ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Никита Нанков

web | Най-понякога

Един прекрасен ден Зайо Байо получи паспорт за целия свят. И тръгна на околосветско пътешествие.

Първо замина за Гърция, където няма камъни, защото всички камъни отдавна са превърнати в статуи, а хората няма какво да си кажат, защото всичко отдавна е казано от поетите и философите. А чиновникът на границата прочете името му като Заякидис Баякидис и така и го записа в паспорта му.

После нашият герой се озова в Саудитска Арабия, където минаретата са толкова високи, че когато човек се качи на някое от тях и се огледа, не вижда нищо друго освен други високи минарета. А чиновникът на границата прочете името му като Заяр ал Баясами и така и го записа в паспорта му.

Тогава нашият герой се отби и до Грузия, където всички мъже имат големи черни мустаци и когато шепнат, викат, а когато викат, пеят. А чиновникът на границата прочете името му като Заидзе Байбаидзе и така и го записа в паспорта му.

Нашият герой пристигна и в Русия, където всичко е толкова голямо, че когато някой тръгне за някъде, той върви цял живот и не стига доникъде. А чиновникът на границата прочете името му като Заюша Баюшин и така и го записа в паспорта му (но веднъж го нарече Зай Заич, а два пъти Заюшка).

Подир това нашият герой стигна до Китай, където йероглифът за дракон прилича на дракон, но йероглифът за зрънце ориз не прилича на зрънце ориз. А чиновникът на границата прочете името му като За Ю Бай и така и го записа в паспорта му.

Нашият герой седна във влака за Индия, Индия, където свещената крава Му е бяла като пъпката на лотуса, а свещената река Ганг е мургава като ланитите на индийска девойка. (Същата Индия, където отиде и моят приятел М, за да вдъхне духа на Буда. И като го вдъхна, изпадна в нирвана. И като изпадна в нирвана, престана да ми пише, прасето му с прасе...) А чиновникът на границата прочете името му като Заишвананд Баишвананд и така и го записа в паспорта му.

По-късно нашият герой потегли към Япония, където бързите влакове са толкова бързи, че пристигат на следващата гара преди още да са потеглили от предишната, а японците, когато не си правят хара кири, рисуват планината Фуджи с разцъфтели вишни. А чиновникът на границата прочете името му като Заямоцо Баямоцо и така и го записа в паспорта му.

Не след дълго нашият герой отлетя за Америка, където всяка секунда струва точно един долар, защото доларите растат по дърветата точно за една секунда, и където каубоите и индианците се гонят между небостъргачите. А чиновникът на границата почете името му като Зайк Байкофф и така и го записа в паспорта му (нашият герой му го издиктува три пъти буква по буква).

Ето, че нашият герой отплува за Испания, където оризът се готви по испански, което значи, че готвачът слага повечко лют червен пипер и виква “Оле!”, когато водата заври. А чиновникът на границата прочете името му като Заясименто Баясименто и така и го записа в паспорта му.

Нашият герой потегли с велосипед за Франция, където... Но, ах, кой не знае Франция! А чиновникът на границата прочете името му като Зайола дьо Баяк и така и го записа в паспорта му.

И така нашият герой пристигна в Англия, където на кучетата не е позволено да тъпчат по зелените моравки пред къщите, а на хората с бели ризи и черни вратовръзки не е забранено да тъпчат по чуждите крака в автобуса, понеже ако някой стъпче някого, стъпканият продължава да си чете вестника, все едно че нищо не е станало. А чиновникът на границата прочете името му като Зайън Байън и така и го записа в паспорта му.

Една привечер нашият герой се приземи в Германия, където след вечеря винаги има семеен коцерт и русата синеока съпруга свири на флейта, русият синеок съпруг свири на виолончело, а русите синеоки дечица с три-четвърти бели чорапки обръщат нотите. А чиновникът на границата прочете името му като Зайцингер фон Байцингер и така и го записа в паспорта му.

Подир седмица нашият герой бе вече в Италия, където ненаситното Време си похапва ту пици и спагети, ту носове на статуи на богове и императори в музеите. А чиновникът на границата прочете името му като Заино Баини и така и го записа в паспорта му.

Нашият герой поостана и в Унгария, където говорят ту правилно, когато казват на паприкаша “паприкаш” и на чардаша “чардаш”, ту неправилно, когато на моркова викат “шаргорипо” (“sárgarépa”), а на заека “нюл” (с дълго “ю” и меко “л” - “nyúl”). А чиновникът на границата прочете името му като Зайош Байош (“Zajos Bajos”, което значи “шумен скандалджия”), погледна нашия герой строго, но после се усмихна и така и го записа в паспорта му.

Сетне нашият герой стегна багажа си първо за Хърватска, а после и за Сърбия, където по улиците хората си казват един на друг: “Kako si?” и “Како си?”, и си отвръщат: “Super, hvala!” и “Супер, хвала!” А чиновниците на границата прочетоха името му като Zaitsa Baitsa и Заица Баица и така и го записаха в паспорта му.

Накрая нашият герой се завърна в родината, където чиновникът на границата не можа да прочете името му. Горното копче на униформата на чиновника бе скъсано и на ризата му жълтееше леке с формата на заек.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2007
Никита Нанков. Най-понякога. Варна: LiterNet, 2007