БЪЛГАРСКОТО ДЕРБИ
Дънов - Св. Иван Рилски 10:0

Петър Марчев

web

Спомням си моята първа среща с оригинала - беше през лятото на 1965-а, когато баща ми ме почерпи оригинална “Coca Cola” в една габровска сладкарница. Честно казано, това питие не ми хареса особено, защото имаше вкус на сироп за кашлица. А струваше 30 стотинки, сиреч колкото цели 6 (шест) лимонади! Но Бай Ганьо, макар и със социалистически морал, веднага отговори на кока-коловото предизвикателство - наскоро след това родният пазар бе наводнен с газираната напитка “Алтай”, чийто вкус беше “нещо като Кока-кола”. Но пък цената му беше наполовина.

Днес, в епохата на ментето, на българина ежечасно му се налага да направи своя избор: дали да предпочете оригинала, или да се задоволи с фалшификата. Дали да си вземе скъпичкия “Адидас” или евтиния “Адибас”? Обаче концептуалният въпрос “Оригинал или менте?” зазвучава наистина в минорната октава на оригиналното Хамлетово питане (Да бъдеш или да не бъдеш), когато навлезем в сферата на духовното.

Рано или късно, всеки човек си задава въпроса: ами какво ще стане с мен, след като ме повози катафалката на погребалната агенция? Атеистите се задоволяват с възможно най-безнадеждния отговор с червеите, подсказан им от Никола Йонков Вапцаров. Другите, които не искат да повярват, че всичко красиво - обичта към родителите, любимата жена и децата, приятелството - свършва до надгробната могила, те се обръщат с лице към Евангелието. След възнесението на възкръсналия Иисус Христос на небето, на Петдесетница през 33-та година Господ изпраща на повярвалите Светия Дух. И така създава Църквата, която да подкрепя и напътства хората в стремежа им към Небето. Истинският приемник на тази апостолска Църква днес е Православната църква. Тя е Оригиналът, който казва: ще постигнеш Царството небесно, ако не лъжеш, ако не убиваш, ако не блудстваш и прелюбодействаш, ако постиш, ако се изповядваш и причастяваш с тялото и кръвта Христови, ако възлюбиш ближния като себе си...

Освен Нея, има и безброй други “църкви”, които също предлагат спасение и райски блаженства за душата, на къде-къде по-ниска цена: ако почиваш в събота (като адвентистите), ако бърбориш нечленоразделно на “извънземни” езици (като петдесятниците), ако носиш светли дрехи, ако не ядеш месо и ако играеш особената гимнастика “паневритмия” навръх Рила (като дъновистите). В този ред на мисли - върхът на евтинията, или магазинът, в който за един лев можеш да си купиш поне дузина спасения, са източните религиозни учения. При тях например сексът не е грях, а изкуство (виж Кама Сутра); а това, че в този живот си педофил или проститутка, не е фатално - просто защото имаш възможност за поправителен изпит, при следващите си прераждания. Навярно поради това една наша талантлива художничка-илюстраторка в свое интервю заявява, че е вярваща, но предпочита будизма пред християнството. Причината? Въпросната дама е почитателка на хомосексуалната любов, която е 100-процентов грях според християнското вероучение. Но не и според последователите на Буда...

Каквото и да си говорим - живеем в пазарна икономика: има търсене, има и предлагане. И всеки може да избира между Оригинала и ментето, между Христос и Дънов. Докато не се убеди на свой гръб, че евтиното винаги излиза много, ама много скъпо... По този повод се сещам за една наша близка, която в младежките си години посрещаше изгрева на слънцето с дъновистите. Като наследство от тези си увлечения тя има два опита за самоубийство, престой в психиатрична клиника и един объркан живот. Затова лично аз бях втрещен от избора на гласуващия български народ, който в тв играта на БНТ “Великите българи” постави в челната десятка Петър Дънов, създателя на една секта за наивници от всички възрасти. За сметка на това, остави великия български светец св. Иван Рилски чак на опашката на втората десетка. А това според мен вече е национална диагноза!

Апропо, бях се разсеял и не разбрах екстрасенсът Деси в коя десетица на “Великите българи” бе класиран - май някъде след Учителя Дънов, но преди учителя от оная софийска гимназия, а? Или го бъркам с Азис...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2007, № 1 (86)