НЕ МЕ ДОКОСВАЙ, АЗ СЪМ РИМЛЯНИН

Илия Джерекаров

web

Е, у нас в България не е римлянин, а депутат, или на български език казано, народен представител. Един от тези двеста и четиридесет, които са решили сами за себе си, че не могат да бъдат разследвани и съдени за извършени престъпления, понеже са депутати.

Между тези хора има такива, които очевидно ще се пенсионират на приятното депутатско место. Хора с професия депутат! И разбира се, по силата на това обстоятелство, ако са извършили някакво престъпление, то ще се покрие с давност, преди правосъдието да си каже думата.

Опитах да открия партия, гласувала против имунитета, но не открих такава. И как да открия, когато днес говорят, че те няма по никой начин да се коалират с еди-кой си, а утре правят точно това. Когато днес са в ръководството на една партия, утре в друга, после в трета...!? Що за хора са това?

Прието е да се пише и говори колко им е нисък рейтингът, колко следи от извършени престъпления водят към тях и пр., но никой не пише каква е истинската причина.

За да ги разбера, си представих, че съм в парламента и депутат е обявил от трибуната, че неговата партия е внесла предложение за имунитет срещу разследване, а следователно и осъждане за извършени престъпления. Същият моли почитаемото събрание да гласува предложението, което е разгледано и утвърдено от законодателната комисия.

Не бих могъл да направя друго, освен да поискам думата и да заявя, че нямам престъпни наклонности, следователно не се нуждая от подобен имунитет и не мога да гласувам за такова решение. Залата посреща с ледено мълчание думите ми и бързо гласува за имунитет. С други думи, отхвърляйки моите думи, депутатите заявяват, че като хора с престъпни наклонности, имат нужда да престъпват закона и те, само те, народните избраници, трябва да имат имунитет!

Така и не открих друга причина да приемат това решение за имунитета, но се зарадвах, че не съм депутат. И все пак, кажете, кому и за какво е нужен той? Е, да предположим, в залата, разгорещени и разгневени, някои депутати могат да си позволят лични обиди. Добре, нека в случая за тях да няма съдебно преследване. И нека само за тези лични обиди, изречени в залата на парламента, да има имунитет, по-точно, да следва задължително извинение от трибуната и искане на прошка, с което въпросът да бъде решен. Но за другото?

В последно време се разбра, че този имунитет почвал от момента, в който се регистрираш като кандидат за депутат. Важното е да имаш достатъчно пари да си платиш за регистрацията. Не е важно дали си с авторитет на справедлив и честен човек, или с авторитет на престъпник. Платиш ли - ставаш недосегаем! Най-демократично!

Всичко това ме кара да помоля кандидатите за следващия парламент да включат в предизборните си обещания премахването на имунитета, защото само бог си е запазил правото да не бъде дори укоряван за постъпките си. И ако те изпълнят това обещание, може вместо парламент и депутати да имаме народно събрание и народни представители! Колко му е, просто да правят това, което е добро за цяла България, а не за коалиции, партии и лични интереси!

© Илия Джерекаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.05.2009, № 5 (114)