ЗА ДЪРВЕНИТЕ МАКЕДОНСКИ ГЛАВИ. ИСКРЕНО И ЛИЧНО

Петър Марчев

web

В края на миналата седмица в една спортна зала в столицата на Косово се роди един мини-балкански скандал. Няколкостотин албански зрители скандираха "Българи от Господ, македонци от Тито" по време на хандбален мач в Прищина. На терена играеха отборите на местния "Плисат" и гости от Република Македония. На трибуните в залата бе издигнат и голям транспарант със същия надпис - "Bulgarians by God, macedonian by Tito". После феновете на "Плисат" подпалиха и македонския флаг. Мачът бе организиран по повод четвъртата годишнина от създаването на независимо Косово. По време на срещата косовските фенове скандираха още "Македония не съществува". После скандалът отекна както в македонските, така и в албанските, че и в българските медии. Горещите глави се развихриха и в социалните мрежи.

Но защо "скандал"?! Ами нали ние им повтаряме все това на братята "македонци" от 1992 година, когато първи признахме независимостта на Република Македония, та до днес? Че са си чисти българи. Просто сега в роднинската ни препирня се намеси трети - в случая албанците - които им повториха истината в лицето...

Но нека не бъдем високомерни към братята около Вардара. Защото, колкото и смешни и нелепи да са техните претенции, че са приемници на древната империя на Александър Македонски, или че са първи братовчеди с пакистанско племе и втори братовчеди с потомците на фараоните - нека не им се присмиваме. Защото те не са виновни. Те са само жертви, краен продукт на един зловещ експеримент. Всъщност концепцията за македонизма се ражда в една сръбска глава - тази на небезизвестния великосръбски политик Стоян Новакович (1842-1915). Ето какво пише през 1888 година той:

"Тъй като българската идея, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е кажи-речи невъзможно да бъде разколебана съвсем, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, не би била в състояние като чиста и гола противоположност да изтласка българската идея и по тази причина на сръбската идея от помощ ще й бъде някакъв съюзник, който би бил твърдо срещу българизма и който би съдържал в себе си елементи, които могат да привлекат към него народа и народните чувства, отцепвайки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма..."

Пак от въпросния Стоян Новакович излиза и предложението до сръбското правителство да се започнат преговори с гръцката държава за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите.

"Придобитият опит през последните няколко години увери и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа" - пише по повод идеята на Новакович тогавашният сръбски премиер Сава Груич през 1890 година.

Но нека се върнем пак към македонизма и неговите бащи. След балканските войни, по нечестен начин, повече от ѕ от географската област Македония, населена преимуществено с българско население, бива поделена между Сърбия и Гърция. Опиянени от лесната печалба, сръбските окупатори във Вардарска Македония забравят за изобретението на Новакович. Те се отказват да правят местните българи "македонци". Но с цената на нечувани зверства и насилие, се опитват да асимилират директно българите и да ги направят "прави" (истински) сърби. Сръбското насилие обаче ражда въоръжената съпротива от страна на ВМРО, водена от Ванче Михайлов и Тодор Александров.

През 1934 година и Комунистическият интернационал се "изказва" по т.нар. македонски въпрос, съчинявайки си наличието на някаква "македонска нация". Въпреки сръбските и комунистическите напъни, до 1945 година населението в Егейска и Вардарска Македония запазва българското си самосъзнание. Проблемите започват след създаването от Тито на Съюзна федеративна република Югославия, съставна част от която е Социалистическа република Македония. Така във Вардарско държавна политика става македонизмът, изобретен от Стоян Новакович. Папите на македонизма от Белград нагласят "нова" азбука за "македонскиот jaзик", от която изхвърлят няколко български букви и вкарват свои, сръбски. После "обогатяват" местното западно-българско наречие със сръбски думи, турцизми и чуждици и - ето ти го новия език. Хиляди от будните местни българи, които не приемат македонистките бълнувания на Титовите комунисти, биват избити, други изчезват задълго в зловещия затвор на остров Голи Оток в Адриатическо море.

Въобще антибългаризмът става основна колона на политиката и на държавността в СР Македония. В учебниците им по история децата учат, че българите са фашисти и окупатори, че са "татари" и прочие. За жалост, с леки корекции, тази политика продължава и в днешната, уж независима Република Македония. И няма как да бъде другояче... Тук ние си знаем кой управлява България. И ако хората от бившата ДС са навсякъде, колко повече това важи за Македония?! Само че тя се управлява от хората на сръбската УДБА - еквивалента на нашата Държавна сигурност. Затова и сега всяка проява на българско самосъзнание във Вардарско се преследва - със затвор или с незаконни репресии. Затова хората ще предпочитат да казват, че са македонци - и да си гледат по-спокойно живота. А ние ще се усмихваме кисело на мегаломанските паметници на Александър Македонски край Вардара. И ще късаме с надежда лист след лист от календара. Защото един мъдрец беше казал, че истината може да се крие дълго, но не и вечно...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2012, № 3 (148)