|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЖУДИТ Владислав Христов На Густав Климт (1862-1918) Джудит - ръцете й бяха толкова прозрачни. Скитахме през нощите в Тенерифе. Една сутрин аз й правех палачинки и все се късаха, а Джудит се смееше. Разправях й как котката на Климт родила в джоба му. Изведнъж тя ме попита: "Искаш ли да си вземем коте?!" После закрещя: "Коте, коте, искам коте! Искам едното му око да е зелено, а другото - синьо! Искам козината му да свети от електричество!" Джудит обу онези свои дрънчащи обувки. Токовете им бяха сцепени и вътре в тях чаткаха хиляди малки камъчета. Чат, чат, чат. Джудит излезе да търси това разнооко светещо коте... Минаха години. Аз продължих да правя палачинки. Вече не се късаха. Идваха разни жени, изяждаха палачинките и си отиваха. Понякога някоя от тях ме питаше: "Не ти ли е скучно да живееш сам, защо не си вземеш поне едно коте?!" Тогава сълзите ми потичаха като сладоледи през Август. Отговарях й: "Ще трябва да отскоча до стария Густав, чух, че котката му се окотила, сигурно котетата вече са пораснали. Ще си избера някое женско, едното му око ще бъде зелено, другото - синьо, а козината му ще свети от електричество!". "И как ще го кръстиш това вълшебно коте?!". "Джудит!"
© Владислав Христов |