ПРИКАЗКА ЗА КИТАЕЦА, КОЙТО СЕДЯЛ ПО ТУРСКИ

Никита Нанков

web

Имало едно време един китаец, който седял по турски. И както си седял по турски, китаецът си повтарял: “Китаец аз съм, а седя по турски”. Това много го учудвало и тогава той започвал да се пита: “Седя ли аз, китаецът, по турски?” И понеже бил философ, китаецът се замислял дълбоко: “Как бих могъл по турски да седя, когато съм китаец стопроцентов?” След много дълги размишления той заключавал, че си струва един китаец да седи по турски, защото след време хората ще си спомнят за него и ще си казват: “Един китаец бил седял по турски”. Ето защо китаецът, който седял по турски, най-подир облекчено извиквал: “Седи, китаецо, по турски!”

1984 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2013, № 1 (158)