web

              Денят е изтънял като сбогуване...
                            Защо си сам? Къде бе грешката?
       Живя във вечността? Изпусна всички срещи?
Окъпан в милост Божа, бе забравил - tempus fugit?
       Летя, вървя, пълзя - доникъде не стигна.
              Умирай днес - прокажен - с тая стигма.

              Гали чудовището на езика,
                            опитоми с любов идеите,
       на думите дай смисли още невидени...
Отговори - щастлив да си защо ли не поиска?
       Смъртта - богатството на всичките богатства.
              Избягай с бягството от всички бягства.

              И все така блести върхът - далечен.
                            Хормоните - все авангардни.
       И все си награден - с нехайство към награди.
Нозете вече кървави - но все духът е алчен.
       Пълзи, върви, лети - какво ли ще те спира?
              Избягай - разбери, че не разбираш!

30 септември 2014 - 16 май 2015 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2015, № 7 (188)