|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕЩО КЪМ ПРЕПИРНЯТА ЦВЕТКОВА-АНТОВ Илия Джерекаров Преди всичко искам да отбележа нещо, което веднага се вижда. Доцент Цветкова защитава правото на безплатно четене, но не предлага идея за осъществяването му, а г-н Антов смята, че безплатно четене няма и желае да се запази съществуващото положение, т.е. да се плаща авторски хонорар от читателя! Трябва да напомня, че безплатно четене винаги е съществувало. Всеки от нас е давал на приятел някоя книга за прочит, а това е безплатно четене. Всеки е взимал някоя книга за прочит от свой приятел. Следователно читателят е и разпространител. С купуването на книгата той купува и правото да я разпространява. Пледирайки за безплатно четене, Цветкова според мен е напълно права. Спомням си думите на Н. Хайтов (цитирам по памет), “...при тираж от петстотин до хиляда броя човек губи желание да пише...”. Наистина колко души прочитат тези книги? А българите в странство имат ли достъп до тях? Да не забравяме, там са образованите българи, напуснали България, но непрестанали да я обичат и да се интересуват от всичко, което става тук. Ще ни простят ли, че заради един хонорар лишаваме и тях, и децата им от българско слово, от културата на България. Знам, че пари са нужни всекиму, но знам и това, че има и по-важни неща от тях За да не съм голословен, мога да кажа, че като автор съм предоставил за безплатно четене в “LiterNet” всичко, което съм успял да вкарам в компютър. От друга страна пък, подкрепям и хартиените издателства. Отмирането на хартиената книга не трябва да се извършва насилствено като глобализацията. И веднага бих помолил г-н Антов като издател да прецени в какви тиражи би издал моите книги и какъв авторски хонорар бих получил, ако реши да ги издаде. Изобщо, това, което мога да получа, дава ли ми право да лиша сънародниците си в чужбина от тяхното право да четат българска книга безплатно? Очевидно, нещата не се свеждат само до безплатно или платено четене, а са много по-дълбоки. Преди година публикувах статията “Хартиена или електронна”, в която се опитах да изясня къде се къса връзката издател-читател и да обясня причините за това. Едва ли нещо се е променило за това време. Всичко това ме кара да смятам този спор за обикновена безсмислена препирня, неводеща доникъде. Всеки от двамата има право да защитава позицията, която заема, но нека го правят не заради парите, а за българската литература, за България! Тя има нужда от мислещи и търсещи умове.
© Илия Джерекаров |