|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАЙК Владислав Христов Майк беше американец. Беше, не защото отиде да живее на друг континент, а защото почина. Почина в килера на сглобяемата си къща. Докато търсеше къде се намират консервите със зелен боб, някой отвори вратата и го простреля с два куршума в главата. Смъртта не го учуди никак, дори до голяма степен го зарадва поради факта, че тя дойде твърде навреме. Приличаше на едно вълшебно изчезване от света и от всичките му условности. Допреди малко Майк дължеше: - 3 000$ заеми, взети от колеги и приятели; - 9 000$ годишна издръжка на сина си; - 6 000$ неизплатени хонорари по бракоразводното дело; - 400$ годишен абонамент за „The New York Times”; - 1 500$ на дванадесет вноски за нова тревокосачка; - 12 000$ общо данъци за: къщата, джипа, телевизора, пералнята, хладилника, микровълновата печка, кафеварката, тостера, съдомиялната машина, автоматичната четка за зъби и онзи проклет китайски стенен часовник; - 2 500$ общо такси за: домашна смет, здравно осигуряване, притежание на куче, поддържане на градските и междуградските пътища, поддържане на парковите площи и хлориране на питейната вода; - 480$ общо членски внос за: синдикалната органиция на железопътните работници, клуба „Любители на бейзбола от източния бряг”, клуба „Обединени нюйоркчани срещу глобалното затопляне”, клуба „Аз обичам своя питбул”, клуба „Синове на ветераните от войната”, фитнесклуба „Железни тела - железни мисли” и благотворителното дружество „Католици в помощ на гладните сомалийски деца”; - 260$ общо за изразходвани ток и вода през изминалия месец; - 320$ за застраховка „Живот”. Затова, когато Майк се строполи мъртъв на земята, лицето му беше застинало в една неподправена усмивка, придаваща щастлив вид на неговото лице. Той съжаляваше единствено за това, че не знаеше на кого точно да благодари. Поне беше сигурен, че убиецът му е човек, който много, много го обича...
© Владислав Христов |