 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДОН ЖУАН
Владислав Христов
Писнало му от жените. Отчаял се. В живота не било, като в книгите. Решил да се беси. Написал кратко завещание, нещо от сорта: всички приходи от романите и оперите, в които съм главен герой, да ги наследят сирачетата, живеещи в Севиля. Това написал той и тръгнал да си търси въже за бесилка. Търсил, търсил, но въже никъде не намерил. Накрая взел един женски косъм и се обесил на него.
© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2010, № 1 (122)