Мария Вълкова

web | Светът - прекрасен и добър

"Вечността е като играещо дете, което подрежда фигурите от своята игра.
Царуването (над света) принадлежи на детето..."

Хераклит (род. около 544-540 г. пр.н.е.)

Тема на тази разработка е развитието на естетическото отношение в детско-юношеската възраст. На теоретично равнище това е една недостатъчно изследвана сфера - особено върху фона на обширната литература по естетика, от една страна, и по психология на възрастовото развитие - от друга. Емпирични изследвяния върху естетическото отношение в детско-юношеската възраст, доколкото ги има, са частични, обикновено посветени на отношението към един или друг вид изкуство. Не съм срещала в литературата, с която съм запозната, изследване върху развитието на естетическото отношение, разбирано в широк формат като включено в процеса на личностно изграждане през детско-юношеската възраст.

Основна методологическа предпоставка при изследването е виждането, че естетическото отношение е важен механизъм за културно саморазвитие в детско-юношеската възраст, чрез което се развива умението да се чувства и разбира светът, да се подреждат нещата от всекидневния живот. То е важен инструмент за хармонизация на светоусещането на подрастващото дете със средата, подпомага поддържането на баланс и намирането на точната мяра на взаимоотношенията ни с другите. Естетическото отношение придава цялостност и всестранност на човешкото отношение към света.

То помага да си изработваме мяра за нещата около нас и вътре в нас, обединява вътрешно и външно, форма и съдържание. Естетическото отношение е инструмент за хармонизация вътре в човека на действащи и новопоявяващи се черти, свойства, способности, интереси и нагласи, участва активно в изграждането на неговата ценностна система. Вероятно естетическото отношение помага за преодоляване на възрастови кризи и постигане на ново равнище на консистентност и хармония на психиката. Естетическият идеал със сигурност е вътрешно свързан с придобиването на умение за целеполагане в процеса на саморазвитие.

В първата част от работата проблемът за развитието на естетическото отношение в детско-юношеската възраст се разглежда в теоретичен план. Задачата на първа глава е да се намери методологичната рамка за обхващане на развитието и промените в характера и функциите на естетическото отношение в различните възрастови етапи.

Развитието на естетическото съзнание разглеждам през типовете универсални отношения в субект-обектната диспозиция: обект-обектно отношение, субект-обектно, субект-субектно и естетическо отношение. Идеята за подобен подход е на Видгоф (1992) и се отнася до развитието на естетическото въобще, но ми се струва ползотворна основа за изследване на естетическото отношение в хода на възрастовото развитие.

Основна ценност при обект-обектното отношение (което свързвам с ранната детска възраст - до около 6-7-годишна възраст) е благото. За следващия етап е характерно субект-обектното отношение (което според мен представя възрастта между 7 и 13-14 г.). Основните ценности в този период се определят като полза, удовлетвореност и истина. Третата фаза - т.нар. от Видгоф субект-субектен етап, се свързва с човешкото общуване и доброто като ценност. Нея отнасям към възрастта 14-17 г.

Що се отнася до базовата характеристика на естетическото отношение - хармонията, тя присъства и заема значителна роля при всички основни типове отношения.

Другата важна теза, на която основавам изследването си, е постановката, че развитието на естетическото отношение е най-тясно обвързано с промените в основните психични явления, очертаващи общоличностното развитие в детско-юношеската възраст. Във втора глава разглеждам няколко базови теории за развитието, обвързани с епигенетичния подход: Е. Ериксън, Ж. Пиаже, Колбърг, А. Валон. Те ми дават - всяка по свой начин, с акцент върху различни аспекти - основните маркери в общоличностното развитие, които се очаква да влияят върху развитието и характера на естетическото отношение. От многото теоретични направления избрах епигенетичния подход по няколко причини. Преди всичко той е центриран именно върху развитието, постулира обективни етапи, през които минават всички деца - неща, които ще се опитам да докажа при естетическото отношение. Също така при него се преодолява недостатъкът, характерен за някои теории за детското развитие: егоцентризмът на възрастния, ако може да се каже, "възрастно-центризмът". При епигенетичния подход не възрастният почти произволно дефинира усещанията, чувствата, мислите, светогледа на децата и на базата на това след многократно опосредстване и допускания прави изводи за детското развитие, гледано през аршина на възрастния. Тук детето не се разглежда като съд, в който възрастните наливат социални роли, представи, умения, навици, изкуство, култура. И съдът се пълни, пълни, за да достигне при порасналото вече дете приемливото за зрял човек равнище. Ако се следва епигенетичният подход, би трябвало да се допусне, че детската естетическа култура не е просто недостатъчно развита култура с еталон естетическата култура на зрелия човек. Тя е самостоятелна, пълноценна, равнопоставена култура със свой облик, вътрешни механизми на развитие и промяна.

Най-труден за изследване е възрастовият период до 6-8-годишна възраст. За да направя по-точни допускания за естетическото отношение на децата в тази възраст, разширявам анализа чрез внимателни аналогии между митологичния етап от филогенезиса на културата и особеностите на културно-естетическото развитие на детето в тази най-ранна възраст. Това дава възможност да се обогати визията за света на малкото дете, за начина, по който то гледа и чувства света около себе си. Начинът, по който детето го разбира и усвоява, е творчески и действен. Телесността е важна особеност на детската култура, както и на митологичното светоотношение. Неразвитост на чувството за общо, егоцентризъм, синкретизъм, единство с природата и личностно отношение към нея, липса на вътрешен център, статичност, абсолютно овъншняване, съответствие между физически образ и обща значимост - това са някои от особеностите на детското светоотношение.

Във втората част са представени резултати от емпирично изследване върху развитието на естетическото отношение в детско-юношеската възраст. То бе проведено на два етапа - през 1989 г. и през 1997 г. Бяха изследвани деца от четири възрастови групи: шестгодишни, десетгодишни, четирнйсетгодишни и седемнайсетгодишни. При първия етап извадката включваше общо 240 деца, по равен брой от София и малък град - гр. Елена, при втория - 120 деца от София. Събра се емпиричен материал за особеностите на естетическите нагласи в различните възрасти; ценностната система на децата за всяка възрастова група, както и тенденциите в развитието й при израстването на децата; реалният и идеален Аз-образ и съотношението между тях за всяка възрастова група; бе потърсена зависимост между развитието на естетическите нагласи, ценностната система и Аз-образа. Очерта се общата посока и характерът на промените в естетическите нагласи в хода на възрастовото развитие. Бе изследвано влиянието на половата принадлежност, културата на средата, в която растат децата (столица - малък град) и влиянието на обществените промени в периода 1989-1997 г. върху ценностната система, аз-образа и естетическите нагласи в различните възрастови групи.

Картината на детските представи за красиво и грозно, смешно и тъжно, се оказа много интересна и доста неочаквана. Например шестгодишните свързват красивото главно с природата - с цветенцата и дърветата, с пиленцата и котките, грозното - с мръсните и счупени предмети, смешното - с цирка и клоуните, а тъжното - с дискомфорта и обидите, които получават от общуването си с близките. Съвсем друга е картината при седемнайсетгодишните - при тях съдържанието на всички естетически категории е под знака на нравствеността и общуването; срещат се и такива обобщения, като: "Всичко може да бъде смешно взависимост от философската призма, през която се погледне". Десетгодишните свързват тъжните неща в живота главно с училището, докато четиринайсетгодишните вече "са се придвижили" към безнравствеността в човешките отношения.

Очертаха се интересни промени в развитието на детските естетически нагласи за красиво, грозно, смешно и тъжно. На базата на резултатите изказвам допускания за сензитивния период в развитието на естетическите нагласи. Оказа се, представите за красиво и тъжно "зреят" по-дълго и сензитивната възраст при тях е между 14-17 г., а за грозно и смешно в по-ранните 10-14 години.

Ако се опитам с една дума да обобщя развитието на естетическите нагласи в детско-юношеската възраст, тя би била: KALOKAGATHIA. Това е идеалът за възпитание на човека в древна Гърция: хармоничната, съразмерна, неразпадаема цялост между прекрасното и доброто, съчетаването на вътрешни (духовни) и външни (физически) достойнства. Всъщност картината от развитието на идеала за красиво от ранната детска възраст до края на юношеството - така, както я показват резултатите от емпиричното изследване - разгръща очертанията на една завършена KALOKAGATHIA (от др.гр. kalos - прекрасно и agathos - добро). Затова избрах за заглавие на текста върху естетическото отношение в детско-юношеската възраст "Светът - прекрасен и добър".

Определението на Платон за калокагатия е следното: "Калокагатията е състояние с преднагласа за избор на най-хубавото". Според резултатите от изследването тази преднагласа за избор на най-хубавото се оказа важен механизъм в трудния път на детското саморазвитие.

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2006
Мария Вълкова. Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството). Варна: LiterNet, 2006