Владислав Христов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

БЕЗОАР

Владислав Христов

"Безоарът е рядък камък с органичен произход, който бива откриван в организма на някои животни, главно в козите вътрешности. Той има синкаво-сив цвят, мазен е на пипане и с горчив вкус. Съставът на безоара е агрегат на калциево-фосфатни утайки с примеси на вълна от хранопровода на дивите, най-вече преживни животни. В древните учебници той се споменава като глиганов камък (бил откриван в пикочния мехур на глигана) или морунов камък (извличали го от отверствието, през което моруната отделя хайвера си). Среща се и наименованието "петльов камък" или Алекториус, който откривали в стомаха на петлите. На безоара приписвали свойството да спасява собственика си от отрови. Вярвало се, че предпазва от отравяне с арсен. Наполеон получил безоар като подарък от персийския шах, но невярвайки в неговата лечебна сила, го хвърлил в огъня. Според съществуваща версия Наполеон е бил отровен с арсен, ако се е бил възползвал от подаръка на шаха, може би е щял да спаси живота си. През XIX век на лечебните свойства на безоара се гледало като на измислица, но последните съвременни изследвания потвърждават способността на камъка активно да поглъща арсена". Наближаваше Курбан байрямът, в малкото планинско селце всички козли и овни бяха изклани. Касапинът, мъж на средна възраст, рошав и мълчалив, имаше само една ръка - лява, така се беше родил. За сметка на липсващата дясна ръка, лявата му беше двойно по-мускулеста и подвижна. Наричаха го Шевик, което на турски значеше "чевръст". Само с няколко премерени движения той можеше да смъкне кожата на козел, а с още няколко да извади неговите вътрешности. Всичко това траеше около пет минути. После Шевик отиваше на чешмата и оставяше дълго лявата си ръка под ледената струя, докато се отмие всичката кръв. Вечер едноръкият мъж обличаше вълнен пуловер и понеже край планината нощите са студени, премяташе десния му ръкав около шията си като шалче. Панталоните на Шевик имаха само един джоб от лявата страна, който беше вечно издут. На мегдана хората подигравателно шушукаха: "Сигурно носи камъни". Всъщност до голяма степен бяха прави.