 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФЮРИ
Владислав Христов
Разсмее ли се, златният му зъб щръква над горната устна. Има много белези по коленете, като малък явно е бил голямо диване, но той вече не е същият - понапълнял е, а колелото му е някъде на тавана, прашно и без гуми. Сега изглежда като един наистина зает човек - работи след работа и говори, все говори по проклетия телефон. Понякога обаче, само понякога, когато никой не го наблюдава - изважда конеца със копчето и започва да го разтяга между двата си палеца.
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.10.2010, № 10 (131)