ЧОВЕКЪТ-ВЛЕЧУГО

Димитър Златинов

web

Едно време, не много отдавна, живееше човек, чийто свят без никаква видима причина започна да се разпада.

Първо се появиха пукнатините, а след тях изскочиха всички съмнения, приличащи на страшни привидения. Те започнаха да го събуждат в средата и на най-тъмните нощи и не го напускаха до заранта.

Съмненията доведоха до себеотричане, бързо предизвикало унищожаване на чувството му за самоуважение. В резултат големи части от него потънаха в океана на пълното небитие. Той не знаеше повече кой и какво беше бил.

Само една малка частица от него оцеля. Частица, която той никога не бе подозирал, че съществува и му принадлежи. Тази частица изобщо не изглеждаше човешка. Тя приличаше на влечуго по формата и поведението си. Затисната под безкрайни еволюционни пластове, тя най-сетне бе освободена.

Когато светът му се разпадна напълно, той бе изпратен в болница. Там светът му бе възстановен и отново го върнаха в човешкото общество. Единственият и то съвсем нищожен проблем беше, че понякога нощем той се изплъзваше от леглото си като змия и опитваше да захапе невинни минувачи по тъмните улици... или отиваше на лов за плъхове из градската канализация.

© Димитър Златинов
© Веселин Веселинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2006, № 6 (79)