Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪТВОРЕНИЕ
web | Обсерватория
И накрая майсторът направи
невъобразимото хвърчило.
Бавно и внимателно сглобява
скелет от стъбла на слънчогледи.
Тънката цигарена хартия
затрептя с крила на прилеп.
И опашката изпипа сръчно -
да подкрепя литналото тяло.
Дълго размотаваше канапа,
тича запъхтян по склона летен
в свита от възторжени хлапета.
И политна най-накрая змеят,
носен от въздушните потоци.
Беше мощен, палав и бездомен.
Беше най-голямото хвърчило.
Пъпната му връв държеше
майстора за своята утроба.
Още е в небето - неподвижно,
татко си изтеглило високо.
© Светла Караянева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Светла Караянева. Обсерватория. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Светла Караянева. Обсерватория. Пловдив: АИ на Аграрния университет, 2010.
.
|