В ЕВРОПА БЕЗ ГРАНИЦИ ИЛИ С КОЛЕЛО ДО ЛОНДОН

Рая Заимова

web

Димо Д. Заимов е роден на 2 септември 1873 г. в гр. Габрово. През осемдесет и една годишния си жизнен път се занимава с учителска и просветителска дейност, както и с колоездене. Като начален учител започва да практикува още през 1893 г. в гр. Тетевен, следват редица градове и села в България - от родния му град и Търновско до с. Ново село (Видинско) и най-вече в София, където работи около седемнадесет години (1908-1925). В столицата прекарва по-голямата част от живота си като учител и главен учител (ще рече директор) на основно училище "Тодор Минков", основано през 1906 г.

Според семейната памет и някои документи от домашния архив Димо Заимов и неговият брат Петър са били активисти в просветното и читалищно дело у нас. Димо се е занимавал известно време и с рекламна дейност в София. Той е един от основателите на "Просветния учителски съюз" (1895 г.), почетен член на читалището в Етрополе и на рекламните агенции. Освен това е дългогодишен деятел на "Учителска застрахователна каса", оставил завещания на читалищата в Габрово, Тетевен и Етрополе, на хор "Родна песен" и училище "Тодор Минков" в София. Наред с тези организации, които в България водят началото си от края на 19 в. и началото на 20 в. и на които посвещава основна част от живота си, не малко време учителят отделя за спорта и по-конкретно за колоезденето. Казват, че физически бил много здрав и як, само с велосипед се придвижвал и дори някои съседи твърдели, че трябвало с него да го погребат...

По инициатива на чужденци и заможни софийски граждани през 1898 г. се учредява Софийски колоездачен клуб. Целите на формацията, ръководена от управителен съвет, е да развива спортна дейност и използването на велосипеда да не става само за военни цели. Игрите и колоездачните олимпиади имат приоритетно значение. Печатният й орган е "Български колоездач". По софийския образец се създават дружества в Пловдив, Русе, Пазарджик, Разград, Габрово и др. От всички градове на страната в Русе има най-много колоездачи от чужбина - факт, който сам по себе си говори за пътя на проникването на модернизацията "по Дунава" и в частност на велосипеда.

Първият конгрес на "Български колоездачен съюз" се състои през 1903 г. Негов председател тогава е полковник Вазов, който призовава членовете да проявяват толерантност към чужденците, щото спортната дейност трябва да привлича "всевъзможни елементи", а българите да работят със сърце и душа и да държат челно място в ръководството. През периода 1907-1909 г. Димо Заимов представя габровското дружество, което наброява десетина души. Разбира се, тези конгресни сбирки не минават без спорове и изказвания на различни становища. Измежду обсъжданите въпроси са не само тези за членския внос и други финанси, но и проекти за построяване на колодруми в провинциалните градове, организация на излети в страната, до Солун и Цариград. Около петнадесетина години по-късно, по време на 24-ия конгрес на съюза в Разград (1936 г.) околийският управител Кирчев ще заяви пред делегатите: "Голяма е моралната сила, която притежава българският народ и която употреби в награждането на своята държава... В историята на всеки народ има велики личности, обаче винаги и навсякъде най-много се тачат тия, които са работили за издигане на националното съзнание и постигане на политическа независимост на своя народ."

В годината предхождаща Независимостта на България Димо Заимов предприема дълго пътуване до Лондон с цел участие в балканското изложение (1907). За неговите спътници не разполагам със сведения. Известно е, че за 51 дни е изминато разстоянието от Габрово до Лондон. Основният транспорт за придвижване е само и единствено велосипедът! Пътят минава през Букурещ - Будапеща - Виена - Франкфурт - Брюксел - Париж - Лондон и обратно през Женева, Милано, Венеция, Загреб, Белград, София до Габрово. Изминатите километри са 7891. Впечатляваща цифра и още по-впечатляваща е емоцията и мотивацията на българина да се отправи до другия край на Европа, за да посети балканското изложение. Модернизацията на България е вече започнала, а използването на велосипеда е един от знаците за нейния напредък.

Димо Заимов оставя дневник от лондонския си престой под заглавие "Лондон и балканското изложение през 1907 г. (бележки и впечатления)", издадени в Габрово от Г. Кехаев. Тук са описания на изложението и българското участие, както и разсъждения за Англия и нейния напредък. Следващото му осъществено пътуване е до Киев, Москва и Санкт-Петербург през месец юни 1912 г., но от него няма запазени есеистични спомени. По време на път - може би типично по габровски - води дребни сметки и изпраща редовно пощенски картички до своите близки в България. От тях научваме как европейската поща и тази до Русия и обратно са вървели не по-бавно от днешния 21. век! Липсата на формалности и бюрократични ограничения също прави впечатление от текста и клеймото върху тях.

Но да се върнем на пътуването до Лондон, което е оставило трайна следа не само в семейната памет. Ако велосипедът е лукс за българина в началото на 20. век, то фотоапаратът е току-речи на същото ниво по употреба. И тъй нагледното свидетелство за изминатия "европейски" път остават споменатите пощенски картички, които Димо Заимов купува навсякъде. Напоследък се оказа, че тези в семейния архив са малък брой в сравнение с дарението, което е направил не на читалище, а лично на княз Фердинанд. В Царския архив, днес в Централния държавен архив се съхранява албум с кожени корици, надписан със златни букви, съдържащ 284 картички и снимки:

"Спомен за Н. Ц. В. Фердинанд I, княз Български, от колоездача Димо Заимов по случай отиването му на колело за Балканското изложение в Лондон и завръщането му, 1907 г."

Тук са не само изгледи от градове, фонтани и паметници, селяни и граждани в тяхното ежедневие, но и образите на тогавашните балкански суверени начело с Фердинанд. Гербовете и знамената на Австрия, Германия, Турция допълват серията от картички, където индивидуалният образ на българския монарх превъзхожда по численост всички останали.

Велосипедът, пътят през Европа и дарението като че ли взаимно се обвързват в едно цяло, за да формират "свой" механизъм, този на габровеца и патриота. Така е било преди 107 години...

© Рая Заимова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2014, № 4 (173)