Владислав Христов - Джони Уокър

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЖОНИ УОКЪР

Владислав Христов

web

нямаше никакво време затова джони не говореше с никого нито обръщаше поглед в посоката от която идваха гласовете същите тези гласове от които понякога оставаше само смях свободен и реещ се истеричен смях уловен за връвчицата на балон пълен с последното дихание на умиращия ни стар свят бързайки десният му крак избутваше с всяка крачка левия и по този начин го връщаше в изходно положение след няколко хиляди километра погледнат отвисоко неговият маршрут представляваше съвършен кръг подходящ за изрязване на тесто или поставяне на палеца с годините джони забързваше все повече своите крачки а слухът му отслабна съвсем вече не чуваше никакви гласове освен това си удари в един дънер десния крак сега левия му крак избутваше десния затова и земите през които минаваше му бяха непознати хората продължаваха да му говорят джони от своя страна продължаваше да не им отговаря накъде ли всъщност беше тръгнал той никой не знае но аз се досещам каза ми старият шотландец а после добави срещу едно двойно мога да ти кажа