Мария Вълкова

web | Светът - прекрасен и добър

Емпиричното изследване върху развитието на естетическото отношение в детско-юношеската възръст бе осъществено на два етапа. Първият етап бе замислен като мащабно изследване върху естетическата култура в детско-юношеска възраст и проведен на терен през 1989 г. от колектив научни работници от Института по култура към Министерството на културата и БАН в състав: доц. д-р М. Вълкова (ръководител), Р. Драгоева, доц. д-р Х. Йолова, ст.н.с. д-р К. Стойчева (от Института по психология към БАН), н.с. Р. Кулекова, А. Христова, Т. Карадимова, н.с. д-р В. Караджова и др.¹

Емпиричното изследване бе предхождано от комплексно теоретично изследване върху естетическата култура на децата и публикувано в сборника "Естетическата култура на децата" - Известия на Института по култура към КК и БАН, 1985 г.

Извадката за емпиричното изследване включваше общо 240 деца - поравно от София и от малък град - гр. Елена. Всяка група бе съставена от четири възрастови подгрупи: шестгодишни, десетгодишни, четиринайсетгодишни и седемнайсетгодишни деца, включващи приблизително по равен брой момичета и момчета. Децата бяха подбрани от детска градина при шестгодишните и от училищни класове - при по-големите.

Вторият етап бе проведен в София през 1997 г. от доц. д-р М. Вълкова. Извадката включваше общо 120 деца от детска градина и съответно - училище от центъра на града и от жилищен квартал "Младост". Децата бяха подбрани поравно от същите четири възрастови групи с приблизително еднакво съотношение момичета-момчета във всяка група.

Инструментариум

При провеждането на първия етап инструментариумът на изследването включваше осем методики:

• изследване естетическите нагласи чрез анкетна карта с отворени въпроси, изградени върху основните естетически категории, целяща да установи съдържанието на детските представи за красиво, грозно, смешно, тъжно (плюс възвишено и трагично при 17-годишните);
• анкетна карта за децата;
• анкетна карта за родители;
• метод на семантичния диференциал за изследване конотативното значение на важни за изследваната тема концепти;
• контент-анализ на съчинения по тема върху прожектиран на децата специално подбран анимационен филм;
• изследване ценностната ориентация на децата с тест, включващ ценности, подбрани съобразно общата изследователска задача, измервани с петобална скала;
• изследване на аз-образа с контролен списък от прилагателни, включващи набор от черти, съобразени с изследователската задача. Те бяха представени като петобални биполярни скали. Използваха се в четири варианта: какъв съм аз; какъв искам да стана; какъв ме виждат другите; какъв искам да ме виждат другите.

Бих искала особено да отбележа основното участие на Р. Драгоева - психолог, при изработването на методиките за изследване на ценностната ориентация и Аз-образа, резултати от които анализирам тук.

За съжаление междувременно Институтът по култура бе закрит и събраният теренен материал остана необработен. Плод на лични усилия на автора е следващата обработка само на част от методиките, и то с ограничени възможности за статистическа обработка.

Вторият етап от изследването бе проведен в София, продиктуван от личен научен интерес и с частни средства. Бяха използвани три от методикитие - изследване на естетическите нагласи; изследване на ценностната ориентация и изследване на аз-образа с инструментариума, използван при първия етап.

Авторът е с ясното съзнание за допълнителните възможности, които би дала една по-пълна статистическа обработка на резултатите, за съжаление останала неосъществена поради непреодолими препятствия от технически и финансов характер по онова време и невъзможност днес да се възпроизведат компютърните данни от двете изследвания. Това беше главната причина да не публикувам досега като цялостен текст резултатите от изследванията. Но ми се струва, че събраните данни очертават основните тенденции в тази неизследвана досега материя. Разкрива се картина на промени и развитие в естетическите нагласи в детско-юношеската възраст, която е много интересна и вълнуваща. Затова сметнах, че мой дълг е да подготвя за печат и представя емпиричните резултати от двете изследвания. В текста като правило започвам с резултатите от изследването, проведено през 1989 г., след което представям и коментирам приликите и разликите с получените данни от изследването през 1997 г.

При подготовката на изследването бяха набелязани следните изследователски задачи:

• да се изследват особеностите на естетическите нагласи в различните възрасти;
• да се изследва ценностната система на децата за всяка възрастова група, както и тенденциите в развитието й при израстването на децата;
• да се изследва реалният и идеален Аз-образ, съотношението между тях за всяка възрастова група и тенденциите в настъпващите промени в хода на общоличностното развитие;
• да се потърси зависимост между развитието на естетическите нагласи, ценностната система и Аз-образа за всяка възрастова група;
• да се очертае общата посока и характерът на промените в естетическите нагласи в хода на възрастовото развитие;
• да се изследва функционалната натовареност на естетическото във всекидневния живот и общоличностно развитие в детско-юношеската възраст;
• да се изследва влиянието на половата принадлежност върху ценностната система, аз-образа и естетическите нагласи в различните възрасти;
• да се изследва влиянието на културата на средата (столица - малък град) върху ценностната система, аз-образа и естетическите нагласи в различните възрасти;
• да се изследва влиянието на обществените промени върху ценностната система, аз-образа и естетическите нагласи в различните възрасти;

Бяха изказани следните основни хипотези:

• съществува тясна връзка между общоличностното развитие и промените в ценностната система, Аз-образа и естетическите нагласи в детско-юношеската възраст;
• възрастовият етап, половата принадлежност, културата на средата и обществените промени оказват значително влияние върху ценностната система, Аз-образа и естетическите нагласи в детско-юношеска възраст;
• естетическото отношение изпълнява важни функции при личностното развитие за хармонизиране, консолидиране на новообразуванията в изграждащата се личност, както и за стимулиране мотивацията за развитие;
• съществуват обективни етапи в развитието на естетическата култура в детско-юношеската възраст.

БЕЛЕЖКИ

1. Колективът работеше всеотдайно и професионално върху това изследване, но за съжаление обективни обстоятелства не дадоха възможност да "пожъне плодовете" - да види труда си завършен. Използвам случая отново да благодаря на всички колеги за добрата работа тогава. [обратно]

© Мария Вълкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.02.2006
Мария Вълкова. Светът - прекрасен и добър (Върху естетиката на детството). Варна: LiterNet, 2006