Из "Паметник на книжовността и художествената литература в Пловдив от ХІХ век до наши дни. Енциклопедичен пътеводител"

УВОДНИ ДУМИ КЪМ "ПАМЕТНИК НА КНИЖОВНОСТТА И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА В ПЛОВДИВ ОТ ХІХ ВЕК ДО НАШИ ДНИ. ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН ПЪТЕВОДИТЕЛ"

Владимир Янев

web

През лятото на 2005 година медиевистът доцент Димитър Дунков, доведе студентите си от Пасау и Гьотинген в Пловдив. По негова молба накратко им представих характерното за книжовните и литературните изяви на авторите, свързани с града ни. След това дълго не откликвах на молбите на колегата да изпратя за сайта на Гьотингенския университет нещо написано по темата. Упоритият Дунков не ме остави на мира, докато не получи текста, поместен в съответния сайт под името "Погледи към историята и литературата на българския град Пловдив" - в превод, извършен от Енчо Тилев: "Ein Blick auf die Geschichte und die Literatur der bulgarischen Stadt Plovdiv". Публикацията е съпроводена от обилен снимков материал, което й придава особена прегледност.

Не това обаче ме прелъсти. Отново бях навлязъл в проблематика, с която мислех, че съм свършил, че съм загърбил годините, когато се занимавах с тенденции и автори, представителни за пловдивския литературен живот през ХХ век. Свидетелство за това са някогашните лекции пред обществеността, публикациите в литературни и научни издания, част от които са поместени в книгите ми "Живея и препрочитам", "Признати и непознати", "Българска литература след Първата световна война". Заразтварях старите тефтери, заправих нови справки по книги и архиви, така че останаха на заден план заниманията с българския авангардизъм, монографията върху Никола Фурнаджиев и ред други замисли.

Заживях с книжовниците и авторите от епохата на националното осъзнаване, радвах се, че откривам непознати ми личности от онова време и от "източнорумелийския" период, че прибавям нови знания към вече известното за литературата през ХХ век. Намеренията ми за лаконично изложение, за създаване на нещо като кратък пътеводител из пловдивската книжовност претърпяха корекции - "материалът" и хората, завещали го с талант и родолюбие, наложиха композиция, стилистика, по-обширни цитирания и характеристики, които не влизаха в първоначалните намерения.

Това особено се отнася за авторите от възрожденската епоха. Как да фиксираш сухо присъствието в града на "елинистите" д-р Иван Селимински, Константин Фотинов, Райно Попович, как да не изразиш възхита пред стореното и написаното от Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Драган Манчов, д-р Иван Богоров, Любен Каравелов. А Никола Еничерев, Никола Еничерев - този всеотдаен българин, тръгнал от Мараша да създава просвета и култура в Прилеп... А Тодор Панчев, продължил и увенчал полувековното дело на вдъхновителя си Найден Геров, за да го има шесттомния речник, отварян заради сладостта и изразителността на езика ни от поколения българи... А забележителните автори от времето, когато Пловдив е столица на Източна Румелия... А тихият Лука Касъров, бодящ очи над тритомната българска енциклопедия, недооценена и до ден-днешен... А все забравяните учители и ученици от първата пловдивска гимназия...

Скромни ли изглеждат постиженията на местните писатели през междувоенния период?! И така да е - трябва да им се въздаде заради съхранените духовни пориви. Първото десетилетие след 9 септември 1944 г. е доста пустинно, но тогава в Пловдив са Любен Станев и Исак Паси. Димитър Димов създава "Тютюн", тук е Владимир Полянов - талантлив автор с европейска образованост.

Модерната пловдивска литература начева от 60-те години на миналия век, но колко автори са потулени единствено в паметта на специалистите. Днешните читатели не познават най-стойностното от талантливите поети, белетристи, литературни тълкуватели. Каква е тази наша немара, та не ценим онова, което е пред очите ни!? И най-сетне - може ли да се говори за национално самопознание, за култура, за пловдивско самочувствие, без да е прочетен Петър Манджуков - автор на забележителната мемоарна книга "Предвестници на бурята", без сладостно-носталгичната "Пловдивска хроника" на Никола Алваджиев, без стиховете на Иван Теофилов, Александър Бандеров, Иван Николов, Петър Манолов, Петър Анастасов, Николай Заяков, Иван Вълев, Божана Апостолова, Йордан Велчев, Веселин Сариев, Недялко Славов, Иван Странджев, Добромир Тонев, Тильо Тилев, Александър Секулов, Антон Баев, без магическия свят на Георги Алексиев, без проблемната интелектуална проза на Николай Казанджиев, Емил Калъчев, Величка Настрадинова, Рашко Сугарев, Йордан Костурков, Димил Стоилов, Димитър Атанасов, Валентин Георгиев, без романа "Хълмът" на Димитър Кирков, без хумора и сатирата на Никола Джоков, Здравко Попов, Павел Нейков, Иван Златев, Петър Краевски.

Не изтъквам само тези писатели от близкото минало и от настоящето, не твърдя, че те са над всички. Не твърдя, че съм оценил адекватно днешните автори. Твърдя обаче, може би обзет от локален патриотизъм, че за да си достоен за града, трябва да познаваш достойните му творци. Да живееш в Пловдив, значи да живееш с Пловдив, а словото е родината на истинския живот. Това е причината за мечтата ми (комай неосъществима) за такова време, когато хората под една или друга форма ще изучават и ценят културната история на своя град.

Пред читателите е книга, изградена с надеждата да даде позитивно познание. Дал съм й определението "енциклопедичен пътеводител" не само защото посочвам места и знаци в Пловдив, свързани със съхраненото за книжовниците и писателите му. Мисля, че е дадена информация от енциклопедичен тип, която води по пътищата към духовното. Бих искал събраното тук да напомня по нещо за "Паметник на пловдивското християнско население" от Константин Моравенов: ето защо в заглавието централно е мястото на думата "паметник". Трябва, трябва да имаме памет! Градът, в който живеем, ни задължава - затова в началото е представена накратко неговата хилядолетна история с акцент върху нравствено-поетичните завещания.

Книгата има справочен характер, ползвани са множество източници. Въпреки съзнателното отклонение от равния тон на обичайните енциклопедии, предложеното е близко до някои биобиблиографски издания, до известните от по-ново време подобни книги на Георги Райчевски, Стефан Памуков, Иван Куцаров, Юлия Николова. Специално трудът на Георги Райчевски "Пловдивска енциклопедия", данни и характеристики от която съм ползвал и цитирал с основателно доверие, е в редица отношения модел за стремежите ми. Добрият ми приятел ясно е определил параметрите на своята работа - лицата и институциите в енциклопедията му са родени или житейски свързани с града, подчертава се това, което е направено в Пловдив или за Пловдив. Приел съм този подход, което естествено не прави книгата справочник за всичко създадено от споменатите автори. Акцентът пада върху "пловдивското".

Този "Паметник..." има и характер на литературноисторическо изложение. Възприет е традиционният хронологичен подход, като особено във втората част се вижда, че периодизацията по десетилетия е условна и по-скоро служи за прегледност. Няма да прибягна до неуместни в случая съждения, както и до излагане на традиционни и модерни идеи за изграждане на по-общи литературоведски конструкции. Предлагам "регионална" книга, чиято цел е да представи свързани с Пловдив автори с разнородни естетически схващания, различни по възможности и осъществяване. Най-талантливите сред тях изразяват духа на своето време, но и определят характера на историческото, на духовните движения.

Тези движения не са специфично присъщи за пловдивския и дори за националния литературен живот. А и подредеността и предвидимостта често са "проваляни" от неочаквани творчески избухвания, което е най-очакваното в културата. Въпреки това съществува обективация на художествените явления. Тяхната определеност от действието на разнородни фактори е несъмнена, но при всички случаи решаващ е талантът на съответния автор. Затова се старая да представя характерното за всяка по-значима индивидуалност и творба.

Благодаря на колеги и приятели, които четоха разни варианти и ми дадоха сведения и съвети, отбелязвайки грешки и пропуски. Няма да забравя колегиалната помощ на "вдъхновителя" Димитър Дунков, Юлия Николова, Елена Гетова, Иван Русков, Димитър Кръстев, Димо Чешмеджиев, Георги Янев, Петър Краевски, Андрей Френгов, Георги Райчевски, Емил Калъчев, Димитър Атанасов, Димил Стоилов, Стоян Вълев, Йордан Костурков. Благодаря и на Тильо Тилев ("Пловдивски университет"), Георги Чобанов ("LitеrNet"), Антон Баев ("Plovdiv Online") - в редактираните от тях издания се появиха части от настоящия труд. Въпреки този "екип" от знаещи и талантливи хора, съществува опасност да са пропуснати имена и книги на достойни някогашни и днешни автори - надявам се, читателите да ги подскажат.

Очаквам критични бележки за представянето на мъртвите творци и още повече - на (и от!) живите автори. Тези последните да са дълго живи и работливи, а кой е пръв и кой не, ще се определи от значимостта на собственото им художествено слово: литературата е била унижавана, премълчавана, подправяна, криворазбирана, но никой и никога не е съумял да я излъже! Ще има хора, които ще броят редовете за един или друг писател, ще следят под лупа всяка дума и формулировка. (И толкоз по-добре! Разчитам на разчитането им, то ще е израз на неволно или доброволно сътрудничество.) Старал съм се, доколкото е възможно, да не давам превес на субективните си предпочитания. Включил съм не само известни книжовници и писатели, а данни и факти за родени, пребивавали или изцяло свързани с града автори, които не са оставили творчество, надхвърлило своето време. Затова вероятно ще бъда упрекнат, че занимавам читателите с "подробности от пейзажа", а не с нещо по-"глобално". Подобни укори не ме плашат. Страхувам се да не съм допуснал грешки, компрометиращи книгата като източник на знание за създаденото и създаваното в Пловдив. Дано, ако има такива грешки, те да са поправими. Непоправимо е само безпаметството.

Затова се обръщам към читателите с приписката от един стар дамаскин:

Аз, недостойният граматик, започнах и свърших.
И като четете, поправяйте, а не кълнете.

Пловдив,
октомври 2007 г.

© Владимир Янев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2007, № 10 (95)