ИЗКУШЕНИЯТА

Антония Сеизова

web

Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо. Изкушение също така е да вървиш напред, а и да помниш, да обичаш и да мразиш, да търсиш мъст или да прощаваш. Да, това е нашият живот - една безкрайна плетеница от изкушения, подобна на тази, която паякът изплита, за да улавя своите жертви. Нишките на паяжината са пътищата, които следваме. Едни от тях водят към избраната цел, а други служат за заблуда и ако човек не осъзнае това навреме, бива оплетен и страда под ударите на собственото си неблагоразумие и непредвидливост. Но можем ли винаги да сме разумни и предвидливи? Не, разбира се. Това е невъзможно. А как тогава би трябвало да живеем своя живот?

Има множество житейски философии, всяка една от които дава различен отговор на този въпрос. Начинът на живот се определя от крайната цел. А коя е тя? Според философската школа на хедонистите например крайната цел е доставянето на сетивни удоволствия, от които трябва да се възползваш, но не да ставаш техен роб. Епикурейците пък смятат, че удоволствието (акцент се поставя върху духовните удоволствия) е път към щастието, но не самото щастие, а благоразумието е крайната цел. Една от най-добре познатите ни житейски философии - тази на християнството, проповядва устояване на изкушенията, чийто източник е дяволът, защото основната цел е спасяването на душата чрез нейното завръщане в лоното Божие.

Но всъщност какво представлява изкушението? Не всяко удоволствие е такова. Не е изкушение насладата, която човек изпитва, след като е постигнал това, за което се е борил и трудил дълго време. Не е изкушение и това, което човек е принуден да направи, макар да знае, че е грешно. Не, такава постъпка е продиктувана от това, което наричаме необходимост. А за да говорим за изкушение, трябва да имаме право на избор, свобода на съзнанието. Изкушението е желание, по-скоро каприз, тъй като не ни е чак толкова необходимо, но което, изглежда, е с много по-голяма притегателна сила от необходимостта. Защо ли? Защото е или забранено, или просто обществото, в което живеем, ни учи да го избягваме.

Но на практика можем ли ние, хората, на момента да разпознаем изкушението и да намерим сили просто да го подминем?

Според древногръцкия философ Аристотел добродетелта е средина, мяра между две неправилни действия, между излишъка и недостига. Да откриеш и да се придържаш към тази средина, която е една точка от безкрайна права, е като да ходиш по острието на остър бръснач. Изводът е, че да си непрестанно добродетелен и способен да не се поддаваш на каквито и да било изкушения, е невъзможно. Трябва да се примирим с това свое несъвършенство, но не и да преставаме да търсим средината, която ще ни донесе хармония със себе си и с околния свят. В нас е заложен едновременно стремежът към съвършенство и към несъвършенство. И именно това противоречие, този сблъсък ни прави силни.

Изкушенията в крайна сметка може да се окаже, че не са толкова ненужни, колкото си мислим. Те каляват духа ни и подхранват ума ни не само когато ги избягваме, но и когато се поддаваме на тях. Казват, че едно нещо се познава най-добре и най-лесно тогава, когато се гледа отстрани. Тогава каква по-подходяща отправна точка за наблюдение на правия път има от тази, която се намира встрани от него, тоест - на която заставаме, след като сме поели по погрешна пътека?

Разбира се, не трябва да се отклоняваме всеки път, когато зърнем овощно дръвче, чиито сочни и узрели плодове ни викат. Понякога трябва да сме глухи, защото често чуваме това, което ни се иска, но което не е реално. И все пак, ние толкова много обичаме да витаем в облаците! Добре, нека! Но не бива да забравяме, че всеки полет има приземяване, което понякога може да е доста болезнено. Ако не можем да се придържаме към латинската мисъл: “Imperari sibi maximum est imperium.” (“Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.”), то тогава е най-добре да се научим да управляваме “машината на изкушенията” така, че да не се нараним.

© Антония Сеизова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2005, № 8 (69)