ВАШЕТО БЪДЕЩЕ

Никита Нанков

web

Рано сутринта, при отварянето на най-голямата банка, трийсет и пет маскирани и тежко въоръжени бандити нахлуват в залата, принуждават служителите и клиентите да налягат на пода по корем с ръце зад тила и започват нечуван по дързостта и размаха си обир.

Когато изглежда, че бандитите ще отмъкнат безнаказано плячката си, двайсет и пет от налягалите мъже, сред които има трима пенсионери, двама инвалиди с патерици, един слепец и шестима безкраки в инвалидни колички, се хвърлят безстрашно в схватка с похитителите. Те разтърсват съвестта на престъпниците с пронизителни викове: “Тия пари са наши, заработени с пот и пестени с лишения!”, след което започват да налагат грабителите по маскираните лица с обувки и мръсни носни кърпи. Ужасени от сърцатия отпор, бандитите бързо-бързо напускат залата и избягват в незнайна посока с трите бронирани пикапа, които ги чакат пред банката.

Когато изненаданите служители и клиентите започват да стават от пода и да благодарят на храбрите си освободители, се оказва, че двайсет и петте мъже, прогонили бандитите, се поддават на изкушението сами да започнат да ограбват банката. Те силом изтръгват от ръцете на петнайсет жени ръчните им чантички и почват да ги тъпчат с пари и скъпоценности от сейфовете. Възмутените собственички на чантичките обаче нямат намерение да се дават току-така и се нахвърлят върху самозабравилите се мъже, неочаквано превърнали се от съвестни граждани в безсъвестни криминални типове. Дамите дращят грабителите по носовете и ушите и крещят: “Знаете ли колко обикаляне по магазини и бутици е паднало и колко е трябвало да баламосваме мъжете си, за да се сдобием с тези чанти?” Засрамени от поведението си, двайсет и петте мъже побягват навън. Слепецът се завърта шестнайсет пъти във въртящата се врата и вместо навън побягва навътре, но разлютените дами го улавят за ръцете и краката, залюляват го и го извърлят през витринното стъкло.

Клиентите и служителите си отдъхват и сърдечно благодрят на храбрите дами. Облекчението им обаче не трае дълго, тъй като след като си прибират чантичките, жените сами се превръщат в хищници и почват да тъпчат чантичките си с пари и скъпоценности. Седем бабички обаче възнегодуват от безогледността на дамите и започват да им викат, размахвайки назидателно костеливи показалци: “Културни жени уж, а така да се излагате!” Стариците изваждат изкуствените си челюсти и започват да хапят с тях петнайсетте жени по най-чувствителните места. Дамите избягват с писъци и счупени токчета от банката.

Клиентите и банковите служители ръкопляскат на бойките старици, но бабите без видима причина позеленяват от алчност, смъкват фустите си, правят от тях бохчи и започват да ги пълнят с банкноти и скъпоценности. Един двегодишен сладуран, който до тоя момент е хленчел и се е сополивил, притиснат към майка си, се втурва към освирепелите бабишкери. С викове: “Тия пари в гроба ли ще ги замъкнете? Та аз съм вашето бъдеще!”, бебешорът погва бабишора, нанасяйки с биберона си съкрушителни удари където свърне. Подлите бабета офейкват. Мушморокът се притисва до гърдите на майка си и надава такъв рев, че умилените банкови служители и клиентите го наобикалят, подават му бонбончета и го питат: “Къде е бялото зайче Пухчо? А котенцето Мяо? А кученцето Джаф?...”

30 май - 15 юни 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2013, № 9 (166)