КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ?
Памет или забвение за първия български архитектон

Александър Обретенов

web

Кой печели от изопачаване на историята за строежа на "Душата на българския народ" - Рилския манастир, в съвременния му вид? Докога ще тегне злокобата над главата на патриарха на българските архитекти, члена на масонската ложа, първия български архитектон Алекси Рилец, проектирал и ръководил строежа на източното, северното и западното крило на манастира в зората на българското възраждане - 1816-1819. След опустошителния пожар през 1833 изгаря цялата дървена част на манастира и той отново с помощта на 3 000 работници само за 10 месеца успява да го възстанови.

Питам се не само аз, питат и потомците на майстора (над 500 души), пита и редакторът на книгата "Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете" Пламен Лазаров:

"Майстор Алекси Рилец.

Един от хората, които са вградили там душата си.

Имаме ли право да го забравим?"

Пита се и Съюзът на архитектите, определил за свой кумир архитектон Алекси Рилец.

Във в. "Арх и арт" от 7.04.1998 г. ст.н.с. арх. Тангъров споделя с възхищение: "Трудно може да се анализира организацията, която първомайстор Алекси създава при участието на десетки чети от Мизия, Тракия и Македония. Спазеният срок на огромния строеж и липсата на каквито и да е намеци за противоречия между многобройните майстори и архитектона говорят много. Преди всичко за първи път българските майстори се запознават по време на работа. Това е повече от школа, това е академия. Вероятно през нея са минали по-голямата част от българските майстори, градили възрожденската ни архитектура."

Вероятно се питат и хората, определили Рилския манастир като представителна сграда за България на изложбата "Мини Европа" в Брюксел.

А тези, които са определили Рилския манастир през 1961 за национален паметник-музей, ако биха могли да разберат горчивата истина за съдбата на създателя му, как ли биха реагирали?

А японците, възпроизвели трайно, като архитектурен уникат, магерницата на Рилския манастир на ЕКСПО 1970 в Токио, Япония?

А журналистите от международна организация ФИЖЕТ присъдили почетната награда "Златната ябълка" на Рилският манастир през 1980?

А представителите на международната организация ЮНЕСКО, удостоили Рилския манастир с признанието "Паметник на световната култура" през 1983?

Ст.н.с. арх. Й. Тангъров се пита:

"- Как и защо е поканен Алекси Рилец да оглави огромния екип от 3000 души? Как десетки майстори от всички краища на Българско са приели и са работили под негово ръководство?

- Какви са взаимоотношенията между ръководството на манастира и майсторите?...

- Защо са избрали Алекси Рилец, а не Ян и синовете му начело с Павел?

- Защо са пренебрегнали изявени майстори от Мизия, Тракия и Македония?

- Какво е направил преди това Алекси, за да ги спечели?

Отдавна търся отговора и той е в Света гора, в манастирите Хилендар и Зограф. В тези манастири Асен Чилингиров изравя писмени документи за делата на Павел Янович, баща му и братята му. Той не е открил документи за Алекси. Опитах се по творческия почерк и по строежите в тези манастири преди 1816 г. да открия неговите дела в Атон - в Зограф са източното крило с кулата и отчасти южното крило.

- По години на строеж отговаря и югозападното крило на Хилендар. При него узряват почеркът и мелодията, които Алекси малко след това ще покаже блестящо в Рилския манастир.

Хилендар е място на раздор между българи и сърби вместо на помирение и гордост. В 1998 г. забравихме да почетем издигането му като голям манастир от св. Сава. Преди пет години почти не се спомена за големия пожар, точно на това крило, в което Алекси доказва, че само той може да сътвори чудото, достойно за св. Иван Рилски.

- За щастие, разполагам с материали не само за ужаса от пожара, но и с пълната документация на сръбските ни колеги. Благодаря и на покойните професори Прашков и Михаил Енев за подробната история, както и за техните великолепни фотоси.

Заслужава внимание и проучването на Георги Тодоров - председател на сдружение "Пимен Зографски", за южното крило и Паисиевата килия. Майстор Алекси е направил умела връзка между двете крила и по този начин е свързал в ансамбъл всички приноси на български монаси, ктитори, зографи и зидари."

А покойната ми майка - ст.н.с. д-р Клара Даскалова-Обретенова, отдала 20 години от живота си за проучване и популяризиране делото на архитектон Алекси Рилец какво още би могла да направи?"

Та нали съвременниците на майстора са записали на чист български език, макар и трудно разбираемия вече "старобългарски език", на три мраморни плочи кой е главният архитект и кой е ръководил строежа на манастира в съвременния му вид:

На първата плоча над входната врата на мелницата в северния край на източното крило пише:

"Последно обновление

В слава на Светата единосъщна животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и Светия Дух, с ходатайството на преподобния наш отец Йоан Рилски и с помощ християнска оттук се започна да се обновява тази светла обител при господина отца игумена хаджи Кесарий и при епитропа Теодосий и при господина кир Йосифа скевофилакса в 1816 година. В лето 1816 май, ден първи. Алекси архитектон, сиреч оустабаши. И това пишещият е ученик на този Йосиф."

Първа паметна плоча над входната врата на мелницата в северния край на източното крило. Снимка проф. арх. Г. Стойков

От тази плоча узнаваме, че майстор Алекси Рилец е получавал помощ от християните и че е назован "Архитектон", преди да започне строежа на Рилския манастир.

На втората плоча, поставена на лично място, над Самоковската порта на източното крило, за да могат да я видят многобройните гости, и изписана красиво и обрамчена с подходящи фини орнаменти, с много любов е записано:

"Тази църква и патриаршеска обител Отца съзида, Син утвърди, а Дух свети обнови при покровителството на пресветата Владичица наша Богородица и при ходатайството на светия и преподобен отец наш Йоан, с общобратствени съвети, труд и пожертвувания и християнски милостини се съгради от основа по време на игуменството на пречестния господин кир Йоасаф и при подкрепата (грижите) на пречестния проигумен и епитроп господин кир Теодосия и скевофилакса господина кир Йосифа в 7325 лето от сътворението на света, а от Христа 1817. Главен майстор Алекси от с. Рила 1817".

Втора паметна плоча над Самоковката порта на източното крило. Снимка проф. арх. Г. Стойков

От тази плоча става ясно, че майстор Алекси като главен майстор е получавал всестранна подкрепа със съвети, труд и дарения от християните и духовниците и по-специално от скевофилакс Йосиф и епитроп Теодосий.

На третата плоча, поставена на лично място над Дупнишката порта на западното крило, също красиво изписана и обрамчена с красива каменна пластика, е записано:

"В слава на светата единосъщна и животворяща и неразделна Троица на Отца и Сина и светия Дух се обнови най-долната част при игумена кир Исаия и епитропите кир Теодосия и кир Пахомия и скевофилакса Йосифа в 1819 година от Рождество Христово, 25 август. Главен майстор Алекси."

Трета паметна плочанад Дупнишката порта на западното крило. Снимка проф. арх. Г. Стойков

За голямо нещастие на целия български народ на 13.01.1833 г. в Рилския манастир избухва голям пожар. Огромни пламъци го обхващат и унищожават всичко, което може да гори. Опустошена е цялата дървена част на манастира. Остават да стърчат само опушени неми каменни зидове и колони, пропукани от високата температура. За жалост, изгаря и голяма част от архива на манастира, което затруднява и изучаването на делото на майстор Алекси.

Х. Агапия описва мъката си от изгарянето на манастира по следния начин: "...манастиро у пет шесъ сахата стана на пепелъ. Преди горенето почнаха се лошотiите отъ клириците, най ногу отъ ефимерiите и като не можеха началниците по скуру да ги смиратъ и после придружиха имъ мнозина отъ старите ватрешни и некои таксидиоте, дето Йосифъ поиска некакси старите да накаже неколцина, но тiа испревариха го и до великата церква отидоха, оплакаха се отъ него. Дедо Йосифъ отиде сургунъ в заточенiе на Трикала, великата церква отъ триста гроша натовари манастиро да плаща данокъ по четири хиляди гроша на годината. После не закъсне и наказанiето божiе какото горе рекохме у пет шесъ сахата прекрасното зданiе стана на пепелъ! Уви каква жалостъ! Каква скорбъ! Каква туга! Не остана речи нищо, три параклиса декато е сега трапезата стопиха се дуията, камбането беха на надъ дупничката врата, тамо (беше камбанарiата) стопиха се като восокъ, на касо да кажа сичко отиде жито и сичко захире, постилките по архандариците..." (Спространов 1901).

"Кой е възстановил опожарените манастирски крила, които са построени от майстор Алекси 14 години преди пожара? Тъй като липсват надписи, каквито нови архитекти непременно биха поставили, а са запазени надписите на Алекси, може да се заключи, че той е повикан да обнови собствените си градежи." (Стефанов 2009).

Проф. арх. Г. Стойков (1976) подробно обсъжда този въпрос и категорично доказва водещата роля на архитектон Алекси Рилец при възстановяването на Рилския манастир след пожара през 1833 г.: "Трите надписа - на северното, на източното и на западното крило, в които е отбелязано, че майстор Алекси е изградил тези крила (1816-1819), са запазени и след пожара. Тяхното наличие изключва участието на други майстори при възстановяване на опожарените крила. Защото не може да се допусне, че ако други майстори са възстановявали крилата, в които са били внесени и някои подобрения (пожаропредпазни зидове, кьошкове и др.), не ще отбележат на съответното място, както е бил обичаят, своята строителна дейност чрез името, датата и местонахождението си. ... За майстор Алекси наличието на трите надписа покрива участието му в една и съща работа - обновяването на манастира - преди и след пожара и при това в същия вид с малки външни добавки и вътрешни изменения. Следователно с пълна достоверност може да считаме, че майстор Алекси е възстановил трите крила, той, който е познавал добре строежа и архитектурата им."

Манастирската църква е построена от протомайстор (първомайстор) Павел Иванович (1 май 1834 - 26 октомври 1837 г.), за което свидетелства мраморна паметна плоча, вградена в корниза на откритата галерия пред входа на църквата.

Построяването на южното крило на манастира (1846-1847) в стила на архитектон Алекси Рилец е ръководено от майстор Миленко. За него има тухлен надпис под корниза на западната стена на строеното от него крило: "1847 Миленко Оустабаши, Радомир".

"Докато Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други възрожденци, обладани от патриотизъм, с перо, оръжие и саможертва карат света да обърне внимание на нашия изстрадал народ, Алекси Рилец постига същата цел, като с мисъл, чук, длето, мистрия и завидно родолюбие извисява "Двореца на Възраждането" (Анчо Анчев).

Не крия, че съм един от потомците на този архитектурен стожер, а напротив - гордея се с моя пра-пра-пра дядо Алекси. Не крия, че съм пристрастен, но предпочитам да казвам истината в очите на хората, каквато и да е тя.

Още докато е бил жив, в разцвета на строителството на манастира, архитектон Алекси Рилец се ползва с голямо уважение и от жителите на бившето село Рила и от монасите в Рилския манастир. Дотук всичко е точно. Обаче злият дух на завистта започва своята коварна дейност:

Идва време да се поръчат икони. Майстор Алекси взема мерките им с лозови пръчки. Изпращат един от добрите му помощници да ги занесе в Одеса. Когато пратеникът се завръща, се оказва, че иконите не съответстват на определените за тях ниши. Рухва изведнъж уважението и доверието към майстор Алекси. Честолюбието му е дълбоко накърнено. Макар че в своя защита показва запазени двойни мерки, той се зарича кракът му да не стъпи никога вече в манастира.

Каква ли неизказана болка и страдание изживява майсторът, когато напуска и оставя незавършено източното и южното крило на най-свидното и скъпо на сърцето му творение...

Минава време, преносителят на мерките ляга смъртно болен. Едва тогава той се разкайва и признава, че е скъсил мерките от завист и желание да навреди на превъзхождащия го майстор Алекси. Помолва да го извикат, за да му поиска прошка, но майсторът отказва. Люта зима е. Виелици затрупват пътя с високи преспи от сняг. Откарват с мъка изнемощелия болен до близкия метох "Орлица", но майстор Алекси е отново непреклонен. Тогава завеждат страдалеца у дома му. Едва там майсторът произнася: "Простено да ти е от бога!". Наскоро след това разкаялият се починал.

А злият дух продължава своята коварна и подмолна дейност:

В българската енциклопедия на Данчови от 1936 г. е записано: "Новите постройки и украсата им са започнати през 1833 г. ... при първомайстор Павел от Кримино и при помощници строители: майстор Миленко от Блатешница и майстор Алекси Рилец от с. Рила...".

В Большая Советская энциклопедия от 1955 г. е записано единствено: "Болшинството постройки са съоръжени отново след пожара в 1834-1837 г. от народни майстори под ръководството на Павел...".

В диплянката и сайта на прекрасната изложба "България на длан" е записано: "Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са построени отново. В днешния си вид Рилският манастир е построен през 1818-1847 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович, потомък на стар род от строители, няколко поколения от които са работи в Атон."

Когато подарих книгите "Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете" и "Architekton Alexi Rilets" на председателя на УС на А.Т.О.С. - Съни Сънински, през 2006 с молба да коригира написаната историческа неточност, той по принцип се съгласи да ги коригира, но заяви:

- Това ще обърне много разбирания наопаки!

- Но защо да ги обърне наопаки? Та нали това са историческите факти! - отвърнах аз.

Явно, че злият дух и този път е надвил фактите, щом като цели 5 години г-н С. Сънински не успя да коригира рекламата на изложбата.

Ако сте чули по радиото въпросa на водещия: "Кой е първият български архитектон?", отговорът на една жена - "Майстор Кольо Фичето" и последващото заключение на водещия: "Правилен отговор, печелите наградата!", макар и да знаете, че майстор Кольо Фичето е роден 40 години по-късно от архитектон Алекси Рилец, че е признат за майстор от целия дюлгерски еснаф, когато навършва 36 години, a при започване на строежа на манастира е бил едва на 16 години, Вие как бихте реагирали?

В учебника за V клас "История и цивилизация" на издателство "Просвета" (2006) с автори Райна Гаврилова, Пламен Павлов и Румяна Кушева в раздела "Хронология на Рилския манастир" на стр. 101 е записано: "1834-1837 Майстор Павел от с. Кримин, Костурско, издигнал в сегашния им вид манастирските сгради и главната църква "Рождество Богородично". Колкото и жалко да е - това учат моите внуци. И ако отговорят на учителката, че манастирските сгради не са строени от Павел, а от Алекси и Миленко, вероятно ще получат двойки.

Ако майка ви е отдала 20 години от живота си за проучване живота и делото на пра-пра-дядо си, ако сте откъснали от средствата на семейството си 9 000 лв., за да публикувате 3 издания за архитектон Алекси Рилец на български и английски език и 20 статии, ако сте се явили на конкурс за подпомагане на книгата до НФК към Министерството на културата и сте чакали цели 6 месеца решението на комисията; ако сте подали молба и сте чакали още 3 месеца разрешение от Министерството на културата книгата Ви да бъде изложена за продан в Брюксел с макета на манастира, избран като най-доброто архитектурно произведение на България за изложбата "Мини Европа", Вие какво бихте направили?

Не крия, че се надявах, че Министерството на културата ще подаде ръка на майстор Алекси, че ще го извади от забвението, че ще намери сили и желание да разчупи веднъж завинаги обкръжението на злите духове около него. Вместо това получих соломоновския отговор на бившия министър на културата - проф. Стефан Данаилов:

"...можете да участвате в новите конкурси за спонсориране на ръкописи на повереното ми Министерство."

Отговор от Министъра на културата проф. Стефан Данаилов до Александър Обретенов

Г-н професоре, аз също се прекланям пред Вашите артистични умения, но тук не става дума за каква да е книга, а за възкресяване името на водещия български архитектон Алекси Рилец. Ако запитате 100 ученика кой е Азис, ще получите 100 верни отговора, но на въпроса "Кой е Алекси Рилец?" те само ще се споглеждат. Тогава за каква култура в днешно време говорим?

Пиша тази поредна статия и си мисля - кой ли ще я прочете? Кой ли ще се интересува от стария масонски майстор, щом като във филма "Рилски манастир" дори игуменът на манастира, който забрани да се продава книгата за майстор Алекси в книжарницата на манастира, заявява (цитирам по памет): "Мен не ме интересува кой е построил манастира. Това е моят дом. Тук аз съм изкарал 60 години от живота си". Та нали в този филм освен игумена участват и режисьори, и историци? Нима никой от тях няма смелостта да каже веднаж завинаги истината?

Та нали пред историческите факти и боговете мълчат?

Чудя се кой е този зъл демон, който всячески се мъчи да натика в девета глуха името на човека, дал началото на нашата възрожденска архитектура? Чудя се дали в навечерието на 200-годишнината от официалното начало на този грандиозен строеж Министерството на културата и официалните медии ще се сетят за тази бележита дата от зората на нашето Възраждане и чие име ще бъде неговото знаме - на Алекси или на Павел? Чудя се докога ще ми стигнат силите да се боря с вятърните мелници? Чудя се кой печели, какво печели, защо го прави?

Но знам едно - знам кой губи. Губи българската история, губи културата ни, губи вярата на хората в справедливостта и възмездието.

ЛИТЕРАТУРА

Василиев 1965: Василиев, А. Български възрожденски майстори. София, 1965.

Василиев 2008: Василев, Румен. Свещеният триъгълник - българската следа в историята на оперативното масонство. София: Зенит, 2008.

Гаврилова, Павлов, Кушева 2006: Гаврилова, Райна, Павлов, Пламен, Кушева, Румяна. История и цивилизация. Учебник за V клас. София: Просвета, 2006.

Даскалова-Обретенова, Обретенов 2004: Даскалова-Обретенова, Клара, Обретенов, Александър. Полетът на майстор Алекси Рилец през вековете. София: Литера прима, 2004.

Даскалова-Обретенова 2005: Daskalova-Obretenova, Klara, Obretenov, Aleksander. Architekton Alexi Rilets. Translator Konstantin Pchelinski. Sofia: Nova Zvezda Publishing House, 2005.

Енев 1997: Енев, Михаил. Рилският манастир. София, 1997.

Колева 1989: Колева, М. Рилский монастыр. Болгария. 1989.

Рилски 1879: Рилски, Неофит. Описанiе болгарскаго священнаго монастыря рыльскаго. София: Скоро-Печатница на Янко С. Ковачевъ, 1879.

Сотирис 2001: Sotiris, Kadas. Der Berg Athos, Archaeloge. Athen: Ekdotike Athenon S.A., 2001.

Стойков 1976: Стойков, Георги. Майстор Алекси и майстор Кольо Фичето. София, 1976.

Спространов 1901: Спространов, Е. Материали по историята на Рилския манастир. // Сборник народни умотворения, книжнина и наука, кн. ХVIII, 1901.

Стефанов 2009: Стефанов, Павел. История на Рилския манастир. // Pravoslavie.bg, 16.02.09 <http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%A0%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80> (19.04.2011).

Тангъров 2010: Тангъров, Йордан. Възстановяване на Рилския манастир. // Арх и арт (София), 14.01.2010.

Тангъров 1998: Тангъров, Йордан. Първомайстор Петко Боз. // Арх и арт (София), 07.04.1998.

Тангъров 1996: Тангъров, Йордан. Академия на българската пластична култура. // Арх и арт (София), 17.09.1996.

Христов, Стойков, Миятев 1957: Хр., Стойков, Г., Миятев, Кр. Рилският манастир. София, 1957.

© Александър Обретенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2011, № 4 (137)