 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОЖУХЪТ
Владислав Христов
Котките се умилкваха около нея, сякаш беше напоена с валериан. Тя ги хранеше с мляко и често казваше на съседите: "Повечко калций им трябва, като вейки са сухи!" Никой не знаеше защо ги храни. Явно много обичаше котките. Какво пък, хора разни. Мина време и странната жена на никого вече не правеше впечатление. Точно тогава котките започнаха една по една да изчезват.
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2007, № 11 (96)
Текстът печели първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet и Erunsmagazine (2007).