруга, означава, че те обича. Ти също не изпитваш любов към него. Ще ти донесе ли исканото щастие такъв брак?

Изглежда и тя разбра, че няма какво повече да говорим. Изгледа ме ядно и посочи жаравата:

- Огънят в жертвеника ще прегори. Нека принесем жертвата!

Махнах с ръка на жреците и почнах обреда. Те повалиха козела на земята. Додето изложа молбата й пред бога, козелът бе заклан. Всичко вървеше гладко, но незнайно как промъкнало се куче скочи, захапа парчето месо, определено за бога, и избяга с него.

Отрязахме друго парче месо за бога и обредът мина спокойно. Все пак, кучето бе знамение. Не можех да проумея какво ни предупреждава Дионис с това. Елена не попита нищо. Вдигна прекрасното си лице с още неизсъхнали сълзи към образа на Дионис, помълча и бавно излезе, съпроводена от слугините.

6.

Няколко дни разсъждавах върху всичко това. Селянинът и съпругата му имат едно парче земя, което ги храни и всеки от тях прекрасно знае, че ако не изоре и засее, ако не прибере това, което е израсло по волята на боговете, ще умрат от глад. Работят от сутрин до вечер и нямат време да си изневеряват. Дори да се случи такова нещо, защото човек не знае кога ще го хване любовният бяс, много не си придирят. В най-лошия случай жената ще отнесе един здрав бой, а ако вината е в мъжа, жената ще му помърмори и ще гледа да направи беля на съперницата си.

Не е така при богатите. Те, като не работят по полето, ядат много, пият също много и от безделие правят какво ли не. Мъжете като пръчове търчат подир слугините и робините, жените им връщат със същото само че предпочитат да го правят първо с приятелите и роднините им. След това почват обвинения, вражди, войни...

При траките е друго. Не че не пият, или не бият жените си. Даже ги продават на роботърговците. Просто там и най-богатият работи на нивите си наравно със съпругата и слугите и даже повече от тях. Взима втора жена, ако увеличи имота си и семейството не може да се справи с работата. При тях всичко е свързано с труда.

Най-голямата причина тракийките да бъдат верни на съпрузите си е във вярата, че жената може да последва съпруга си в отвъдния свят и да получи безсмъртие само ако е била любимата му жена. Ако тракът има повече от една жена, винаги има съперничество между тях за правото коя да умре с него.

А кое е виновно за всички неразбирателства и раздори? Робството? Богатството? Двете заедно? Колко просто е всичко при нас с Ананке. Колко просто бе при Орфей и Евридика. А имаше само едно еднакво нещо при нас - взаимната обич!

Пиша за това, не защото е толкова важно, а защото от мислене пропуснах да известя родопското светилище за предстоящата сватба на Тезей. И добре, че не писах.

Кастор не тръгнал само с тези двадесетина войници да върне Елена. Заедно с брат си Полидевкт водели голяма войска, но не били уверени, че ако нападнат Атина, ще успеят да победят. Надявали се, че Тезей ще върне бегълката. Мислели, че и самата Елена няма да се съгласи на такова съпружество. Затова Полидевкт останал с войската близо до Истъм, а Кастор дошъл в Атина.

Изгоненият заедно с Кастор Менестей, наредил да му съобщават какво става в Атина и като разбрали, че Тезей е тръгнал с приятеля си Пейритой да му търсят невеста, веднага тръгнали към града.

Когато атиняните видяха спартанската войска, настъпи голямо бъркотия. Демофонт, комуто Тезей бе оставил управлението, се опита да събере войска, но привържениците на Менестей се развикаха, че трябва веднага да върнат Елена, или градът ще бъде превзет, оплячкосан и изгорен, а останалите живи ще отидат на робските пазари.

Привържениците на Менестей напълниха площада и поискаха Демофонт да изпълни волята на народа. Демофонт се опита да ги убеди, че спартанската войска е малобройна и ако мъжете вземат оръжието бързо, ще я прогонят, но никой не искаше да го слуша. Развикаха се, че трябва да изслушат какво искат спартанците. Разгневеният Демофонт по неволя се съгласи да пусне в града Кастор и Менестей заедно с петдесет войни, които ги охраняваха.

Кастор се качи върху щитовете на десет войника и спокойно изложи условията на спартанците:

- Спарта - каза той, - идва с войската си, не защото иска да разори Атина и да й наложи годишен данък. Идва, защото е обидена от неразумните постъпки на Тезей. Когато дойдохме преди десет дни, желаехме да върнем избягалата от бащиния си дворец Елена. Вместо това, Тезей обяви, че я взима за своя съпруга. С това той се превърна в крадец на жени. Бяхме решили веднага да нападнем града, но Менестей ни убеди, че е по-разумно да се обърнем към гражданите на Атина. И така, ние искаме Елена веднага да ни бъде предадена, на мястото на Тезей да бъде избран евпатридът Менестей, а самият Тезей и синовете му да бъдат изгонени от града. Освен това, като залог за изпълнението на тези наши искания, да ни бъде предадена Тезеевата майка Етра.

Демофонт, почервенял от гняв, искаше веднага да отговори, но привържениците на Менестей се разкрещяха с такава сила, че приемат условията, та най-накрая бе принуден да се откаже.

Менестей, подкрепян с гръмогласните викове на привържениците си, неочаквано благодари на народа, че го избират за цар на Атина и още тук нареди на уплашените стражи да вземат оръжието на Демофонт, да докарат брат му Акамант, майката на Тезей, Етра, и, разбира се, Елена.

Никой не бе гласувал и поне половината от тези, които крещяха, не разбраха какво става, но веднага всичко бе изпълнено. Кастор и Менестей се прегърнаха и още преди пладне спартанската войска потегли към родния си град, отвеждайки Елена и престарялата Етра.

Едва тогава атиняните видяха, че наистина спартанците са твърде малко, за да превземат града, но вече бе късно. Менестей бе успял да смени началниците на стражите със свои привърженици и нямаше кой да ги поведе.

Същият ден написах две дълги писма. Едно до родопското светилище и второ до Ананке. На светилището описах подробно станалите събития, а на Ананке - разговора си с Елена.

Дадох ги на двама слуги, те ги поставиха под лисичите си шапки и щастливи препуснаха към родната Тракия.

7.

Измина повече от месец, докато получа отговор. Пишеше Ананке. Добре са, всичко е в ред, да мисля за себе си. И неочаквани думи за Елена.

"...Красива царска дъщеря, добра по душа, но непокорна и смела. От нея могат да дойдат големи беди за всяко царство, в което попадне. Царете са отмъстителни и не забравят дори най-дребни обиди..."

Така и не разбрах какво иска да каже. Че като се омъжи за ахейски цар, някой от обидените кандидати за ръката й щял да го нападне. Това не ме засягаше. Повече ме засегнаха други от думите й.

"...Коя жена не иска добър съпруг? Лошото е, че мъжете ползват властта в дома си само за да им е добре на тях, без да се интересуват от нещо друго. Това се отнася най-много за ахейците, сред които си свикнал да живееш..."

Нямаше право да говори така, защото не можех да се откажа от служенето на бога. Боговете взимат безсмислено живота даже на най-верните си служители, а аз нямам никаква защита. И съвсем не искам да живея при ахейците. Искам да съм при нея, при децата и верните си приятели...

Проклети богове. Сигурно за това не ми дават умение да тълкувам знаменията, пращани от тях. От възмущение изпих един ритон чисто, неразредено вино, но и то не направи по-весели мислите ми.

Писмото на Евмед, което дойде два дни по-късно беше ясно.

"...Тезей винаги е поддържал съюз с траките, защото не се подчиняваше нито на Зевсовите, нито на Аполоновите жреци. Още по-малко на пелопонеските царе.

Менестей, ако е умен, както пишеш, скоро ще почувства заплахата Спарта, Микена и Делфи. Все пак възможно е в съюз с тях да подготви нашествие срещу Тракия. Слушай внимателно какво говорят царете и веднага пращай известия...

Ако Тезей дойде с войска да си върне властта, не вземай страна. Ти си жрец и чужденец, а това са царски дела."

Преди да успея да напиша отговори на писмата, дойде вест, която ме натъжи.

Тезей и Пейритой видели дълбока пещера. Пейритой се пошегувал, че ако влезнат в нея, може да откраднат съпругата на бога на подземния свят Хадес, Персефона. Веднага двамата с Тезей запалили факли и влезли вътре да я разгледат.

Три дни след това, полумъртъв от жажда и глад, се появил Тезей. Обиденият Хадес прибрал завинаги Пейритой в подземното си царство.

Тезей тръгнал да се връща в Атина, но по пътя научил какво е станало и решил да отиде на остров Скирос. Смятал, че там ще бъде в безопасност и като събере войска, ще си върне властта. Тамошният цар Ликомед разсъдил, че не му е изгодно да воюва с Атина, подкрепяна от Спарта и Микена. Приел го като верен приятел, но го примамил да отидат на една висока скала край морето и като издебнал удобен момент, го блъснал в пропастта. Така загинал най-добрият от ахейските герой, царят на Атина, Тезей.

Принесох богати жертви и призовах Дионис да обезсмърти душата му.

8.

Пирувахме в дома на един от евпатридите, известен приятел на Менестей. Бяха дошли жреци на почти всички богове, евпатриди и задморски търговци. Двама китароди усърдно изтръгваха звуци от лирите си, но гостите обръщаха внимание най-вече на виното и купищата крехко месо. Когато поутолиха глада си и виното почна да ги развеселява, един от гостите през смях запита:

- Чухте ли новината? Спартанският цар Тиндар иска да ожени вироглавата си щерка Елена, но кандидатите били толкова много, че се чудел какви условия да им постави.

Веднага се чу язвителен глас.

- Бъди сигурен, драги, че нито един не е замаян от красотата й. Виждали са я само двама-трима от тях. Работата е в това, че всеки иска да се сроди със Спарта и посредством другата щерка на Тиндар, Клитемнестра, с Микена. Щом стане техен роднина, ще разори и подчини всички около себе си. Никой в Пелопонес не смее да противоречи на Спарта и Микена!

Възрастен евпатрид се закиска в брадата си.

- Видях я тази Елена. Нямам нищо против да я взема в леглото си, но без да ме командват Тиндар и Атрей. Те ще помагат на роднината си, ама ако прави това, което искат те.

Робите наливаха вино в чашите и то все повече развързваше езиците. Неочаквано се обади един от жреците на Зевс.

- Важното за ахейците е, че го няма Тезей, който винаги ни пречеше да се обединим. Боговете обитават Олимп, а да стигнат дотам, минават през чужди земи. Гръмовержецът едва ли ще търпи повече това.

Видях, че мнозина внимателно го изслушаха, но всички премълчаха. Може би трябваше аз да кажа нещо, но в такива моменти боговете объркват мислите ми и мога само да слушам и гледам.

След тези думи огледах добре сътрапезниците. Освен мен на този пир нямаше нито един трак.

Никой не пожела да разисква как се стига до Олимп и разговорът отново се върна към предстоящия брак на Елена.

- Не завиждам на жениха й. Всеки ще гледа да го победи и вземе Елена като плячка.

- Тиндар също може да си изпати. Каквото и да се говори, всички знаят, че той ще определи кой да е женихът, а тя само ще го посочи.

- Казват, че кандидати са всички ахейски царе в Пелопонес.

Шумът беше голям и не можеше да се разбере кой говори и кой мълчи. Зевсовият жрец, явно прекалил с виното, се обади отново:

- Боговете премахват тези, които пречат да се осъществят замислите им. Атина вече зачита волята на Делфи, а Троя ще я последва. Кой може да се противопостави на Зевсовата воля?

Погледът на кръвясалите му от пиене очи срещна моя и лицето му се разкриви в злобна гримаса. Малко след това клюмна и заспа. Стана ми неприятно да стоя повече. Съседът ми, видял гримасата му, се засмя.

- Сигурно някой богат атинянин е предпочел Дионис пред Зевс. Няма за какво да те мрази освен за това. Виното обаче може да го направи поклонник на Дионис.

Отвърнах спокойно:

- Боговете решават сами всички спорове. И техните, и на хората.

Станах и незабелязано излязох. Беше късно и градът спеше. Тръгнах към храма, където бе и жилището ми, но скоро чух стъпки зад себе си. Обърнах се тъкмо навреме. Двама души, размахващи тежки бронзови мечове, тичаха към мен. Нямаше какво да направя, освен да бягам. Затичах бързо и те веднага изостанаха. Единият изпревари приятеля си с двадесетина крачки. Спрях, изтеглих дългия железен тракийски меч и го нападнах. Изобщо не умееше да се бие. Преди да дотича другарят му, легна мъртъв. Вторият видя това и се опита да избяга, но успя да мине само няколко крачки. Спрях, избърсах меча в дрехата му и ги разгледах внимателно. Бяха непознати.

Огледах се, да не би шумът да е събудил някого, но нищо не нарушаваше тишината.

Прибрах се в храма и легнах, но сънят бягаше от очите ми. Думите на Зевсовия жрец не ми даваха покой. Какво искаше да каже този пиян дебелак? Че се готви нещо срещу Троя? Нито Микена, нито Атина биха могли да я победят. Хераклес я разруши със стохилядна армия и изненадващо нападение, но сега нито някой събира такава армия, нито може да я изненада по този начин.

А може би тези, които ме нападнаха, бяха пратени от него? От ахейските жреци може да се очаква всичко.

Станах и отидох да принеса жертва на Дионис за избавлението си. Не получих знак, че е приел жертвата. Може би трябваше да направя това на разсъмване в обичайното време.

Легнах и отново почнах да разсъждавам за думите на жреца, но сънят ме притискаше и не позволяваше да открия истината.

Реших, че това са думи на неразбиращ какво говори пиян човек.

9.

На другия ден никой не говореше за двамата убити. Минах по уличката и не видях дори следи от кръв. Тези, които бяха пратили разбойниците или нощната стража, не искаха да се разчуе какво е станало. А може би бяха решили, че двамата са се сбили и взаимно са се убили. Кой би се заинтересувал от двама неизвестни никому чужденци или разбойници. Реших и аз да си мълча. Принесох жертва на Дионис и му благодарих за щастливото избавление, но в мен остана неприятно чувство за несигурност в Атина. Не ми се искаше повече да живея в този град.

За всеки случай описах на Евмед положението и разговорите в града. Не пропуснах и думите на пияния Зевсов жрец. Отговорът дойде бързо.

"...Отиди в Делфи. Има един слуга на главния жрец с име Нирей. Кажи му, че те пращам да му помогнеш в правенето на виното. Той ще ти каже какво правят и какво искат да направят делфийските жреци...".

Това писмо напълно съвпадаше с желанието ми да се махна от Атина, но и от Делфи нямах много добри спомени. Все пак послушах съвета или по-скоро заповедта му и препуснах към Аполоновото светилище.

Пристигнах след обяд, наредих да подготвят едно яре за жертва на Дионис и без да разпитвам, потърсих слугата. Познах го по лекото накуцване и белегът от меч на бузата му.

Казах, че Евмед ме праща да му помогна в правенето на виното. Той ме покани да седна и с недоволство в гласа ми разказа последните събития.

- Кажи на жреца Евмед, че след като Агамемнон взе властта в Микена, Делфи дели властта си над ахейските царе с храма на Зевс в Додона. Калхас, жрец от Микенския храм на Зевс, отиде в Додона и става все по-прочут прорицател. Агамемнон и другите царе се съветват само с него. Сега е предсказател на Зевсовия храм в Додона. Царете още идват с въпроси към Пития, но според някои жреци Додона държи съдбините на ахейците. Преди три дни идва царят на Итака, Одисей. Бил в Додона и оттам решил да се отбие тук. Запитал прорицателката дали ще вземе добра съпруга. Пития му казала, че ще вземе вярна съпруга и ще върви на война против волята си. Одисей се ядосал и си тръгнал веднага. Отишъл в Спарта при цар Тиндар. Главният жрец каза в съвета, че Менестей от Атина е най-добрият жених за Елена. Сигурно и Пития ще му каже същото, но никой не задава този въпрос на нея.

Изслушах търпеливо думите на слугата, поговорихме за други работи и излязох. Нещата се бяха променили. Омфалосът бе тук, в Делфи, но истинският политически център явно се бе преместил в Микена и Додона.

Щом изгря слънцето, принесох жертвата на Дионис, помолих го все така да ме закриля и напуснах Делфи.

В Спарта заварих царят Тиндар, бащата на Елена, да пирува с царя на Итака, Одисей. Пируваха втори ден и виното ги бе развеселило достатъчно. Представих се и казах, че идвам да проверя отговаря ли на нуждите Дионисовият храм, или трябва да се построи по-голям. Тиндар, със зачервени бузи и почнали да кръвясват очи, ме настани на трапезата и се засмя.

- Храмът е предостатъчен. Важното е да има вино.

Виното се наливаше непрекъснато и даваше воля на езиците им. Докато се нахраних, разбрах, че Одисей е уговорил Тиндар да му даде племенницата си Пенелопа за съпруга само срещу съвет как да се избави от война с женихите на Елена. Съветът бил доста коварен. Всички кандидати да положат клетва, че когото и да избере тя, ще му помагат, ако му се наложи да воюва.

Одисей не каза почти нищо. Само хитрите му очички непрекъснато се местеха ту към Тиндар, ту към мен. Запитах го защо не кандидатства за Елена, а предпочита Пенелопа. Той спокойно отвърна:

- Женихи са най-прочутите царе, царски синове и стратези. Дори тя да ме предпочете пред другите, моят откуп не може да се мери с техния. Всеки трябва да преценява какво може да даде и какво да получи. Работливата Пенелопа ще бъде моя добра и обичана съпруга.

Мислено добавих, че за Пенелопа вместо откуп е дал само един съвет. Тиндар сякаш разбра какво мисля.

- Закълнат ли се женихите, зет ми става най-силният цар на Пелопонес. Оракулът в Додона е казал, че самият Зевс ще подкрепи тази клетва.

Свих рамене.

- Аз вярвам повече на делфийската прорицателка.

Одисей погледна Тиндар и се усмихна.

- Прорицателят Калхас казва какво мисли Зевс, а не Аполон или Дионис. Не забравяй, че Делфи има много жреци траки, служещи на Дионис, и дори стражата е от траки. Цар на боговете е Зевс Гърмовержец и всички изпълняват неговите повели.

Всичко ми се изясни. Ахейските царе вече се допитваха до Зевсовия храм, а Делфи бе за всички останали.

Постоях колкото да не обидя любезния домакин и си тръгнах. Боговете покровителстваха хитрите ахейци. Елена наистина щеше да обедини всички ахейски царе около бъдещия й съпруг. Тогава щяха да станат извънредно силни, а това предвещаваше унищожителни войни. Въпросът е кого ще нападнат, Троя или царството на Рез. Все пак сега не могат да направят нищо. Знаех от опит колко трудно се събира голяма войска.

Останах още три дни в Спарта. Никой не говореше за война. Върнах се в Атина и веднага изпратих вестоносец до Евмед в родопското светилище. Освен успокояващият разказ за станалите събития помолих да пратят още двама жреци и десетина слуги, добре обучени на бойните изкуства. След като Менестей пое властта, траките зачестиха с жертвоприношенията, а много атиняни също търсеха закрилата на Дионис, наред с тази на Атина и Зевс. Работата в храма се увеличи, богатствата на бога също. Двамата, които ме нападнаха, може да са били обикновени разбойници, но можеше да са пратени от Менестей, Делфи или друг от враговете на Тезей. Всички знаеха, че ние бяхме приятели. Десет души добре въоръжени слуги можеха да опазят и мен и богатствата на храма.

10.

Атрей, царят на Микена, след като изгонил от града брат си, Тиест, и хвърлил в морето съпругата си, Аеропа, която му помогнала да открадне златното руно, за да спечели царската власт вместо него, решил да прати и коварния си брат в подземното царство.

Втората съпруга на Атрей била Пелопея, дъщеря на брат му Тиест. Тя израсла далеч от баща си и без да го познава, родила от него син, Егист. Атрей я взел за втора съпруга заедно с детето й и го отгледал като свое. Всички мислели, че той е истинският му баща. Затова спокойно го извикал и поръчал да отмъсти за нанесената обида, като убие Тиест.

Егист тръгнал да отмъщава, но Тиест му разкрил истината и той, вместо да убие него, се върнал в Микена и убил Атрей. Опитал се да вземе властта, но началникът на стражите, Агамемнон, го изпреварил. Обявил се за цар на Микена и Егист бил принуден да избяга. Тиндар и жреците от храма на Зевс веднага го подкрепили.

Научих тази история и се възмутих. Имаше ли прочут ахейски цар, който не е извършил поне едно убийство. Дори най-благородният между тях, Тезей, бе оставил да умре от жажда и глад на пустинния остров, Ариадна, помогнала му да разбие войската на Миноския стратег, Минотавър.

Реших да напиша на Евмед за това събитие, но пред храма се чу тропот на коне и дрънкане на оръжие. Излязох и видях, че исканите от мен слуги са дошли. Само че никога не бяха слугували. Всичките бяха тежко въоръжени стражи.

Наредих на двама жреци да ги настанят в приготвените за тях помещения, но началникът им ме спря и ми подаде един папирус. Пишеше Евмед. Прочетох го и ми стана неприятно. Боговете прибрали жреца Хилей и на негово място избрали Евфем.

Чувствах, че трябва да направя нещо, но само се разхождах пред храма. Началникът на стражата мълчаливо ме наблюдаваше. За миг му завидях. Няма грижа нито за царете, нито за боговете. Запитах имало ли е спорове при избора на Евфем. Отговорът ме изненада.

- Ние сме хора на Ормен, а не от светилището. Той бил там, когато се получило известието ти, и ни нареди веднага да тръгнем насам. Каза, че скоро ще ни сменят.

Ядосах се и ги оставих да се настаняват. Бях писал да ми пратят слуги, а не тежко въоръжени бойци. Всеки храм имаше няколко пазачи старци, някога добри войни. Менестей вероятно ще помисли, че се готвя да помогна на някой от противниците му да го свали и поеме управлението на Атина. Ормен се беше престарал. Трябваше час по-скоро да ги върна обратно.

Заболя ме главата. Наквасих косата си със студена вода и това малко ме отпусна. Почнах отново да разсъждавам. Ако ги върна веднага, ще ми се смеят и тук, и в светилището. После, каквото и да поискам, ще ми отказват. Ако ги задържа, не мога да обясня на атиняните за какви битки са ми нужни такива опитни бойци.

Излязох навън и седнах в сянката на едно дърво. Наближаваше обяд. Пред храма се появи началникът на царската стража. Попита за мен и аз го поканих да влезе. Той пристъпи напред и кратко каза:

- Цар Менестей те кани на пир. Заповяда да не се връщам без теб.

Наистина някой бог ме е намразил. В мен почна да напира гневно чувство. Изправих се и поправих облеклото си. Видях един от жреците и му наредих, ако някой ме търси, да каже, че съм на пир при Менестей. Жрецът недоумяващо ме изгледа, но не зададе никакъв въпрос.

Менестей наистина ме чакаше пред богата трапеза. Произнесох обичайните приветствия и се настаних удобно. Освен мен имаше и двама евпатриди от най-верните му хора. Отпихме от виното и почнахме да се храним. Разговаряхме за незначителни неща, но Менестей почти не се намесваше в разговора. Когато се нахранихме добре, изми ръцете и брадата си, наля ми вино и каза спокойно:

- Трябваше да те поканя по-рано, но все не оставаше време. Пък и ти, както разбрах, си ходил чак до Спарта.

Беше осведомен добре. Отпих глътка вино, преди да отговоря.

- Истина е. Родопското светилище искаше да знае дали не се налага да прати още жреци там и да се пристрои храма. Поклонниците на Дионис се увеличават не само в Атина.

Единият от евпатридите се разсмя:

- А ти самият сигурно си искал да видиш дъщерята на Тиндар, хубавата Елена.

Това не ми хареса.

- Виждал съм я, когато беше тук. Да я гледат женихите!

Менестей го изгледа строго и евпатридът замълча. Тогава се обърна към мен:

- Аз също съм я виждал. Наистина е много красива. Не разбирам защо е избягала от баща си. Където и да отиде, ще бъде съпруга на цар. Ти имаш ли обяснение за това, драги Мин?

Гневът от поканата още не бе преминал и не ми се искаше да обсъждаме разговора ми с Елена.

- Само боговете знаят защо е избягала. Може би е харесвала Тезей.

Менестей гръмливо се разсмя.

- Добре го каза. Аз трябва да съм й благодарен, нали отвличането й докара тук спартанската войска. Боговете решиха по друг начин всичко, но искам да знам, наказал ли я е Тиндар за постъпката й.

Единият от евпатридите се намеси:

- Тиндар гледа да се отърве от нея. Нали днес дойде вестоносец. Вика всички кандидати за Елена в Спарта.

Другият недоволно се обади.

- Та те ще се избият, щом се съберат заедно. Старецът е полудял.

Менестей вдигна ръка да млъкнат.

- Стига сте дрънкали. Ще разбера за какво ни вика, като отида там. Сега ми се иска да знам какво е искала Елена от Дионис.

Дойде ред да се засмея и аз.

- Помоли бога да й даде добър съпруг.

Менестей озадачено ме гледаше. Поясних.

- Агамемнон не зачитал много сестра й Клитемнестра. Лягал не само с наложниците, но и с робините. Освен това я карал да работи.

Евпатридите бяха възмутени.

- Жена се взима да ти роди деца и да ти работи. Остави жените без работа и те веднага се хващат за косите. Трябва по цял ден да се занимаваш само с тях.

- Елена си въобразява, че робините нямат същото, което имат и царските дъщери. Ще лягам с тях, когато си поискам! Ако искам и ще я убия, стига това да ми направи удоволствие.

- Някои жени искат да бъдат амазонки, ама те свършиха. Самият Гръмовержец ляга с всяка, която му хареса, и наказва Хера, ако се опита да му попречи.

Почнаха да ми дотягат, а и едва ли ме бяха извикали за това.

- Не е редно да се бъркаме в работата на боговете. Нека свършим нашата.

Менестей бавно отпи глътка вино и ме загледа внимателно.

- Прав си. Исках да те питам, от светилището ли са десетте стражи дошли днес в храма на Дионис?

И аз отпих глътка вино, преди да отговоря.

- Не са от светилището. От бесите и сатрите. Цар им е Ормен.

Той се намръщи.

- Какво ще правят тук? Само градската стража има право да ходи из улиците така въоръжена. Началникът им веднага прати човек да пита какво да прави.

Излъгах, без да се замислям.

- След два-три дни си тръгват. Ще ме съпровождат до светилището. Просто не знаят дали са сигурни пътищата както при Тезей.

Разбирах, че си създавам враг, но не можах да се сдържа. Той го доказа:

- Всички ахейци живеят и ходят спокойно в царството си.

Отново не се сдържах.

- Затова цар Ормен прати да ме пазят стражи. Аз не съм ахеец.

Менестей се втренчи в меча ми.

- Не ти трябва стража. Както виждам, носиш меч даже и на царската трапеза.

Засмях се ядно.

- Може и меч да потрябва. Царете обичат да принасят жертви на боговете, когато пируват. Разбирам, че този път съм го носил излишно. Ако нямаш други въпроси, Менестее, ще си тръгна. Един жрец не може да отсъства дълго от храма си.

Други въпроси нямаше.

Излязох, без да давам воля на гнева си, но от това усилие в устата ми загорча, а стомахът ми се сви и ща не ща, избълвах храната и виното на Менестей. Поолекна ми и тръгнах по-бодро към храма.

Умен, хитър и злобен. Това бе новият цар на Атина. Тезей винаги държеше на добрите отношения с тракийските царства. Така запазваше независимостта си и от Микена, и от Делфи. Дори Хераклес не посмя да нападне града. Тук идваха аеди, музиканти, поети. Занаятчии ковяха чудни предмети от злато, мед и желязо. Търговци от далечни краища плащаха за правото да търгуват...

С идването на Менестей, мнозина от приятелите на Тезей напуснаха града. Някои се върнаха, но повечето не. Бяха разбрали, че с всичко хубаво е свършено. Вероятно щеше да стане както в Микена.

Преди години един от приближените на микенския цар Евристей спорил с един аед за справедливостта на законите. Аедът казал:

- Законите са справедливи за тези, които ги създават, и несправедливи за тези, върху които се прилагат. Когато пребиват до смърт един роб за това, че се е опитал да избяга от господаря си, господарят смята, че това е справедливо, но робът не.

Накипреният със злато богаташ се изсмял.

- Щом е станал роб, значи няма ум. Щом няма ум, значи не е по-горен от един вол. Господарят му има право и да го бие, и да го убие. Робът е същата собственост, както и волът.

Аедът се усмихнал и запитал:

- И стратегът Хераклес ли няма ум, щом три години бе роб на царица Омфала?

Богаташът усетил клопката. Ако каже, че няма ум, Хераклес ще научи и рано или късно ще му отмъсти. Ако каже, че има, трябва да се признае за победен в спора. Всички искали да чуят отговора. Той не закъснял.

- Слушай, любезни, платено ти е с песни и музика да ни развличаш, а не да влизаш в спор с мен. Плащам ти, защото съм по-богат от теб и следователно по-умен!

Цялото злато около трапезата се възхитило от отговора и почнало да крещи - "Евойе". Аедът замълчал, но и той, и много други китароди и поети престанали да идват в Микена.

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2005
Илия Джерекаров. По волята на боговете. Варна: LiterNet, 2005