ЧУДЕСАТА НЕ СА ПАТЕНТ САМО НА ЕВАНГЕЛСКАТА ЕПОХА

Петър Марчев

web

“Писанията за “чудотворни” предмети, при съвършено очевидната липса на чудеса, рушат и малкото останал авторитет и приравняват древната институция (Църквата) с днешните шарлатани...” Няма как да не започна с този цитат от статията “Чудотворни ли са иконите” на Николай Тончев, публикувана в един съботен брой на в. “Дума”, който съдържа в себе си един от основните изводи на автора. Тъжен извод. За щастие - абсолютно неверен! Защото чудесата не са останали завинаги в Евангелската епоха.

Напротив - има ги и днес. И дори - в България. Друг въпрос е, че в наши дни чудото не е масово, ако цитираме известния филм на Иван Павлов. Но всичко е въпрос на Вяра. И по-точно - на нейния дефицит в нашето съвремие. Защото още Христос е предупредил преди близо 20 века, че “няма да се дадат личби на този народ неверен”.

Но нека като начало да потеоретизираме. По принцип, с думичката “чудо” обозначаваме явления и събития, които излизат извън рамките на природните закони, постулирани от “естествените” науки - физика, биология, астрономия и прочие. В този смисъл “чудо” е синоним на “свръх-естествено”. Във Ветхия завет Господ-Саваот дава възможност на Моисей чрез своя жезъл да превърне водите на Нил в кръв. Първото чудо на Иисус пък е превръщането на водата във вино. После Той нахранва 5000 души с 2 риби и 5 хляба, като след обяда остават 12 коша с къшеи. Възкресява мъртвия Лазар и сина на Наинската вдовица. Но при всички случаи Христос подчертава: “Твоята вяра те спаси”. Какво е Вярата? Според дефиницията на св. апостол Павел - “Вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.” Но, ако превключим на по-актуален IT-жаргон - вярата е кабелът, с който човек влиза в мрежа с абсолюта, наречен Бог. По този начин в човешкото същество, сътворено с по-скромни възможности, започва да действа “благодатта на Светия Дух” - енергията на Абсолюта, за Който няма невъзможни неща. Това е обяснението как прокаженият бива изцелен, как слепороденият проглежда, как апостол Петър ходи по водата.

При цялото им уважение към иконите, някои хора с протестантски схващания не могат да проумеят как “200 грама боя и малко варак върху платното” могат да вършат чудеса. А обяснението е просто: отново чрез Божията благодат. Чрез Вярата благодатта действа в хората. Но има варианти, когато и определени предмети (най-грубо казано) могат да бъдат облагодатени чрез досег с Бога. Например - голготският Кръст. По принцип, той е материя - 30-40 кг дърво, нали така?! Но когато света царица Елена през IV век открива при разкопките на Голгота три кръста, именно с Христовия кръст бива възкресен един мъртвец, носен за погребение. Иконите пък се облагодатяват (или освещават) чрез молитва и с поръсването им със светена вода. По-специален случай е иконата на Пресвета Богородица “Осеновица” от Рилския манастир, която бе една от трите чудотворни икони, пред които иереи на Българската православна църква отслужиха молебен за освобождаването на българските медицински сестри от либийския затвор. По-специалното при нея е това, че в иконата са вградени частици от светите мощи на 32-ма различни светии - допълнителна гаранция за наличието на Божия благодат. В книга, издадена през 1940-а година, архимандрит Климент Рилец разказва за 9 документирани чудеса, станали след молитва пред тази икона. Едно от тях се случило с Димитра Сапунчева от с. Поибрене, Панагюрско, която вследствие на гръмотевица била онемяла и с вцепенено тяло. Свекърът и свекърва й я докарали с каруца до Рилския манастир, като по пътя се присмивали на вярата й, че ще оздравее. Свещеникът й прочел 40 молитви пред чудотворната икона на Пресвета Богородица. След последната молитва, той казал: “Отвори уста да благодариш на Бога”. И Димитра веднага проговорила и се почувствала съвършено здрава, така че на връщане се прибрала пеша. Това станало през 1902 година.

Друг разтърсващ пример за чудо от по-ново време е възкресението на Клавдия Устюжанина през 1964-та година. Това се случило в град Барнаул, в Алтайския край на тогавашния СССР. Родената през 1919 година Клавдия живеела без Бога; била продавачка в магазин, а вътрешно се присмивала на вярващите, които се черкували в отсрещния храм. Но се разболяла от рак. След три години безуспешно лечение била оперирана от известения хирург проф. Израил Неймарк. Операцията започнала в 11 часа на 19 февруари 1964 година. Бил открит злокачествен тумор и разлагащи се черва. По време на операцията тя умряла; после дали трупа й за упражнения на студентите по патоанатомия. Но, за ужас на санитарите, след тридневен престой в моргата, Клавдия Устюжанина оживяла! Въпреки осемте разреза по тялото й, тя се възстановявала добре. В края на втория месец в болничната й стая се събрали много лекари и други хора от персонала, на които разказала, че докато тялото й било в моргата, тя посетила Рая и Ада; но Бог я възкресил заради силните молитви на нейния вярващ и добродетелен баща. Лекарите решили да й направят нова операция, защото не могли да повярват на очите си. Когато главният лекар Валентина Алябева отворила корема й, казала: “Защо сме рязали жената, когато всичките й вътрешни органи са съвършено здрави?!” След възкресението си Клавдия живяла още 14 години. През това време съветските власти организирали 7 съдебни процеса с цел да я вкарат в затвора - за да не проповядва на стичащите се тълпи за Царството Небесно, което видяла с очите си. Това свидетелства с документи - лекарски диагнози и смъртния акт на Клавдия - нейният син Андрей Устюжанин, който днес е свещеник в Свято-Успенския девически манастир в град Александров, Владимирска област.

Друг случай е възкресението на Валентина Романова, съпруга на съветски офицер. Тя умира при автомобилна катастрофа през 1982 година в Крим. След три часа и половина възкръсва и разказва за страшните мъки на грешниците в Ада... Но съвременните чудеса не са само руски патент. Потресаващ е и случаят, който ми разказа бесарабският българин Фьодор Бакарджи от град Тараклия, Молдова. Той е бивш шампион на СССР по борба. Но през 1988-ма година се заема с възстановяването на местната черква, която била съборена с танкове от властите през 1968-ма. В навечерието на Илинден той и жена му решили да се помолят, за да се решат проблемите по строителството на храма. Когато завършили акатиста, стаичката се изпълнила с особено ярка, но незаслепяваща светлина и от изток влязла самата света Богородица, придружавана от два Ангела. “Това, което си намислил за черквата, вършете го. Аз ще ви помагам” - казала Дева Мария, след което напуснала стаята. Фьодор и вярващите тараклийци успели да въздигнат новия величествен храм “Св. Георги” за пет години. Но те си спомнят и за още един случай, когато Божията майка им помогнала по чудесен начин. С един камион карали от Кишинев камъни за строежа на храма. Било през лятото на 1991-ва, когато гагаузите в Молдова се бунтували за автономия. В отговор молдовското правителство пуснало от затворите всички главорези, въоръжило ги и ги изпратило срещу гагаузите. На една барикада спрели камиона. “И бяха пиени тия молдовани - спомня си Фьодор Бакарджи - свалиха автоматите и стреляха в гумите на машината. Но те по чудо рикушираха от тях, без да ги пробият!” Затова те намерили в колоната от спрени автомобили друг камион от същата марка - стреляли и в неговите гуми, но куршумите ги пробили. Тогава криминалните се освестили, докарали един кран да разчисти барикадата и пуснали българите по живо по здраво...

Мога да продължа това изреждане още и още. Но по-важно е да си кажем нещо друго - православната Църква няма да умре; “портите адови не ще й надделеят”, според обещанието на Христос. Важно е да проумеем също, че Църквата не е “Тя”. Не е просто и само Синодът, плюс поповете. Църквата сме Ние - всички кръстени с православно кръщение: деца и старци, министри и голтаци, клирици и миряни, живи и покойници, а Глава на Църквата е Христос. И тази Глава мисли и изпраща сигнали до всички части на Тялото. За жалост, невроните са поразени от българското ни безверие и не могат да пренесат тези сигнали до ръцете, до краката... Така тялото полека се сковава от парализа, без да усеща никаква болка. Типичен пример на МS. Но, за разлика от Множествената склероза, лек за тази българска болест има.

Ако ни се струва, че Българската православна църква не е такава, каквато би ни се искало да бъде - нека не успокояваме съвестта си с укори по адрес на Синода или енорийските ни свещеници. По-добре всеки да сложи ръка на сърцето и да признае - да, Църквата е такава, защото АЗ съм такъв. Сигурен съм, че от такова признание ще ни заболи. Но от болката до оздравяването е само крачка...

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2008, № 2 (99)