Никита Нанков

web

- Жорка, момчето ми, време е, миличък... - устните на маминка докосват ресниците ти. Ала устните й ли или дъхът на нейните думи те облъхва и милва - и сам не знаеш... Маминка е над теб - слънчев рус облак със сини очи и там весело пулсират още по-сини жилчици.

- Маминко, когато порасна, ще се оженя за теб. Нали, маминко? Ай лав ю!

Усмивката на маминка стопля въздуха и подирваш прегръдката й. Но - ех! - нали вече си голям и сериозен мъж! Отмяташ одеалото и босите ти крачета ето, шляпкат по пода - тап-тап, тап-тап - омаяно-сънено, натук-натам, а студът разбудник полепва по голите ти петички и подпява:

Време е - омаяно-сънено,
време е - тап-тап, тап-тап,
време е - натук и натам...

И наистина - време е за училище.

* * *

- Гошооо... Гошоооууу! Аде бе, майка, аде бе!

Одеалото уж цяла нощ като пръв приятел прегръщаше раменцата ти и те пазеше от сенките на твоя сън, пък изведнъж политна чааак на стола! Старото кротко легло побесня и зарипа, пружината заскърца и зацвили! А възглавницата? Полудя ли, та те забуха немилостиво по гърба?

Олелееее, олелеееее...

- Гошоооууу! Аде бе, аде, че закъсневаш за училището!

Ръката на мама дръпва одеалото, раздрусва леглото, бори те с възглавницата.

Ох, ох, носорожа нежност...

И така - всяка заран.

А ръката на мама е много голяма и много червена, със ситни бели люспици. Толкова голяма и червена е, та чак и ти се изчервяваш като си помислиш първо за нея, а после и за първия час по английски и за ръката на миссс Евссстатиева. Аууу, каква е малка и порцеланена нейната ръка, а ноктите й тънки-тънки и танцуват като пламъци пред очите ти и те объркват и... и върви, че ги учи разните му там “хау ду ю ду”-та...

***

- Джооордж! Джорджи! Знаеш, че не обичам да повтарям!

Шъсс-шъсс-шъсс! - мистър Четката-на-Елисавета лети по косите на Елисавета в съседната стая и съска в ухото й нещо злобничко, а косите на Елисавета летят като гривата на някакъв фантастичен кон. Елисавета - това е майка ти. Но майка ти за теб е винаги Елисавета - и името й е красиво и студено като кристал. Знаеш си, че можеш да се протегнеш още веднъж, най-много веднъж и половина, докато мистър Червилото-на-Елисавета рисува с присвити очи устни на Елисавета и мистър Светлия-грим-на-Елисавета се препира с мистър Тъмния-грим-на-Елисавета кой да направи очите на Елисавета дълбоки и топли. Ала изправи ли се над теб мистър Парфюма-на-Елисавета и те чукне безцеремонно с бастунчето си по носа, а ти все още си в леглото - горко ти... Най-добре си е мистър Парфюма-на-Елисавета и оня дрипльо, Пушека-от-прегорялото-мляко-на-Елисавета, да те догонят почти едновременно, когато кажи-речи си преполовил пътя до банята и с един скок можеш да изчезнеш зад вратата й; а там в нейната блестяща зелена клетка ще застинеш, втренчен в твоята Амазонка, която се измъква от синия кран като анаконда и се кълби във ваната на прозрачни пръстени... Ах, колко е гладнааа... и глътва мистър...

- Ооох, болиии!...

* * *

Ето така събуждат различните майки различните Жоровци.

А тебе те събужда твоята си майка по нейния си начин.

Разбира се, че ще отвориш очи... ще станеш като всяко добро дете... ще се наплискаш със студена вода... ще закусиш... и с чанта в ръка ще поемеш към училището. Разбира се, че мама ще поиска да я целунеш за довиждане... а след туй ти ще изтичаш обратно, защото си забравил най-важното - кецовете за мача... И разбира се, че като тръгнеш обратно, мама пак ще си подложи бузата за целувка...

Всичко това си става и ще си става и е толкова неинтересно, че просто няма защо и да го мислиш.

По-добре е, преди да вдигнеш сутрин клепачи, да си кажеш: първо ще преброя до три и после ще отворя очи!

И започваш: едно, две, три.

Ама че работа - струваше ти се, че броенето ще е толкова дълго, че да не вдигнеш клепачи чак до довечера (защото много ти се спи, а първият ти час е по английски), а то взе, че свърши съвсем бързо. Не, не, това просто не може да бъде! Трябва да броиш още веднъж, но внимателно и бавно.

Еднооооо, двеееее, триииии...

Пак ли свърши? Невероятно! Та тези “ооооо”, “еееее” и “иииии” нали могат да бъдат дълги, колкото си поискаш? Все едно - колкото и да са дълги, все някога трябва да свършат, нали?...

Но ето и един нов въпрос: защо до три трябва да се брои толкова просто? Нима няма и друг, по-интересен начин? Ето такъв например: 1. Добре, 1 си е 1, както и да го погледнеш. Просто 1 и толкоз! Обаче 2 може да бъде и 1+1. А 3 е 2+1, или 1+2, или 1+1+1. Значи, ако искаш да преброиш до три можеш да кажеш: 1, 1+1 (или - ух, как не се сетих по-рано - 3-1), 1+1+1. Даа, този начин на броене е къде-къде по-интересен!

А дали не би могло да се брои с третинки? Разбира се, опитай! 1 е три третинки, 2 е шест третинки, а 3 е цели девет. И значи до три се брои така: три третинки, шест третинки, девет третинки. Охоо! - не е никак зле да се брои с третинки...

А какво ли би станало, ако сега всяка третинка се раздели на третинки? Ама че забавно: 1 е девет третинки на третинките, 2 е...

И тук твойта майка пак влиза - за втори ли, за трети ли път? - и пак те буди по нейния си начин.

Ех, то се видя, че ще се става, този път няма измъкване. Ала защо първо не преброиш до три като вместо едно казваш синьо, вместо две - жълто и вместо три - зелено?

Ето каква шарена картинка се получава: синьо, жълто, зелено. Хей, но ти забрави, че зеленото се получава от смесването на синьото и жълтото. Значи може да се преброи и така: синьо, жълто, синьо и жълто. Или всичко две сини и две жълти. Чудесно - но това прави всъщност две зелени! И картинката значи ти е от зеления период. Дали до днес някой се е сещал, че едно, две, три е две зелени? То се знае, че никой не се е сещал - само ти. Ех, че си ми умен умник, браво на теб!

- Ама ти още ли не си станал? Дори очите си не си отворил! - майка ти се чуди по нейния си начин и по нейния си начин става почти строга. - Събуждай се и ставай! Броя до три: еднооо, двеее, триии!...

Еднооо, двеее, триии...
Дооо, реее, миии...

(А къде е “две и половина”? Та то си е чист “ре диез”!)

Ето, че стана и музикант - вместо да си броиш, ще си пееш:

Едно, две, три - до, ре, ми!
Вървял ЕДИН човек добър
(с палто или с каскет,
с манто или с жакет,
с костюм или с тра-ла-ла-ла -
            това е без значение!)
и носел ДВА чадъра той
(в цвят син или в червен,
в цвят бял или в зелен,
в цвят жълт или в тра-ла-ла-ла -
            това е без значение!)
над ТРИМАТА си вуйчовци
(Иван, Драган и Спас,
Стоян, Петкан и Влас
Горан, Лукан и тра-ла-ла -
            това е без значение!),
а ТРИМАТА му вуйчовци
(Иван, Драган и Спас,
Стоян, Петкан и Влас
Горан, Лукан и тра-ла-ла -
            това е без значение!)
се возели във ДВЕ коли
(москвич или трабант,
рено или волгант,
пежо или тра-ла-ла-лант -
            това е без значение!)
и пели песничка ЕДНА
(Бим-бам или тарам-ла-ла,
пам-пам или бабам-ба-ла,
дум-дам или “Ела-ла-ла!”
            това е без значе...

Майка ти влиза за кой ли път и за кой ли път те буди по нейния си начин...

А в училището вече бие вторият звънец; лампите по улиците угасват; раздавачът с огромната чанта пуска във всяка пощенска кутия новия вестник; три завода си преизпълняват плана; над Андите вали червен сняг; в Китай реката Хуан-хъ излиза от бреговете си и 140 000 души остават без подслон; космически кораб Nо 6725 се изтръгва от земната гравитация и се устремява към Юпитер; над Флорида се появяват две летящи чинии; някаква нова комета си завъртва опашката из старата ни Галактика; Вселената остарява със сто хиляди милиона милиарда години и й изниква бял косъм на черната дупка; един червен гигант се оженва за една супернова и едно бяло джудже им кумува и весело ръси над младоженците тъмна материя...

Ала това не е никак важно - ти си лежиш със затворени очи и все така си броиш: едно, две, три.

И пак, и пак, и пак: едно, две, три; едно, две, три; едно, две, три...

1984-1985

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2005, № 3 (64)

Други публикации:
Страница (Пловдив), 2001, г. V, № 4, с. 17-19.