АРХИТЕКТОН АЛЕКСИ РИЛЕЦ

Клара Даскалова-Обретенова, Александър Обретенов

web | web

Майсторе, ти си далече.
Камък си днес, светлина...

Драгомир Шопов

Архитектон Алекси Рилец.
Скулптор проф. Секул Крумов. Худ. Клара Ал. Обретенова.
Сн. Ал. Обретенов

Алекси Рилец е роден през 1760 г. в Дебърско край Охридското езеро и е починал през 1850 г. в гр. Рила (тогава с. Рила) на 90-годишна възраст. Първите си уроци е получил в прочутата Дебърска строителна и дърворезбарска школа.

В гр. Рила той пристига като дюлгерин на 20-годишна възраст, за да участва в строежа на Рилския манастир и сградите около него. Тук се запознава и оженва за Мария от Ягоридковия род. До м. януари 2004 г. потомците на младото семейство наброяват вече 511 души.

Проф. Михаил Енев (1997) съобщава: “Майстор Алекси Рилец ... работил в мелнишките села и на много места из Македония. В родното Дебърско той изучил занаята и работил като резбар. Много историци съобщават, че той е работил като дюлгерин и в атонските манастири. Изградил църкви в Разлог, в с. Бистрица, Дупнишко, и направил резбован владишки трон в църквата “Св. Архангел Михаил” в с. Рила. Смята се, че строителството на някои стари къщи в с. Рила е също негово дело.” Между тях са килийното училище на сина му Даскал Димитър, обявено за архитектурно-исторически паметник, и родовата къща, обявена за паметник на културата.

Безспорно негово произведение в гр. Рила е Владишкият трон. Той е бил в старата църква на гробищата “Св. Архангел Михаил”. След тежко земетресение тронът е преместен в новата църква “Св. Никола”. Голям надпис на облегалката му гласи: “Ктиторъ и приложникъ въ лето 1819 устабаши Алекса Рилецъ въвечный споменъ”. Това означава, че майстор Алекси го прави и дарява за вечен спомен.

Владишки трон, изработен от майстор Алекси Рилец (1819) в църквата “Св. Никола”, гр. Рила.
Сн. Т. Ненкова

Рилският манастир със своята хилядолетна история се заражда от времето на св. Иван Рилски. Въпросът, дали още по времето на преживяването на св. Иван Рилски в пещерата (930-936) е изградено монашеско жилище на местото на сегашния Рилски манастир, е разгледан от иеромонах Неофит Рилски (1879) така: “...устното преданiе казува, защо още на неговъ животъ да е устроено жилище монашеско на това место, гдето е сега монастыро (което се потверждава и отъ самыатъ заветъ преподобнаго) за такава причина.”

Многократно грабен и опустошаван, Рилският манастир се е запазил до наши дни, за да съхрани и покаже на света българския бит и култура, да покаже силата на българския дух, за което не случайно е наречен “душата на народа”. През 1784 г., когато майстор Алекси Рилец е бил в разгара на силите си, е извършено възстановяване на Рилския манастир след плячкосването и опожаряването му от турците през 1765, 1768 и 1778 г.

Като проследим времето и възможностите за раздяла на едно младо семейство (Алекси Рилец и Мария Ягоридкова), когато синът им Димитър е бил между 1 и 16 години, най-вероятно бащата през това време да е бил близо до семейството си, т.е. - да е участвал в строежа на манастирските крила през 1784 г., в разширението на Хрельовата църква през 1784-1792 г. и в строежа на църквата “Св. Лука”, източно от Рилския манастир през 1799 г. Участието му в строежа на манастирските крила през 1784 г. е и основната причина, за да бъде поканен 32 години по-късно – на 56-годишна възраст отново (през 1816) за изграждането на манастирските крила, но вече не като обикновен зидар, а като архитектон - устабаши (главен майстор), набрал богат опит в такива строежи.

Метална плочка на Дупнишката порта с надпис: Лето 1784.
Сн. Ал. Обретенов

Според нас, като проследим времето за строеж на отделните части на Атонските манастири, описано от археолога Сотирис Кадас (2001) в неговия пътеводител “Планината Атон”, когато майстор Алекси е бил между 23 и 56-годишна възраст (между 1783 и 1815), виждаме, че има вероятност той да е участвал в строежа на следните манастирски сгради:

1. Един от петте най-стари манастири в Атон е Хилендарският манастир. През 1722 г. той е разрушен от опустошителен пожар. В обновяването му са участвали български майстори. Северно от църквата, приблизително в средата на манастирския двор, се намира свещеният минерален извор, който е покрит със защитен купол върху осем засводени колони, построен през 1784 г. Засводеният колонен строеж твърде много прилича на този в Рилския манастир.

2. Големият съборен манастирски храм “Св. Георги”, построен през 1801 г. на мястото на по-стара църква със средствата на проигумените Евтимий и Порфирий. Храмът “Св. Георги” е един от най-големите в Атон с дължина 36,60 м и широчина 16,80 м. “Храмът е типичен образец на култовите църковни сгради от периода ХVII-ХVIII век, които се сроели и в други страни на Балканите. Не случайно тази църква е послужила като прототип за изграждането на главната църква в Рилския манастир.” (Енев 1994).

3. Старата часовникова кула на Зографския манастир, строена през 1810 г. в средата на източното му крило и пристроена по-късно през 1896 г.

4. Манастирските крила с монашески килии, изградени в североизточната част на Зографския манастир през периода 1787-1818 г. по времето на игумена Антим Ризов от с. Калково, Струмишко. Северозападната част на манастира, строена по същото време, след това е пристроена през 1860-1869 г.

5. Скитът “Света Богородица - Ксилургу” има три църкви - “Успение Богородично”, “Св. св. Кирил и Методий” и “Св. Иван Рилски”. Последната е завършена окончателно през 1820 г. Предполага се, че църквата е била строена с даренията на “рилски архимандрит” - проигумена Софроний. Стенописите й са типични за Банската художествена школа. Скитът е един от най-старите в Атон. Намира се в северозападната част на полуострова. Това място, според стари източници, било завещано на русите от византийския император Алекси I Комнин през 1080 г. След като руските монаси го напуснали през 1169 г., скитът бил отстъпен на българските монаси.

Строежът на манастирите обикновено е започвал от защитните зидове около обиталището, после църквата, след това храмът (главната църква) на манастира и накрая - манастирските крила с монашеските килии и купола над свещения извор. Вероятно отличната проява на майстор Алекси при тези строежи му донася титлата “архитектон”, преди да бъде поканен за изграждането на Рилския манастир, тъй като при започване на строежа на Рилския манастир в сегашния му вид на 1 май 1816 г. на първата паметна плоча над входната врата на мелницата в северния край на източното крило той е наречен “АЛЕКСИ АРХИТЕКТОН”.

Д-р арх. Н. Тулешков (2002) изказва следното становище: “Изглежда по това време той (майстор Алекси) е проектирал и изграждал и държавни обекти, за които е бил удостоен с диплом за архитект-практик, тъй като върху възпоменателния надпис от 1816 година, вграден в североизточното жилищно крило на Рилския манастир е записан като “Алекси архитектон”.

Надписът на плочата гласи:

“Последно обновление

В слава на Светата единосъщна животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и Светия Дух, с ходатайството на преподобния наш отец Йоан Рилски и с помощ християнска от тук се започна да се обновява тази светла обител при господина отца игумена хаджи Кесарий и при епитропа Теодосий и при господина кир Йосифа скевофилакса в 1816 година. В лето 1816 май, ден първи. Алекси архитектон сиреч оустабаши. И това пишещият е ученик на този Йосиф”.

Първа паметна плоча над мелницата в северния край на източното крило.
Сн. Г. Стойков

Изграждането на Рилския манастир в сегашния му вид започва през 1816 г. от североизточния му ъгъл и продължава цели 30 години.

“Това събитие е изключително по своята същност, смелост и мащаб не само за българското Възраждане, но и за цялата национална история. Този невероятен строеж обединил мислите и мечтите на църковните дейци от Мизия, Тракия и Македония, събрал значителни дарения на стотици български градове и села обединява и многобройните дюлгерски еснафи от цяло Българско. Стотици строителни групи, дюлгерски тайфи, зидари, каменоделци и дърводелци са привлечени от патриотичния призив да въплътят народната мечта в националния манастир, неповторим и невероятен, дръзнал като авангард на нацията да се мери с преславната Света Гора.”(Тангъров 1996).

Рилският манастир - външна фасада на източното крило (1816) със Самоковската порта.
Сн. Ал. Обретенов

Поглед към вътрешността на Рилския манастир и околните върхове от Дупнишката порта (1819). Виждат се части от северното (1817), и източното крило (1816) на манастира, Хрельовата кула (1335) и църквата (1837).
Сн. Ал. Обретенов

В средата на източното крило архитектон Алекси Рилец е замислял вграждане на висока часовникова кула с камбанария, която да се извисява над Хрельовата и да напомня, че всички простосмъртни са подвластни на времето. Такива часовникови кули са вградени в средата на източните крила на по-големите Атонски манастири. Вероятно това е причината това крило да бъде изградено само на 1/3 от цялата си дължина по време на строежа му през 1816 г.

Потвърждение за това ни дава и моливната рисунка на Ризов с голям брой изображения на Хрельовата кула от построяването й до 1947 г. Рисунката е направена въз основа на стари манастирски гравюри. Ако разгледаме внимателно гравирания комплекс в горната дясна част ще видим отляво Хрельовата кула, преди още на покрива да са й направени бойниците, а само парапет; зад нея, вдясно - част от източното манастирско крило с килиите, залепено до висока часовникова кула с камбанария, а под часовника - пиластри, завършващи със сводеста арка в кулата по подобие на пиластрите и арките, които се наблюдават върху Хрельовата кула; вдясно от нея и малко по-напред се вижда кубето на манастирската църква. Най-вероятно такива са били представите на архитектон Алекси за бъдещия изглед на манастира, когато е започвал изграждането му. По този начин той определя и мястото, където би трябвало да се построи новата часовникова кула. Тази единствена гравюра, отразяваща несъществуваща часовникова кула, вероятно е била скицирана от архитектон Алекси, тъй като всички други гравюри отразяват действително построени и преработени с течение на времето детайли.

Острият ъгъл между изградените от архитектон Алекси източно и северно крило на манастира и значителното врязване на източното крило в манастирския двор по посока на Хрельовата кула е обусловено от релефа на терена и завоя на р. Друшлявица. С помощта на тази часовникова кула архитектонът е предвиждал естествена чупка в средата на източното крило, с която, от една страна, часовникът ще доближи Хрельовата кула и ще се вижда по-добре от посетителите на манастира, и от друга страна - южната част на източното крило ще достигне източния ъгъл на южното крило, строено от майстор Миленко.

Би трябвало съвременните архитекти, когато са дoизграждали източното крило на манастира през 1961 г. да се съобразят с вижданията на архитектон Алекси Рилец и да спазят общата архитектурна композиция така, както я е спазил майстор Миленко при строежа на южното крило през 1847 г.

Различни изображения на Хрельовата кула, преработвана нееднократно (рисувани от Ризов 1947) и проектираната часовникова кула

Част от Рилския манастир - северно крило (1817) със стълбище, кьошка, строен от Кр. Дебърлията (1834) и противопожарен зид (1834). Виждат се големият архитектурен ред с и без междинни арки на колоните; входа и кубето на магерницата.
Сн. Ал. Обретенов

Магерницата, построена от майстор Алекси в Рилския манастир, е от централен тип с арки. Тя е вградена изцяло в северното крило между монашеските килии. Външните й стени са недостъпни за посетителя. Височината й е внушителна - 24 м. Тя започва с огромно огнищно пространство с 4 свода и прераства в пирамида. Стените й се образуват от 10 реда с по 8 шахматно подредени арки, пандативи и тромпи. Докато стигнат до покрива, те намаляват постепенно по големина, за разлика от тези на манастира във Векерещи, при които намаляването им е скокообразно. На последния ред са поставени вместо 8 малки 4 по-големи арки, за да поемат огромната тежест на връхната част на магерницата (Христов, Стойков, Миятев 1957) - още едно потвърждение за мъдростта на строителя.

Магерницата завършва с красива латерна и малко кубе с кръст - единствената й част, която се вижда над покрива. През отворите й влиза оскъдна светлина.

“В направата на магерницата доминира почти изцяло арковата система. Чрез нея се осъществява тройно архитектурно единство с външната и вътрешната фасади и Хрельовата кула. И отново се усеща влиянието на природата върху въображението на майстор Алекси. Зад шахматното подреждане на арките прозира огледалното изображение на многоредна смърчова шишарка...

Днес едва ли можем да си представим огромното въздействие, което изобщо архитектурата на Рилския манастир и на магерницата са оказвали върху съзнанието на българина от онова време. Той е напущал манастира ободрен, с повишено самочувствие и с увереност, че и той има право наравно с другите народи да живее свободно, да има по-добър живот, да се бори за него. И тук се крие голямото идейно-художествено патриотично и възпитателно въздействие на паметниците на културата със значение подобно на това на Рилския манастир и на неговата магерница.”(Стойков 1976).

На ЕКСПО 1970 в Токио - Япония магерницата на Рилския манастир е възпроизведена трайно като архитектурен уникат.

Макет на магерницата по Г. Стойков

На втората плоча, поставена на лично място, за да могат да я видят многобройните гости, над Самоковската порта на източното крило, изписана красиво и обрамчена с подходящи фини орнаменти, с много любов е записано:

“Тази църква и патриаршеска обител, Отца съзида, Син утвърди, а Дух свети обнови при покровителството на пресветата Владичица наша Богородица и при ходотайството на светия и преподобен отец наш Йоан, с общобратствени съвети, труд и пожертвувания и християнски милостини се съгради от основа по време на игуменството на пречестния господин кир Йоасаф и при подкрепата (грижите) на пречестния проигумен и епитроп господин кир Теодосия и скевофилакса господина кир Йосифа в 7325 лето от сътворението на света, а от Христа 1817. Главен майстор Алекси от с. Рила 1817”.

Втора паметна плоча над Самоковската порта на източното крило.
Сн. П. Калчев по Хр. Христов

Рилският манастир - външна фасада на западното крило (1819) с Дупнишката порта.
Сн. Ал. Обретенов

Част от Рилския манастир - западно крило (1819) с Дупнишката порта, пожарозащитна стена и дървен кьошк.
Сн. Ал. Обретенов

На третата паметна плоча е записано:

“В слава на светата единосъщна и животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и светия Дух се обнови най-долната част при игумена кир Исаия и епитропите кир Теодосия и кир Пахомия и скевофилакса Йосифа в 1819 година от Рождество Христово, 25 август. Главен майстор Алекси.”

Трета паметна плоча над Дупнишката порта на западното крило.
Сн. Г. Стойков

Славата на Рилския манастир се разнася по света. Свещеноинокът Агапия пише: “Манастиро благоденствуваше и на нихното време манастиро се прослави сосъ учени калугере и сосъ прекрасно зданiе, придоби манастиро някаква мирска слава и честъ.” (Спространов 1901).

За голямо нещастие на целия български народ на 13.01.1833 г. в Рилския манастир избухва голям пожар. Огромни пламъци го обхващат и унищожават всичко, което може да гори. Опустошена е цялата дървена част на манастира. Остават да стърчат само опушени неми каменни зидове и колони, пропукани от високата температура. За жалост изгаря и голяма част от архива на манастира, което затруднява и изучаването делото на майстор Алекси.

Следи по зида от големия пожар през 1833.
Сн. Г. Стойков

Новината за пожара разтърсва дълбоко неспокойния дух на майстор Алекси. Вече на 73 години, той не се уплашва, а дори с по-голяма жар и ентусиазъм прекрачва портите на Светата Обител.

Разбира се, след 14 години майстор Алекси натрупва нов, по-богат опит. Съобразявайки се и с нарасналите изисквания, той предприема смели и решителни действия, за да направи манастира още по-величествен, още по-изящен, пленителен и привлекателен.

С усилията на огромен брой доброволци, строители, работници и майстори - над 3000 души, дошли тук със семействата си, манастирът е завършен за рекордно кратко време - само за около 10 месеца. Сега, както и при изграждането на манастира, майстор Алекси е подпомаган от духовенството и преди всичко - от Иосиф, вече като игумен и епитропа Теодосий. Извършва се огромна организаторска дейност. Търсят се необходимите средства, набавят се големи количества материали, намират се най-добри майстори зидари, резбари, иконописци...

За предпазване на манастира от следващи опустошителни пожари, майсторът издига от основите му до над покрива пожарозащитни стени. Те преграждат и чардачните пространства, като преминаването от едното в другото става чрез стабилни железни врати. Всяка пожарозащитна стена има свой архитектурен облик. Те “не се срещат в други постройки” (Христов, Стойков, Миятев 1957).

По вътрешната фасада на манастира се появяват нови дървени живописни кьошкове с различна прелест по на 1 или 2 ката. Единият от тях е направен от майстор Кръстю Дебърлията. Оправдава той доверието на майстор Алекси като влага цялото си умение и старание в изработването му. Особено се отличава с майсторлъка си на тавана, украсен с дърворезба. Заслужено стои на един от кантовете му надписът:“В лето 1834 април майстор Кръстю Дебърли от с. Лазарополе създаде кьошкъ сей своимъ трудомъ и иждьивениемь за душевное его спасение.” Това се смята и датата на завършване на възстановяването на манастира от големия пожар.

Проф. арх. Г. Стойков (1976) подробно обсъжда този въпрос и доказва водещата роля на архитектон Алекси Рилец при възстановяването на Рилския манастир след пожара през 1833 г.: “Трите надписа - на северното, на източното и на западното крило, в които е отбелязано, че майстор Алекси е изградил тези крила (1816-1819) са запазени и след пожара. Тяхното наличие изключва участието на други майстори при възстановяване на опожарените крила. Защото не може да се допусне, че ако други майстори са възстановявали крилата, в които са били внесени и някои подобрения (пожаропредпазни зидове, кьошкове и др.), не ще отбележат на съответното място, както е бил обичаят, своята строителна дейност чрез името, датата и местонахождението си. ... За майстор Алекси наличието на трите надписа покриват участието му в една и съща работа - обновяването на манастира - преди и след пожара и при това в същия вид с малки външни добавки и вътрешни изменения. Следователно с пълна достоверност може да считаме, че майстор Алекси е възстановил трите крила, той, който е познавал добре строежа и архитектурата им.”

По отношение на спорния въпрос кога е строена магерницата – дали преди или след пожара, ст.н.с. арх. Й. Тангъров доказва, че документираната от проф. арх. Г. Стойков и студенти килия със зимник под нея не са били на II и III етаж, а на III и IV етаж над магерницата. Ако куполът на магерницата е бил само на II етаж, а нагоре е продължавал тесен кумин, то щеше да има изградена килия и на III етаж вместо зимник, а зимникът щеше да бъде на II етаж. Това означава, че северното крило е било на 4 етажа и преди пожара от 1833 г., а магерницата е строена през 1817-1818 г. Килията не е възстановена след пожара, защото новооформената Тетевенска стая е закрила прекия подход към нея. Допълнителното зазиждане на тялото на магерницата в горния край от външната й страна най-вероятно се дължи на пропуквания вследствие високата температура, предизвикана от пожара, подобно на тези на подпорните колони на партерния етаж, за което се е наложило допълнително да бъдат пристегнати с метални обръчи.

Д-р арх. Н. Тулешков (2002): “Всъщност това (Рилският манастир) е и най-известната му(на архитектон Алекси Рилец) творба, строена в годините между 1816 и 1819 и реконструирана пак от него след пожара от 1833 година. Това е и въобще една от най-съвършените сгради на българското Възраждане, както по своята тектоника, така и по архитектурния си образ. Уникалният за Балканския полуостров по това време “гигантски ордер”, великолепното сложно моделирано тяло на магерницата, и прекрасно оформените одаи и монашески килии, създадени при възстановителните работи след пожара, нямат своя аналог дори в Атон.”

Във в. “Арх и арт” от 07.04.1998 г. ст.н.с. арх. Й. Тангъров споделя с възхищение: ”Трудно може да се анализира организацията, която първомайстор Алекси създава при участието на десетки чети от Мизия, Тракия и Македония. Спазеният срок на огромния строеж и липсата на каквито и да е намеци за противоречия между многобройните майстори и архитектона говорят много. Преди всичко за първи път българските майстори се запознават по време на работа. Това е повече от школа, това е академия. Вероятно през нея са минали по-голямата част от българските майстори, градили възрожденската ни архитектура.” Той определя Рилския манастир като най-значимия архитектурен паметник на всички времена.

Отдаден на възстановителните процеси, поради напреднала възраст или поради други неизвестни причини, майстор Алекси Рилец отново не осъществява предвидения от него план за цялостното изграждане на Рилския манастир. Затова са поканени и други добри майстори, които спазват архитектурния замисъл, заложен от първомайстора. Това са Павел от с. Кримин, Костурско да построи църквата “Света Богородица” (01.05.1834 г. -26.10.1837 г.), и Миленко от с. Блатешница, Радомирско да извиси южното крило на манастира (Стойков 1976).

Иеромонах Неофит Рилски (А. Василев, 1965) отбелязва че построяването на църквата “Света Богородица” е поверено на Архитектон (устабаши) Павел по предварително съставен план от двама монаси, посетили Атонските манастири. На майстор Павел е дадена пълна свобода да покаже на тая църква всичкото свое изкуство (мурафет). Той обещава да я направи по-изрядна от “искомата”. На мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата, е наречен “протомайсторъ” (първомайстор). Построената от него манастирска църква е най-голямата за онова време на Балканския полуостров (Колева 1989).

Майстор Миленко изгражда най-високото южно крило на Рилския манастир с жилищни помещения по образец на предишните крила. За него има тухлен надпис под корниза на западната стена на строеното от него крило: “1847 Миленко Оустабаши, Радомир”.

През 1961 г. Рилският манастир е обявен за национален паметник-музей.

През 1980 г. Рилският манастир получава наградата “Златната ябълка” на ФИЖЕТ - международна организация на журналистите.

През 1983 г. Рилският манастир е удостоен с признанието паметник на световната култура от международната организация “Юнеско”.

В центъра на Рила планина, край най-голямото в България планинско езеро - Смрадливото, между красивите Манастирски (2 бр.), Дяволски (7 бр.), Рибните езера (2 бр.), Маринковското езеро, и десетки по-малки езера, даряващи вода на Рилската река, се извисява внушителният, труднодостъпен и най-висок на територията на парк “Рилски манастир” връх “Рилец” (2713 м н.в.), наименуван на архитектон Алекси Рилец. Край него се намират върховете - на изток вр. “Йосифица” (2696 м н.в.), наименуван на скевофилакс Йосиф, а на запад - вр. “Теодосиеви караули” (2671 м н.в.), наименуван на епитроп Теодосий. Имената на Йосиф и Теодосий съпътстват името на архитектон Алекси Рилец на всяка една от трите паметни плочи, поставени на трите манастирски крила на манастира. На юг между Синьото езеро, Чернатишките езера, Мраморецкото езеро и Чернополянския циркус се намира вр. “Павел” (2667 м н.в.), наименуван на архитектон Павел - строителя на манастирската църква.

Паметната плоча на вр. Рилец, наименуван на първия български архитектон Алекси Рилец.
Сн. Ал. Обретенов

Паметникът на първия български архитектон Алекси Рилец на централния площад в гр. Рила.
Сн. Ал. Обретенов

Трудното време, в което живеем днес, за съжаление принуждава много млади и интелигентни българи да напускат страната ни, за да търсят щастието си в чужбина. Те трябва да знаят хилядолетната история на нашата прекрасна педя земя, съхранила спомена за надеждата и вярата на народните будители, носещи в сърцата си българския дух. Духът, който като пътеводна звезда не веднъж ни е извеждал от тъмнината на мракобесието, за да оцелеем през вековете и да докажем на света, че България заслужава по-добра участ, че България има нужда от ново Възраждане. За това са необходими силни личности, последователи на патриарха на българските архитекти - архитектон Алекси Рилец.

Това ни задължава да измъкнем от глъбините на забравата архитектон Алекси Рилец, поставил началото на изграждането на Рилския манастир в съвременния му монументален вид, да открием, оценим по достойнство и опазим завещаното ни от него архитектурно богатство, да бъдем щедри дарители като него.

Белокаменният паметник на светеца чудотворец Иван Рилски от разклона за Рилския манастир по пътя София-Благоевград и бюстът на майстора - архитектон Алекси Рилец в гр. Рила, очертават ясно пътя към Рилската Света Обител. Триединството Рила планина, Рилски манастир и гр. Рила сияе като ярко съзвездие на родния ни небосвод, а майстор Алекси ще лети, лети, лети... през вековете.

БИБЛИОГРАФИЯ

Василиев 1965: Василиев, А. Български възрожденски майстори. София, 1965.

Енев 1997: Енев, Михаил. Рилският манастир. София, 1997.

Кадас 2001: Kadas, Sotiris. “Der Berg Athos”, Archaeloge. Athen: Ekdotike Athenon S.A., 2001.

Колева 1989: Колева, М. Рилский монастыр. Болгария. 1989.

Рилски 1879: Неофит Рилски, иеромонах. Описанiе болгарскаго священнаго монастыря рыльскаго. София: Скоро-Печатница на Янко С. Ковачевъ, 1879.

Спространов 1901: Спространов, Е. Материали по историята на Рилския манастир. // Сборник народни умотворения, Книжнина и наука, кн. ХVIII, 1901.

Стойков 1976: Стойков, Г. Майстор Алекси и майстор Кольо Фичето. София, 1976.

Тангъров 1996: Тангъров, Йордан. Академия на българската пластична култура. // Арх и арт (София), 17.09.1996.

Тангъров 1998: Тангъров, Йордан. Първомайстор Петко Боз. // Арх и арт (София), 07.04.1998.

Тулешков 2002: Тулешков, Николай. В прослава на първомайсторите. // Арх и арт (София), 12-19 06.2002.

Христов, Стойков, Миятев 1957: Христов, Хр., Стойков, Г., Миятев, Кр. Рилският манастир. София, 1957.

© Клара Даскалова-Обретенова, Александър Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2005, № 3 (64)