"ДУМИ ОТ ДРУГАТА УЛИЦА" ОТ ВАНЯ КОНСТАНТИНОВА

Владислав Христов

web

За Ваня Константинова се пише трудно, като за всяко истинско и органично явление, което няма нужда от обяснение, просто го приемаш и му се радваш като на дар, дошъл ненадейно и отишъл си също така ненадейно. Помня, беше средата на април, месец, в който природата побеждава окончателно зимата и зеленото плъзва навсякъде, за да успокои хората, че всичко е наред, в един такъв пролетен ден научих, че Ваня Константинова си е отишла от този свят. Усетих го като загуба на част от мен, все едно в мен се беше отворила една голяма дупка, която нямаше как и с какво да бъде запълнена. Чувството на загуба не беше само заради това, че Ваня вече няма да бъде физически на този свят, а защото едно чисто същество вече не беше сред нас. Тя беше от една много рядка и все по-изчезваща порода на хората-сърца, да, тя цялата беше сърце в своето отношение към хората и изкуството. Крехката й и елегантна физика беше съчетана с чистота и мяра в жестовете, с въздушна ефирност, която я поставяше на границата между ангелското и човешкото.

С нея имахме много искрена приятелска връзка, често, когато ми беше тежко, й казвах: "Ваня, отказвам се, повече няма да пиша!...", а тя ми отговаряше: "Ще пишеш, Влади, ще пишеш и още как!", аз се усмихвах, защото знаех, че тя за пореден път е права. Литературната й скромност и интровертност бяха пословични, при всяко мое: "Ваня, издай книга, времето лети, Ваня...", тя отговаряше: "Ще издам, Влади, съвсем скоро ще издам...". Това нейно скоро, за съжаление, дойде няколко месеца след смъртта й, с излизането на сборника "Думи от другата улица" на изд. "Пергамент". Това е книга всеобхватна и събираща почти цялото творчество на Ваня Константинова, а прекрасното оформление на Иво Рафаилов и твърдите корици допълват усещането за пълнота и изящество. "Думи от другата улица" започва с поезията на Ваня. Приживе тя някак нямаше вяра в себе си като поет, и така и не се реши да се заяви като такъв, предпочете сякаш скромното и уютно местообитание, което й даваха кратките прози. Истината е, че Ваня Константинова е поет от много висок ранг, в което читателите, които за първи път имат среща с нейното творчество, сами ще се убедят. Пестеливост, елегантност на фразата и една постоянна, бих я нарекъл, "португалска тъга" лъхат от стихотворенията й. Това обаче не е тъгата на предалия се, а на мъдрия и осъзнаващ безнадеждността на света човек. Освен неиздаваната поезия, в "Думи от другата улица" влиза и книгата на Ваня Константинова с Божидар Пангелов "Четири цикъла" (2005). Писаните online цикли "Финей", "Чуй", "Пет фурми", "Въздушна песен" прокарват мост между древността и съвременността. Както Константин Делов споделя в предговора, книгата е "пиршество за сетивата", с което твърдение напълно мога да се съглася.

За широката читателска аудитория Ваня беше популярна предимно с кратките си разкази, в сборника, наред с цялата прозаична книга "Благодарим ти, мистър Уан" ("Арс", Благоевград, 2008), присъстват и тринадесет неиздавани разказа. Те потвърждават таланта й на прозаик и автор, владеещ премерената краткост, която казва много повече от многодумието. В своите 335 страници сборникът "Думи от другата улица" е побрал освен поезията и прозата на Ваня Константивова и много други нейни текстове, които ни дават още по-пълна представа за нея като личност и творец. Сред тях са "Дневници", "Импресии", "Интервюта", "Критика", "Произведения в съавторство". Много любопитен е и разделът "Преводи от полски", в който Ваня с присъщата й скромност ни разкрива още един от талантите си - този на преводача. Поезията на Вислава Шимборска и Чеслав Милош и прозата на Славомир Мрожек, преведени блестящо от Ваня, заживяват на български по един нов и красив начин. Да, наистина за Ваня Константинова се пише трудно, нейното творчество има способността да ни прави Човеци, несъвършени, но истински и стремящи се към красотата Човеци. Идват големите коледни празници, след тях зимата ще се изтъркули и пак ще бъде април, зеленото ще плъзне навсякъде, за да успокои хората, че всичко е наред. На Коледа, в дома на тези, които обичаме Ваня, ще грее по една свещичка повече, да ни спомни за чистата й душа, която не е тук на земята, но остава завинаги с нас.

Първата Коледа

...и сламата под голите ти пръсти...
                                              К. Делов

Вземете ме
и мен
във яслата.
Да преча няма.
Затрупайте ме
в слама.
Тази Коледа
(за първи път) -
когато ще ме няма.

Ваня Константинова

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.11.2015, № 11 (192)