ДНЕВНИК (1997)

Станка Парушева

web

18.02.1997 г.

Душата ми е омерзена от болка и безсилна пред съдбата на болния и гладен народ. Стигна се дотам, хората да умират по улицата, изнемощели от глад, и това се случва в райския кът, наречен България. По пътищата със скъпите си возила летят само бандитите и мафиотите. Ако искат да ги хванат, няма защо много да ги търсят. Свестните хора до един си прибраха колите в гаражите и не смеят да мръднат, защото от днес 1 л бензин вече е 1000 лв. Кой може да си позволи да кара кола, след като хлябът е 300 лв.? Заплатата ми е още 14 500 лв., т.е. цял месец работя за 14 л. бензин.

Кой е виновен? Чия жестока ръка стисна народа за гушата и сега го души тъй както и турчин не го е душил. Знам, че има външни фактори, които помогнаха да се съсипе държавата, но всичко стана с активната помощ на нашите некадърни политици и управници. Ножът е опрял до кокала и трябва да се реже живо месо.

• Искаме да влезем в НАТО.

20.02.1997 г.

От оня ден доларът главоломно пада. Сега оценявам, че цялата истерия беше изкуствено създадена, за да се вдигнат цените. Хората масово да си превърнат парите в долари и сега само за два дни да им ги оберат. Най-голямата пирамида в момента е държавата. Тя е тази, която превърна хората в маймуни, а сега ги докара до просешка тояга. Новите управници се опитват нещо да правят, но при тях отново задейства седесарския синдром и ще отблъснат обикновения българин от себе си.

• Политическа шайка - Г. Първанов.
• Социалистите готвят реванш - Тренчев.
• След 1.04. - 400 000 български изселници ще бъдат върнати в България от Турция.
• Цената на тока от 1.ІІІ - 3 пъти.
• Платено здравеопазване.
• Рекордно поскъпване на лева.

21.02.1997 г., 0.40 ч.

Вчера едно младо момче се обеси в пощата. Знам, че животът е много тежък в момента, но това не го оправдава. Ако беше болен, можеше да му се прости, но той бил здрав. Жена му го оставила, защото я ревнувал, и превърнал всичките им пари във валута. Възможно е от падането на курса да е взел това решение.

• Хляба ще бъде почти 1000 лв.
• Червени босове крият брашното и чупят мелниците.
• Гладни хора разграбват магазините.
• 1 тел. разговор ще струва 40 лв.
• Див и безконтролен пазар.

22.02.1997 г.

Започнаха хлебни бунтове. Разграбват магазини и фурни. Конфискуват тонове храни.

"Самотният ти рай не струва пукнат грош посред мравуняка човешки". Голяма поетеса е Валентина Радинска.

26.02.1997 г.

Ето и днешните новини. Цената на салама - 8500 лв., захар - 1700 лв., олио - 950 лв., хляб - 340 лв. Заплата 14 500 лв. И въпреки това живеем, а в чантата ми има около 30 хил.лв, макар че с тях не мога да купя кой знае какво.

Споразумение да не се вдигат стачки 70 дни. Софиянски обещал да не вдига бензина и да има хляб. Русия ще ни отпусне 0.5 милиарда кредит за ядрената енергетика. Борба със спекулата. Ще се разбиват складове. Нови цени на цигарите: Арда - 200 лв. Драстичен спад в доверието към БСП. Никой не иска да се свързва с БСП, дори и циганските организации. Откраднати са кабели по трамвайната линия от Гарата до Илиянци. Ето това е снимката на днешния ден.

28.02.1997 г.

Нови цени на тока и телефоните: ток - 45 лв., 1 импулс - 25 лв. Ще си плащаме в болниците.

Вчера вестниците са пълни със сензационната новина как едно момче на 18 години застрелва майка си и баща си и накрая отрязва главата на 4-годишното си братче. За съжаление сред нас расте едно поколение от човеци-зверове. Цялата бездуховност, жаждата за пари и развлечения доведе до това положение. Тези убийства не са от глад и нужда.

• Законът трябва да е над приятелството.
• СДС и Народен съюз с обща листа.

07.03.1997 г.

• Бриго Аспарухов - човек на Желев и си отива.
• Църквата ни е унизена, както и народът ни.
• "Антихрист" - Татарчев свърши това, което и турчин не е успял.

10.03.1997 г.

Снощи до късно четох Георги Марков. По-точна картина на нашия минал живот досега не съм чела. Те и затова са го убили. Развенчал е цялата фалшива система. Жалко, че тогава не можех да слушам "Свободна Европа". Представям си как в онова време са звучали тези репортажи. И все пак имам чувството, че през всичките онези години той, още докато е бил в България, си е водил дневници и най-важното, имал е очи и сърце да види нещата в истинската им светлина. За много неща и аз се досещах, но те си оставаха само в главата ми.

• Има опасност поривът на българите да бъде попарен.
• Доларът 2000 лв. до края на годината.
• България ще се размине с хиперинфлация.
• България трябва да се погрижи сама за себе си, а не да плаща външен дълг и да умира от глад.

12.03.1997 г.

Отчаяна съм. Отчаяна съм не само аз. Отчаяни са дори и децата. Вестниците пишат за самоубили се деца. Гладът тресе тази държавица, така както и през войната не я е тресло. Единици живеят добре. Болшинството едва прикриват отчаянието, което ги е обзело. Вече не търсим причината. Вече всичко ни е все едно. Некадърни политици от всички партии оглозгаха и последния кокал. Някои се възмущават защо дъщеричката на Петър Стоянов я записали без конкурсен изпит в елитното училище в Горна баня. Как може още да им правят впечатление такива дреболии, когато са потъпкани всички човешки права. Страх отново тресе интелигенцията. Ако беше жив Георги Марков, сигурна съм, че пак щеше да напусне България. Не че бягството е най-доброто гражданско поведение, но то просто нямаш друг избор.

Съобщават, че в някаква кооперация си оставили през лятото зърно за хляб и сега го раздавали безплатно на кооператорите. А нашата кооперация взима по 100 лв. за хляб, за да ти го изпече. Какво правят тези, които нямат зърно и купуват хляб с пари. Те просто умират от глад. И това не се отнася само до циганите. Таня вчера ми разказва как техни комшии, и двамата безработни с три деца, от месеци ядат само хляб, тъй като им свършили всички запаси. "Викам на Кольо, занеси им 2-3 буркана домати, ние поне това имаме" - разказва ми Таня. Ако не си помагаме един друг, просто сме обречени. Но за съжаление егоизмът е пуснал дълбоки корени в душите ни.

Човек трябва да намира сили да се откъсва от действителността. Гледам момичетата в моята служба с какво настървение четат книгите на Сандра Браун и другите като нея и с какво удоволствие гледат сапунените опери по телевизията. След като нашият живот е сведен до скотщина, какво друго ни остава. Те затова са писали и създавани тези творби. За развлечение на бедните и гладните.

• Вкарани сме отново в руска орбита.
• Мощен арсенал от средства за икономически натиск използва Русия.
• Ледът ще се превърне в река.
• Бедни, премръзнали и дрипави хора нападат бюрата за помощи.
• Чака се ново увеличение на тока.

Това е жестоката истина.

14.03.1997 г.

Продължавам да чета Георги Марков у дома, а "Калигула Бесният" на Христо Калчев в службата. Слушам радио, гледам телевизия и за пореден път се убеждавам, че комунистите са мафия, най-голямата, която може да съществува, защото е клон на руската мафия. Кастата на "безпогрешните" продължава да владее България, а и останалите страни. Честните хора са свити в ъгъла на живота. Всеки опит да се опълчиш срещу злото, е обречен на неуспех. Защото те държат икономическите лостове. И защо ли толкова ме вълнуват обществените проблеми? Защото имам две деца и моите деца са нещастни. И те са нещастни не защото икономически сме зле, а защото не водим нормален живот, а не водим нормален живот, защото Гошо, в по-голяма степен, и аз, в по-малка, сме рожби на системата. Отгледани, възпитани и живeли при тази система. В книгата на Христо Калчев, която е писана през 1996 г., на едно място се казва, че ще избухне война между Албания и Македония. И ето снощи съобщават, че само вчера е имало 5 инцидента и престрелки по границата им. В Тирана тази сутрин имало танкове. Сали Бериша изглежда е напуснал страната. Вчера са извели и децата му. Дано, Господи, огънят не се разпростре из целия полуостров. Изглежда тук действат много външни сили и тези външни сили имат сметка непрекъснато да се бием. Нашите народи са докарани до ръба на крайната бедност. Заробиха ни с огромни заеми и сега ще трябва да им ги плащаме. Винаги съм се чудела защо богатите не искат да помагат на бедните. Знам, че всичко се крие в човешката природа. Такива, каквито са отношенията между човеците, такива са те и между държавите.

• Ще се образува съдебно дело срещу Чичибаба и др.
• Модерната лява постъпи левашки.
• Ще се опитаме да задържим цената на хляба.
• Бонев излезе на тепиха. Дали ще падне в туш или ще направи нещо за въвеждане на ред.
• Деплер - "Още не сме близо до края".

Защо ли не ги изгонят тези от МВФ?

16.03.1997 г., 5.40 ч.

Току-що свърши прегледът на печата в 6.30 ч. По съдържание той не се отличава много от това, което чета в момента в "Калигула Бесният". Явно нещата са стигнали дотам - държавата и "мафията" са се слели безвъзвратно. Интересно какво ли става с народа в такива моменти? Може би трябва да направя справка с Боливия. А ето голите факти

• Телефонен терорист заплашил АЕЦ "Козлодуй".
• 40 заразно болни от туберкулоза са пуснати от Бургаската болница, тъй като от 3 дни не били яли и имало опасност да умрат от глад.
• Политиците се държат като първокласни престъпници.
• СДС щяло да спечели 150 места.

Как ги залъгват. До 19 има много време. Дано дотогава не се превърнем във втора Албания. Господи, Господи, защо така ни наказваш? Защото сме грешни. Защото загубихме всякакви човешки качества. Защото се превърнахме в животни.

Искам да си запиша някои неща от тази книга, защото ми се струват много пророчески. Първо мотото: "Когато властва страх и престъпление, да бъдеш глух и ням е избавление" - Микеланджело Буонароти. "Някой от вас замислял ли се е защо Англия стана могъщата империя Великобритания, а Франция например си остана затворена континентална държава векове наред?" Отговорът е: "Защото Франция бесеше пиратите си по фенерите на Сен Мало, а Англия ги направи лордове, адмирал-капитани, губернатори и т.н., а те се отблагодариха за доверието на короната, като завоюваха света в името и за честта на същата тази корона."

Имам чувството, че сегашният МВР министър Бонев иска да спази английския принцип като направи от муцуни губернатори на България. "Ние имаме политологически институти, които категорично прогнозират Албано-македонска война. Огънят ще се разпростре върху целия полуостров." "Комунистическият цинизъм стигна дотам, че ни третира като комари, хлебарки или в най-добрия случай, като плъхове." "Убий простака с мълчание." "Дълго мислих защо всички в тази страна са психопати, истерици, луди. От климата. Разликата в температурите от -15° зимен студ до 35° летни горещини... 50° амплитуда! При такъв термичен скок камъните се пропукват, камо ли крехката човешка психика." "Няма комунисти, Козел. Никога не е имало. Партията е мафия, скрита зад политически лозунги." "Главната глупост на Жан Виденов е маниашката заблуда, че може да не се съобразява с концерна (КГБ)". "Бандитите придвижваха капитала от държавата в партийната хазна и съдействаха на БСП под прикритието на сенчестите групировки да изкупи страната на безценица." "Вярвай в съмненията си." "Искаш да кажеш, че "Световната банка" и "Интерпол" стимулираха пръкването на Ъндърграунда?" "Имаше още една причина Световната банка и финансовите колоси да не желаят стабилитета и спокойствието на България. Предстоеше не само раздържавяване и приватизация на индустрията, но и на земята. Масовата приватизация, като всяка атракция за пред овчедушната тълпа, беше протекла като скучна опера със солисти от старчески дом, глух оркестър и пиян до козирката диригент-комисар, но предстоеше касова приватизация и император Вамриан беше от малкото истински специалисти, които и знаеха, и виждаха какъв поголовен грабеж се задава."

18.03.1997 г.

Имах свободно време и дълго наблюдавах хората по улицата и на гарата в Ст. Загора. Действително сме заприличали на Турция, такава, каквато беше през 1977 година. Изпитвах същото тягостно чувство, както тогава. Народът е обеднял до неузнаваемост. Почти никъде не видях усмихнати хора. Всички разговарят за пари и колко непоносимо скъпо е всичко. След като минах по магазините, разбрах, че с моите 10 хил.лв, които имам в портмонето, просто не мога да си купя нищо новичко, затова открих едно магазинче за дрехи втора употреба и си купих една червена жилетка от ламска вълна за 8000 лв. и една ризка на Сашко за 2000 лв. Тези неща, ако ги купувах от редовен магазин, щяха да струват около 30 хил.лв Парите не ми стигнаха със 100 лв. и собственичката ми направи отстъпка, защото разбра, че това са последните ми пари и няма да ми стигнат за билет за влака. Беше много любезна.

Снощи Софиянски с "думи прости" обясни на хората какъв страшен глад ни чака. Пускат цените, макар че аз и сега не виждам някой да ги е спрял. Ще има съкращения, фалити и т.н. Цените на тока ще се покачат с още до 60%, т.е. ще бъде около 80 лв. за квч. Той ще бъде основното перо в разходите ми. За него ще отива почти половината от заплатата ми, ако изобщо я получавам. Валутен борд ще има - няма накъде. Иначе не могат да спрат разграбването на държавата. Комунисти и мафия се оказаха толкова алчни, че не оставиха почти нищо на народа.

• Търсят се донори за България.
• Смърт на бащата и майката на областния управител в Пловдив. Баща му е бил милионер.
• Развод между Желев и Доган.
• ДПС ще гласуват със синьо.
• "БСП е умряло куче" - казва Ж. Ганчев.

19.03.1997 г.

В едно стихотворение на Любомир Левчев се казва, че животът ни е картина, лошо нарисувана и сега художникът иска да я изтрие. Но как да се изтрие нещо, което е написано с кръвта народна. Големият поет си е голям поет. Поезията е в кръвта му. Отварям книгата на поета и ето какво чета.

"Но вече съм смъртно обречен,
продаден,
прострелян,
проклет.
Да аз на законите преча
неуправляем поет."

Прекрасно е да си неуправляем, когато си вътрешно свободен. А свободата ти я дават думите. Думите, думите... Ти си този, който държи юздите им и ги направляваш натам, накъдето те води твоето въображение. Сключено някакво политическо споразумение. Най-после някакво единомислие!!!

• Чака се ново повишение на цените. МВФ бие барабана, а ние само играем.
• Токът ще се увеличи с още 60%.
• Пенсионерите ще получат по 20 хил.лв
• От утре влакът - 3 пъти.

20.03.1997 г.

Не може един работещ човек да получава пари само за 60 хляба на месец. Това е супер беднотия. Народът гладува. Ако не са животинките, които отглеждаме, сме обречени.

• 40 партии отиват на избори.
• Шиваров и Л. Симеонов напускат БСП.
• Бъдещият парламент е обречен.
• Едва ли някога ще узнаем истината за зърното.
• Защо главният прокурор не е направил нищо. Татарчев е виновен колкото Жан Виденов.
• Прясно мляко - фалшиво.

С две думи почти нищо ново. България е една от най-гладните лудници в момента. И тъй като вчера чета, че София вече конкурира Содом и Гомор по разврат и перверзии, не се учудвам, че Господ ни отреди такава съдба. Кой си мисли, че ще ни се размине? Трябва да си понесем наказанието за греховете - а нашите грехове не се малко.

21.03.1997 г., 5 ч.

Нима този народ е обречен да страда от самото си пръкване на тази земя? Какви са тези национални черти, които го правят такъв? Къде е гордостта му? Защо трябва да минават векове, преди да роди достойните си синове? Ако не бяха Ботев, Левски, Бенковски и Раковски още щеше да сме под турско робство. Защо този цикъл на раждането на велики мъже на една нация за някои народи е по-малък, а за нашия толкова голям? Изрезка от вестник - един стих на Стефан Цанев:

В този мошенически и
кървав век
сред този народ
от света и от Бога отлъчен,
ако срещнеш честен човек,
убий го,
да не се мъчи!

Докато това е девиз на цял един народ, скоро няма да дойдат по-добри времена. Стефан Цанев явно с този стих показва, че ножът е опрял до кокала, но ми се струва, че малко е попрекалил и снощи за първи път Жорж Ганчев във обръщението си по случай изборите каза една може би вярна дума. "Българските интелектуалци не са доволни от никой и от нищо. Само критикуват и са се отдръпнали от политиката, а то трябва да се прави нещо." В този дух беше, макар че не мога да го цитирам дословно, но ми се струва, че е прав. Вчера за Грета Ганчева пишеше, че не се чувствала зле в компанията на мутрите (тя пък прави дует с Карамански). И докато при мутрите всеки пази гърба на другия, в театъра (пък и навсякъде другаде в интелектуалните среди) всеки гледа да ти забие ножа в гърба.

Ето това е истината. В една държава, докарана до лудост, всички стойности са разместени. Престъпниците са носители на положителни качества, а интелектуалците на отрицателни. По този случай аз пък си изрязах едно есе от Владо Даверов. Ето какво пише пък той: "Свикнал да общува с непреходното, в повечето случаи с вродено или изградено усещане за историчност, с твърде отдалечен хоризонт, духовният човек много бързо определя мястото на събитието в контекста на вечността и рядко може да бъде въвлечен в емоцията, възторга, болката или скръбта на улицата." И накрая: "Заемайки привидно маргинална позиция при големи обществени промени, той винаги е оформял и винаги ще оформя общественото мнение. Защото никога не очаква дивиденти за усилията си да помогне на човечеството по пътя към Бога. Пък и не може да бъде купен. За него просто няма цена. И който забравя това, губи."

23.03.1997 г.

• Софиянски се върна от Ню Йорк.
• Кр. Ангарски - министър без портфейл.
• Първи транш на 17.04.
• 540 млн. долара за внос на зърно и лекарства.
• Още 160 х. ще останат без работа след съкращения в бюджетните организации.
• Луканов е убит от руската мафия.

България е поставена на колене като голо циганче на моста над Тунджа и моли милостиня. За това, че ни докараха до такова унизително състояние, българските политици трябва да нямат очи да се изправят пред народа, но за съжаление безочието им няма край. Все повече намразвам след Жан Виденов и Иван Костов, защото той дърпа конците и се прави на света вода ненапита! "Нашите нощи са много черни." - казва в момента Пламен Каменов, гл. редактор на "Нощен труд". "Омръзна ни да пишем само за убийства, изнасилвания и все лоши неща, които се случват в българските нощи. Само раждането на някое дете е хубавото, което се случва."

24.03.1997 г.

• "Толкова сме закъсали, че нямаме право нито да отлагаме, нито да чакаме. Колкото повече закъсняваме, толкова по жестоко ще плащаме след това" - Софиянски.
• Политическо лицемерие е програмата на СДС - Ст. Продев.
• "Виденов е моралнияt убиец на брат ми". - Брата на Луканов.
• Заплатите от 1.04 със 70%.

28.03.1997 г.

Снощи най-после наблюдавахме със Сашко кометата, която всяка вечер се появява на запад. Той много се развълнува, че всъщност това се е случило в неговия и моя живот, след като му обясних, че тя се появява на 300-400 години веднъж. В такъв момент човек се чувства част от космоса. Свързва по някакъв начин процесите на вселената.

Снощи показваха акцията на МВР по проверка на скъпите западни коли и тези нахалници имат очи да протестират, когато половината народ гладува. Когато преди време писах, че няма нужда да се търсят престъпниците, те просто са на улицата при този скъп бензин и хвърчат със луксозните си коли, изглежда моят вътрешен глас е чут от министър Бонев, или просто логиката на нещата е една за всеки честен човек. И той или те са стигнали до същия извод, за да предприемат тази акция. Моите поздравления, но дано не се окаже само предизборен прах в очите на хората. Страхувам се, че те вече знаят, че народът разбира начина, по който се свалят правителства и се предизвикват избори и си дават сметка, че без реални стъпки няма да се задържат дълго на власт.

Щели да се борят за социално равенство и мениджърско-работническа приватизация. Мерси. Разбираме какво значи тяхната мениджърско-работническа приватизация. Изхождайки от максимата "Ох, завалията!" - от вица с гумените ботуши. Тъй като техните хора все още в 90% от предприятията са мениджъри, ще получат лъвския пост, а на работниците по "едни гумени цървули". Не. Не искам така. Искам, когато работя независимо на кого, да получавам заплата, която да ми осигури достойно съществуване на мен и децата ми. Когато ми се прииска, да мога да си купя самолетен билет и да стигна до всяка точка на земното кълбо, да отседна в нормален хотел и да си поръчам нормален обяд. Ето това е моята мечта. Ако това може да си го позволи поне 50 % от народа, ще смятам, че наистина сме постигнали нещо. Защо миналото лято курортите ни бяха заети със руснаци. Ами защото средната им заплата е 1000 $. Да не би те да работят повече от нас? Тук не съм права. Те наистина работят повече от нас, защото ние на практика сме един мързелив народ и сме мързелив народ, защото точно комунистите ни направиха такива. По този въпрос съм писала в старата тетрадка. А сега ще цитирам един откъс от книгата на Хайтов, какво богатство на езика и мислите е имал. "На пръв поглед тези осем неспокойни, напрегнати години протекоха хаотично и даже бурно. Бях няколко пъти с нужда и без нужда преместван, два пъти уволняван и възстановяван, много пъти наказван, десетина и повече пъти анкетиран и обследван. Поругаван, мъчен, възхваляван и унижаван, но въпреки това тези години не ми горчат и аз си спомням за тях даже с удоволствие, може би защото това бяха години творчески".

И още "Сенчесто, хладничко, свежо, зелено, дъхаво, живо, буйно, накипяло от живот и всичко туй води своето начало от твоята ръка. Голямо е удоволствието да се усетиш първомайстор на една гора, да облагородиш една пустинна местност - да опитомиш една дивотия, да възстановиш един повехнал живот."

А ето и един стих от Левчев:

"И ни отнасят гибелни течения,
и вързани за мачтите, крещим
и пак пред омагьосани вселени
веслата на надеждата въртим.
-----------------------------------
Те могат да обличат мойте дрехи
да вдигат мойта чаша тост - "До дъно"!
Да се търкалят в локви от успехи...
"Но моя лък не могат да опънат!"

Чудесни стихове. Никога няма да мога така.

• Акция "Комар". 700 луксозни коли.
• Крайно време е държавата да покаже, че е по-силна от баровците.
• Бонев не си поплюва.
• Плащат ми за личното им благополучие
• Софиянски да пита и нефтохимиците за заплатите от половин милион.

Боже, боже, дано докарат нещата до край! Да не се откажат след изборите! Дано не убият крехката надеждица за "правда", за правда и за свобода.

31.03.1997 г.

Току-що съобщиха, че този, които въвел израелския министър-председател Нетаняху в политиката, е стигнал до извода, че един министър-председател не трябва да се избира пряко от народа, защото тогава той става зависим от народа, а вреди на държавата. Ето че и те са стигнали до тази идея, че народ и държава не са едно и също нещо. Същият започвал да сформира комисия от всички партии, за да променят закона си. Аз също отдавна се убедих, че кметът на едно населено място не трябва да се избира пряко от населението, а да се назначава. Иначе ръцете ще са му вечно вързани и няма да е в състояние да упражнява властта, а тя властта е за това - да бъде упражнявана и то в полза на обществото, а не в полза на отделния избирател. Мисля, че оттам ни идват най-големите беди. Ще взема и аз като К. С. да напиша писмо на Петър Стоянов, за да помислят по въпроса. Винаги ми се е струвало, че никой няма да се вслуша в моя анонимен глас.

От днес правителството ни "зарадва" с нови цени на тока, въглищата, парното, хляба и т.н. до безкрайност. Токът вече ще бъде 63 лв. След като снощи си правих сметка, ще трябва да плащам около 18 000 лв. само за ток. И още толкова в Ямбол. Това значи, че почти половината от заплатата ми ще отива за ток и телефон.

Убийствени цени. Докога, боже, ще продължи това мъчение на нашия беден народ. Вчера бай Димитър ми казва: "Голям глад го дръсти този народ, Парушева, да знаеш. Идвам си от Сливен. Хората вече сами си говорят по улиците и то млади хора. И всички вървят пеш. Кой може да си позволи да дава 150 лв. за тролей?!"

02.04.1997 г.

Първо печата:

• Кой уби Луканов?
• Любов и омраза се преплитаха. Ив. Татарчев не иска да плаща. Каква страна сме?
• Нямаме партийна демокрация.
• Посланик на "Атлантида" - потъваме.
• Държавата е превърната в блато и затова има много комари.
• 10-годишно дете е спасено след 18 часа в снега, преди да изпадне в кома.
• Бонев прогонва Стоичков от националния отбор.
• "Емоциите предизвикват парализа на мисленето" - Лешек Балцерович.

Трябва да се научим по-спокойно да посрещаме изненадите на деня. Да не се стремим да копираме, защото никога ситуацията в една страна не е същата както в друга страна. Ние започнахме по-добре от Румъния, но заради некадърниците си политици изостанахме 10 г. от тях.

03.04.1997 г.

Кенет Кларк пише в книгата си "Цивилизацията", че Шекспир е бил непоправим песимист и много често е писал за безсмислието на живота. "Този живот е само една нещастна движеща се сянка. Актьор бездарен, който се явява. Измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл." " И все пак - пише Кларк, - човешкият дух е постигнал ново величие, като е отправил поглед отвъд тази пустота."

Печата:

• Заплатата ще бъде 50-60 $ до юни.
• От март почти сме във валутен борд.
• Цената на тока няма да се увеличава до септември.
• Балцерович - Валутният борд е необходим, но не достатъчен.
• Може да получим компенсации заради Ирак.
• Доходите на богатите трябва ди излязат на яве.

04.04.1997 г.

• Гечевия парфюм лъха и от Божков.
• Приватизацията е пак в нечестни хора.
• Смъква се основната лихва - 20%.
• Увеличава се цената на хляба - 68 лв. кг.
• Намаляват цените на някои лекарства.
• Спира се назначаването на учители.
• Татарчев пак опозори България пред света.
• Капризите на Стоичков омръзнаха на целия отбор.

Мрачно, мъгливо, но меко. Чета разказа на Хайтов "Изпит". В "Труд" Осман Октай разобличава Костов като абсолютния кариерист и как през всичките тези години драпа да се добере до върха на държавата. Това, че се залепиха за протеста на улицата няма да им помогне на изборите. Народът вече не е същият.

05.04.1997 г.

"Действие, винаги действие - това трябва да не се забравя, когато се пише разказ. Дори когато описваш посребрения мъх по бузите на героя - трябва да е в действие. Как се мени под слънчевите лъчи, как той потъмнява и се закъдря зад ушите, как се опитвал на млади години героят да го махне (чертица от неговия характер), излъгали го, че това става с нагорещена игла, и така му останал белег. Така описаните подробности не доскучават." (Хайтов).

Ето я рецептата. Тя важи и за стиховете. Това ме съветваше и Станка. Повече подробности.

• Всеки ден държавата е ощетявана с един милиард на границата.
• Лихвата - 10%.
• Стоянов е в Турция.

07.04.1997 г.

Току-що се подписах под № 147 в подписката в защита на един убиец. Вътрешно съм категорично против всякакъв род насилие, но когато човек го прави, за да защити имуществото и живота си, може би има някакво оправдание. Дано Господ ми прости, ако това е грях, но ако не се защитим, циганите стават все по-нагли и ще започнат да ни нападат посред бял ден по улиците. Трябва най-после да се въведе някакъв ред, но мисля, че основното е да се мисли за тяхното устройване на работа. Докато цари такава безработица, особено сред циганите, престъпността ще трови всеки наш ден.

08.04.1997 г.

• СДС погреба духа от 4.ІІ - Г. Първанов.
• Урагани бушуват във видински окръг.
• Другите народи вървят напред - ние само оцеляваме (Марко Семов).

Купих си вестника и прочетох цялото интервю с Марко Семов. Има в тази държава все още по някой свестен човек, чието съществуване крепи надеждите ми. Иначе политиците и политическите интриги приличат на мръсно бельо, до което човек му е гнусно да се допре. Без разлика в боята. Това е синдромът на българския политик, който Алеко Константинов още преди 100 години е дефинирал толкова сполучливо. Ще си препиша някои мисли на Марко Семов: "Превърнахме се в държава, която живее с протегнати ръце"! "Права е Маргарет Татчър, която казва, че единственото безплатно нещо на този свят е сиренето в капана за мишки." "Моят гняв, който не ми дава покой, е насочен срещу нашето търпение да създаваме и да отглеждаме политици, които като че ли не изпитват болка от това, че народът е свел главата доземи, че погледът му е набит в калта, а душата му е смачкана."

"Смачкана душа" - добро заглавие на книга.

"Богатството е в ръцете на малко хора и немотията в душите на милиони не може да не доведе до омраза." "Но те не разбраха и не искат да разберат, че съществуват заради българския народ, а не той заради тях." "Стратегическите цели на България са загърбени от конкретно апашките мераци да си вземе кой каквото може от нея." "Трябват ни нови хора, които да погледнат на България с очите на синове, а не с очите на касапи, които бързат да я разкъсат на парчета и да си сложат по едно от тях в собствената си спестовна книжка."

Това е. Синтезирано и изчистено до краен предел. Но как се задвижва тази тежка машина, наречена "Народно съзнание" и самосъзнание. Как да се накара всяка бурмичка да си размърда мозъка и да посочи наистина стойностните хора.

09.04.1997 г.

Майка Тереза, Берлинската стена и Луис Армстронг - Символи на нашия век.

• Богатите най-после забелязаха България.
• Не знаят какво пише в меморандума.
• Дупка в АЕЦ "Козлодуй".

Сутрин, преди да тръгна на работа, си слагам в чантата по един комат топъл хляб и на обяд, някъде към един и половина, когато вече много огладнея, вадя си комата и си го разделям на две. Едната половина си поръсвам с меродийка и си я изяждам сладко, сладко, а другата я намазвам с мед. Та така с един комат и основното ми ядене, и десертът ми са както трябва. Сещам се за книгата на Лидия Ковачева "Разделното хранене". Всъщност тя май беше на Демис Русос и си мисля, че ето аз прилагам точно тази диета. По-разделно от това - здраве му кажи. Накрая пийвам една топла стралджанска водица и съм готова за втория рунд.

10.04.1997 г.

Георги Константинов "Как се ражда дракон". Лирика, ирония и метафоричност, делничност. "Лиричното чувство се явява не толкова често у мен" - и не само у теб, г-н Константинов. И в мен все по-рядко се явява. Ирония и самоирония - две неща, които задължително трябва да ги има.

• Арестувани директори на Минералбанк отпуснали кредити за 100 милиарда лв.
• Арестите са политическо шоу.
• Доверие към новите управници.
• Пет могъщи държави ни подкрепят за НАТО.
• Дават ни пари, за да им ги върнем.
• Мъжете и жените - на 65 години. Никой от младите не работи, никой от старите не търси работа.
• Средния българин умира на 67 г., а жената на 70 г., т.е само 2 г. ще живеем в бедност.

11.04.1997 г.

• Приемственост в политиката.
• Митинг на пенсионери. "Фашист и демагог" за Петър Стоянов.
• Пимен пишел доноси за ДС.
• Емил Хърсев е финансирал фирмата.

Спирам да си купя вестник и Ваньо в момента чете от "Труд", че карнобатската полиция разбила банда от крадци на животни. "Дали нашата ще направи това?" - питам аз и се оглеждам да не би да има някои от МВР, а един от мъжете край сергията ми отговаря. "Нашата ги развива, тя не ги разбива." - и всички се разсмиват.

16.04.1997 г.

Кой ще ни помогне да развържем гордиевия възел, с който е завързан животът ни. Снощи вече ми се искаше да вия като куче от безсилие, когато чета българските вестници и гледам българската телевизия. Царят ми говори за съгласие, за коалиционно правителство, а те са се захапали един друг за вратовете и стискат ли, стискат. И това е, защото в България не се намери поне един, който да се е докоснал до властта (до най-малката властчица) и да не се е овълчил и окепазил. На кого да вярваш? На Луджев ли, на Иван Костов ли? На Александър Томов ли? Или на Росен Карадимов и Ал. Каракачанов? Всеки един от тях е готов и с дявола да влезе в коалиция, само и само да се докопа до парламента. А като влезе там, не прави нищо друго освен да замазва следите на свои и чужди престъпления. Винаги съм казвала, че просто нямаме нужда от законодателен орган. Народите с традиция в демокрацията много преди нас са измислили всички закони и наредби. Трябва само да си изберем една от тези държави и да й препишем законника. Оттам нататък трябва една здрава ръка да ги наложи в държавата. Просто и ясно. Идеализирано, но това е пътят. Ами като няма да могат да си пълнят тези пусти алчни български гуши, дето нямат наяждане. Най-парадоксалните мисли се раждат именно в главата на един поет, затова не трябва да се страхувам от мислите си.

• Симеон ІІ не иска да става персонаж от българския ъндърграунд.
• Той не е подал ръка никому.
• Той ги е скастрил по царски.
• Булгаргаз ще си остане държавна.
• Добрев скрил списъка на корумпираните.
• Стоките ни са безумно скъпи.
• България до 2-3 месеца може да мине от хиперинфлация към дефлация.

И всичко е парадоксално, защото в тази страна няма едно истинско нещо. Всичко е нагласено по някакъв жесток сценарий.

18.04.1997 г.

Ето че утре е този прословут 19.04, когато отново трябва да избираме между "старите муцуни", които едва издържахме в предишното народно събрание и новите магарета. В навечерието на изборите държавицата ни се тресе от мафиотски скандали. Снощи Бонев каза (нямаше нужда той да го казва, след като всеки българин го знае), че във всеки град, градче или село има по една фамилия, която е натрупала мръсни пари и с тях подкупва продажни чиновници. Най-сетне снощи някой намери смелост да каже, че най-корумпирани от всички са МВР-тата и съдилищата - особено прокурорите, защото тяхната работа протича на тъмно и там стават най-големите гешефти, и най-важното е, че се считат за недосегаеми. Не ми се вярва Бонев да хвърля само предизборна пушилка, защото и техните лидери си изцапаха ръцете, но по-малко в сравнение с червените. То всъщност няма значение от боята. Мръсникът си е мръсник, независимо как е оцветен политически. Най-важното е, че народът загуби доверие, но въпреки всичко, като народ с много къса памет и много великодушен, и днес предполагам, че пак масово ще се втурне към урните.

20.04.1997 г.

Така се случи, че в най-важния ден за България, който определя съдбата ни за няколко години напред, просто не ми остана време да запиша цвета и мириса на този ден. Без особен ентусиазъм и без кой знае какви надежди хората си гласуваха. Пред училището стоеше нашият Геца и се чудеше за кого да гласува, дали за Дочоолу, Гочоолу, или за Данко Хаирсъзина. Това е, което ги обединява всички - борбата им за власт. И въпреки това на народеца изглежда му писна от всякакъв род оцветени отрепки, та гласуваха едва 52% от всички гласоподаватели. Моя милост пък винаги гласува за тези, които никога няма да влязат в парламента. Гласувах за Желевия Либерален форум и по-точно за Георги Спасов. Това е партията на наивниците.

Снощи каналджиите се подиграха много успешно с Мирена Баш Мирянова "...И чешмата вече спря."

• Големият победител е българският народ.
• Широка коалиция е необходима на България.
• Няма място за интриги и шикалкавене.
• Пазарувайте по-кротко.
• Цената ще се върне върху опаковките.
• Злато газим - бедни ходим. Сами не можем да го извадим, ама и на други не го даваме.

22.04.1997 г.

Прегоряха очите ми.

• Освобождават цените.
• Иван Костов - министър-председател.
• Предсрочни местни избори.
• Етикети с цена са задължителни.
• Доларът нямало да скача.
• По 10 хил.лв на пенсионер.

23.04.1997 г.

Направете си списък на всички човешки страсти, но не само положителните, а и отрицателните. Например - ревност, алчност, злопаметност, завист, безскрупулност, скъперничество, инат, да забравиш от къде си произлязъл, плагиатство, щедрост, великодушие, любов, грандоманство, милост, жалост...

• Само зелените са узрели за съгласие.
• Трябва да вървим в една посока.
• 3 години затвор за неплатени данъци.
• Битка с/у прокуратурата.

24.04.1997 г.

Единственото интересно нещо е, че Петър Стоянов отговорил следното на Жириновски, когато оня му напомнил в Брюксел, че Русия ни е освободила от робство два пъти и следователно не трябва да влизаме в НАТО: "Обичам Русия и руския народ, но повече обичам България." Изглежда най-после българската външна политика ще се прави в България.

25.04.1997 г.

Иван Костов ще е министър-председател, а Йордан Соколов - председател на Народното събрание.

• Луджев, Каракачанов и В. Димитров - платиха висока цена за местата си в парламента. Доган яко ги изигра.
• 3000 лв. за преглед при лекар. Защо тогава плащаме данъци?

29.04.1997 г.

Та Чудомир пише много интересни неща за Димитър Подвързачов. Ние наистина много, ама наистина много малко знаем за истинските български мъже, особено за тези, които не са слугували на никакви режими и режимчета. За тях най-малко се пише и говори. Така е било винаги. Та Димитър Подвързачов е казал такива жестоки истини за българина, че едва ли сега Стефан Цанев открива Америка, като пише, че "В тази страна, ако срещнеш честен човек, убий го, да не се мъчи." "Събрали се Използвачко, Подмазко, Натрапчо, Присламчо, Интрижко, Клеветчо и решили да образуват народ." "Ако бях скулптор и трябваше да изобразя българина, струва ми се, че най-сполучливият образ би бил тоя: клекнал, подпрял се на някой селски зид, той дялка клечки за забавление и непрекъснато критикува - Общината, съседи, попа, съседните села, царщината..." или пък "Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като в неприятелска държава." "За мнозинството български граждани думата държава произлиза от глагола държа, а отечеството от глагола тече." Боже, боже, векове минават, а нищо в този народ не се е променило. От 100 години е тръгнал към Европа, и все на едно място си стои. Най-важното е че не се отказва. Иначе желание има горкият, ама само толкова. И аз искам да ида на Луната, ама ще отида ли някога? Никога. Та и той. По-важно е, че има с какво да го лъжат политиците и да си живуркат на неговия гръб. И то какви политици. Баба ми на времето имаше един лаф: "И сополя си няма да хвърля върху тях". Е, за да не изпадам в позата на типична българка, дето само критикува и никого не харесва, има може би тук-там някой свестен, ама те, свестните, никога не стават първи. Първи стават тези с най-яките лакти, а свестните са винаги запратени в "трета глуха".

02.05.1997 г.

• Лейбъристите печелят изборите в Англия.
• П. Стоянов във Франция.
• Който защитава демокрацията, да не защитава бандитите - Стефан Софиянски.
• БСП да си прибере празните тенджери.
• В училището на опозицията - Владимир Костов.

Извикали преди години първенците от ТКЗС на съвещание в Ямбол. Чели доклади, дошло време и за награждаване. Съобщават името на бай Васил - краварин от Зимница, а той, човечецът, се спотайвал и не става. Един път го извикали, втори път и накрая го изтикали на трибуната. Дали му наградата и му рекли:

- Хайде сега кажи една-две думи. Разкажи как си постигнал такива високи резултати?

Въртял се бай Васил, въртял се, пък като нямало какво, рекъл.

- Ами какво да ви кажа. Да седна да рева, да рева, че три дни да не млъкна, пак няма да мога да ви опиша.

- Ха стига толкова, стига - казали му организаторите и го свалили от трибуната.

© Станка Парушева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2008, № 1 (98)