ПИСМА ДО ПЕТЪР

(1)

Николай Бойков

web

25 януари

Днес прибирайки се към вкъщи от Матрицата, пак си затананиках не ме гледай така момче, но вместо и всеки твой поглед е зов, се хванах как пея и всеки мой поглед, беше някъде около след 9, врабчетата вече се бяха начуруликали под прозореца ми, бях си вече проверил пощата и вкъщи щях да почета книгата на Хелер Агнеш, Маймуна на велосипед (докато чета, щеше да ми се отърколи една сълза, съвсем ненавременна, неуместна, безконтекстна, явно несвързана с нищо), от която книга щях да си преписвам на унгарски някакви такива изречения: как и Лукач, и Солженицин били казали, за кучето кучешка смърт и че убиецът е убиец, дори когато убива убиец, за това, че честният, порядъчният човек печели, дори когато губи, за това как осемнадесетгодишна била решила, че има призвание на този свят: да счупи ореха, а орехът е истината, истината за нещата, за човеците и битието, за това, което е вътре в нас, но после как била разбрала, че няма истина, и така нямало какво да се познава, проумяла, че да не можеш да счупиш ореха принадлежи към това да счупиш ореха, последното някак не го разбрах, вече преди това си бях направил чай от липа и бях закусил половин кофичка кисело мляко с филийка хляб, а след това щях да обядвам салата от зеле пак с кисело мляко, бях чел вече и отново Ани Илков: Вчера се замислих и си казах: няма/ нищо да записвам - думите са празни./ После се разходих, купих си вечеря/ и започнах всичко отначало/ със писмо, в което да не се оплаквам. и щях да ходя на покупки в Халите и на Женския пазар, където щях да си купя чай от мента и лайка, и пирински, щях да се опитам да си купя и една палка салам и да поискам да ми я нарежат, щяха да ми откажат, щях да се ядосам, щяхме да поспориме, граждани щяха да се възмущават, че задържам опашката, щях да си тръгна ядосан без да си купя шпеков салам, но щеше да ми хрумне да предложа на една приятелка да правим една рубрика за някоя от телевизиите, да кажем със заглавие без коментар, където да заснемаме как пожелавам да ми нарежат салама, но те не пожелават, щях после, прибирайки се, вече накупувал ябълки, портокали, мандарини, два грейпфрута, моркови, картофи, лук, пресен магданоз, пресен копър и две чушки, да я срещна и набързо да й разкажа идеята си и да се разберем утре да се видим и да обсъдим подробно всичко, бях вече нарисувал новите картички с гатанки за Трявна и щях на път за пощата да купя пъстроцветен молив, за да доопаковам подаръка на Камен: една книга с приказки - Небивалици, една тетрадка, една химикалка съвсем обикновена, всичко това в една прозрачна пластмасова папка и един комплект за бръснене жилет (един артисал ми коледен подарък, който така и така нямаше да ползвам: самобръсначка с няколко ножчета, пяна, афтър шейв (?)), бях вече получил един от подаръците си за рождения ден в сладоледената къща на Ангел Кънчев: една благоуханна кръгла свещ и щях да мина през книжарницата Библиополис на Солунска, за да се уговоря кога да рисувам картичките си на желаещите картичките ми, естествено ако има такива, вече бях чул изречението, ми щом така лесно се отказваш, значи не го обичаш, и вече му бях отговарял, бях вече писал на приятеля си отговор на това, което ми беше писал, че било много красиво онова, което съм му описал в последното си писмо: как сме гледали един филм, Самотници ли, Смотаняци ли, как сме седели един до друг и как от време на време сме опирали рамене, леко и фино, и съм чувствал как си поема дъх и съм чувствал как той чувства, че си поемам дъх, чувствал съм как дъхът му се е забързвал и моя го е догонвал или моя е избързвал и неговия го е догонвал, как са се достигали и преварвали, прескачали и после там някъде, където би трябвало вдишванията и издишванията ни да се единят, леко и фино да сме се отдръпвали един от друг, та вече бях му отговорил с един унгарски шлагер: Любовта трае една седмица (когато правим тази песен в час, има един учебник по унгарски: Не само песни, винаги в началото, преди да е ясно за какво става въпрос, питам, това е първата задача в урока: какво според вас трае една седмица), бях вече казал на един друг приятел: всичко е свършено, свърши се с тази любов, но съм влюбен, а това значи и креативен, бях вече писал едно писмо, с което бях вече нарушил онова вече изречено от мен, че няма да ти пиша и щях да си избера зелена дискета, на която да си записвам тези ми писма (Писма до Петър), вече бях правил разни неща и щях да правя други, вървях към вкъщи по Неофит Рилски и тогава, докато си тананиках и всеки мой поглед е зов, ти-да-да-ти-да-ти-та-та-ти-да любов, си казах, тогава реших да почна да ти пиша тези писма и да не чакам, очаквайки отговор от теб.

© Николай Бойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.01.2005, № 1 (62)

Редактор на текста: Екатерина Йосифова. Коректор: Невена Панова.