НОРВЕЖКА ГОРА

web

Загубих се в норвежката гора
Уж беше брулена, настръхнала, плешива.
И вярвах, че за ден, за два, за седмица,
е, хайде, нека да е месец,
ще се справя с нея, ще я разплета,
ще свикна и с бодлите на норвежките дървета.

норвежката гора обаче се оказа дива…

намерих се в норвежката гора
някъде около полунощ
(то все е тъмно, няма смисъл от часовник),
луната грееше сънливо
птиците отдавна емигрирали на юг
зарязали празни гнезда
с по някое перо на стража

норвежката гора въздъхна…

потънах в норвежката гора
потта ми хвърляше хладни
погледи на пейзажа
ръцете ми отдавна издрани
сграбчваха корени
дланите ми
имаха нови линии
сякаш съдбата ми се променяше
под носа ми
зееха дупки
ехтеше нощта
потоците спираха
и падах, и ставах
и беше тогава, когато
ден и нощ се събраха в едно
небето се сгромоляса
напълни гората

а дърветата цяла нощ сънуваха лято.

© Таня Станкева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72)