Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

- Затвори най-после тоя Windows, Ая! По цели дни висиш пред компютъра! Ще те погълне екранът!

- Това да не са змеят и слънцето от твоите апокрифи! Остави ме на мира!

- Пак ли си в "Дурга"¹?

- Да! Някакъв проблем? Дразни ли те? Само не почвай: "Ще ти закърнеят мускулите, ще надебелееш, ще затъпееш, от теб човек няма да стане, ще се изродиш в пасивно, вегетиращо безличие..." Опасна работа сте това родителите!

- Ми как да не почвам, като ти не увираш! Поне да се беше поучила от героинята. Тя преживя девет живота, девет различни съдби, докато ти само съзерцаваш какво е направила.

- Не съзерцавам, а я напътствам. Аз й казвам как да действа, според параметрите на характера, който й е зададен в поредния живот. Или още не си проумяла играта...

- Да, но това не е истинско.

- Кое? Превъплъщенията ли? А какво му е истинското на скапаното ежедневие? Или на твоите книги? Тук поне мога да бъда веднъж предана съпруга, друг път - зашеметяваща любовница, веднага след това - делова жена, динки², после - авантюристка, педантка домакиня, графиня, състрадателна благодетелка, монахиня, затворничка и дори жрица на отмъщението. Преходите са неуловими, изводите се налагат от самосебе си, без принудата на формулировките. Не съм задължена винаги да започвам със "стъпих на континента с два куфара в ръка и урната с остатъка от праха на баща ми, който не бях разпръснала над любимото му море." Звучи познато, нали?

- Всъщност най-голямата сила е тъкмо в обратното, в уникалността на твоя опит.

- Да, но Маркес е описал нещо подобно. Преди и без да се е случило.

- Той не може да изпита твоите чувства, да обича вместо теб, а значи и да го разкаже като теб.

- Аха, да си дойдем на темата. Ти и твойта панацея. До последно си готова да воюваш - ще бъдеш прах, но влюбен прах.

- А ти не приемаш живота сериозно. И той ще ти отвърне със същото.

- Ох, майко, не очаквам да ме разбереш. Много сме различни.

- Няма нищо по-хубаво от това да бъдем различни. Обратното щеше ужасно да ме разтревожи.

- Нищо лошо не виждам във факта, че приемам играта като игра. Тази игра не звучи познато. Направлявам я аз, не някой друг, не следвам прищевките на друг автор. Изобразявам. Без да правя логическо изследване, без да обяснявам. Описвам, не коментирам. Имитирам самия живот. Неподправен, неизтълкуван, неопорочен от интерпретации. Както бихте се изразили вие, "от случайните реплики, които програмирам в един разговор, стигам до трайните черти в облика на поредното превъплъщение, до скритите дълбини на поредния душевен образ". А после идва следващото ниво, следващата Дурга. Това е направо Great, man! Не ми трябва real life! Как ще побереш толкова различни роли в един истински човешки живот? Как ще участваш в толкова сценарии, даже да си Мис Енергия? Зад екрана на компютъра времето тече по-интензивно...

- Голяма философка се извъди. А всъщност нищичко не разбираш! Човек минава през различни периоди. Светът наоколо е много по-сложен и шарен дори от най-съвършеното компютърно копие или модел.

- Да, да, да. И Дурга е опростен символ на женската съдба. Бла, бла, бла. Чувала съм го хиляда пъти, пише го на опаковката. Престани да морализираш, моля ти се! Писна ми! Намери си друго занимание. Омръзна ми да бъда α-та и ω-та на твоя живот. Никога не си обичала контрола, недей да се променяш на стари години!

- Не мога да те разбера. Трябва ли слънцето да угасне, за да те развълнува някаква друга реалност, освен виртуалната? С информационната й всеядност и анонимните й чатове... Въобще живееш ли на истинската земя?

- Нали работя през ваканциите? От това по-делово приземяване в квинтесенцията на триизмерната планетарна действителност, здраве му кажи.

- Правиш го механично. Интересуват те само джобните.

- Е, сега направо ме закла! Дори аз не мога да нареждам на чувствата си, но ти трябва да ги критикуваш. Вярно, лишена съм от пионерски ентусиазъм. Не полагам и труд за благото на обществото. Това беше специалитет на вашето поколение, но позволи ми да се съмнявам в искреността ви. Сигурно ще ми липсва и романтична комсомолска всеотдайност към бъдещата професия, ако въобще се навия да следвам нещо. Тъкмо ще си спестя разочарования, нали така? Знам какво ще ми кажеш. Но като е било такова времето, като не ви е харесвало, защо не сте протестирали? Едно гражданско неподчинение да бяхте спретнали... В защита на правата си. Не познавам по-голямо безличие от конформизма. Апатия, бездействие, мълчание, страх, автоцензура. Стратегия за оцеляване! Да ви имам модела на поведение! Затова внуците ви ще говорят език, който не разбирате. В играта няма страх, няма болка, само радост и временно разочарование. Веднъж си победителка, друг път - победена, но винаги можеш да започнеш отначало. Пътешествието никога не свършва. Голяма работа, че няма една вечна и неизменна истина. Вие нали бяхте овладели голямата истина. Светлото бъдеще чакаше зад ъгъла.

- Нещо ми намирисва на морална свобода. Всичко зависи от времето и случая... Как успяваш да се нагълташ тъкмо с най-спорното от току-що прочетеното... Отдавна не сме говорили - вярваш ли още в... звъни се... някой те търси...

- Чух. Това за вярата е дълъг разговор... Ти, например, повярва ли вече в Нещо? Или в Някого? Освен в любовта...

- А ти?

- Къде ми е мобифона?...

- Звукът идва изпод леглото.

- ОК, ОК, разбрах ти намека. Следобед ще си подредя стаята. Сега трябва да прехвърля снимките на сиди. Смятам да ги подаря на Цвета за рождения ден, заедно с билетите за Линкин Парк. Нали ще купонясваме. Ти как мислиш, ще й харесат ли?

- Сооl са. Доколкото я познавам, ще се изкефи безкрайно, ще падне "куфеене", нали така беше (или пак съм старомодна)... Всъщност аз дойдох за друго...

- А, ето я проклетата тухла. Кога ще ми купиш по-нов модел? Уф, вече престана да пиука. Нищо, ще звъннат пак... Казвай бързо!... Защо си тук? Разговорът за вярата ли?

- ...Остави, няма значение, моментът отмина. Някой ден трябва да започнем отначало. Хайде на закуска, Ая!

БЕЛЕЖКИ

1. Дурга - на санскритски "тази, която е неразбираема и трудна за постигане". Вселенската майка. Многоръката богиня с безброй лица и превъплъщения (от които девет основни), предизвикваща възхищение и страх, въоръжена до зъби, воинствена обновителка и унищожителка (в превъплъщението си като Кали), но също любяща жена и закриляща майка. Свързва се с неизчерпаемата власт и сила на вселената, има нежен, творчески, съзидателен и разрушителен аспекти. Символизира женската динамичност и двойственост. Изобразявана често яхнала лъв или тигър. В случая става дума за нерегистрирана игра, подобна на "Империи", създадена от способните и евтини индийски софтуеристи в Лондон. Различните нива на електронната игра са свързани с различните превъплъщения на Дурга. [обратно]

2. Dinky Double income no kids - модерен начин на живот, практикуван от знаменитости в развитите страни. Те живеят в стабилни двойки, без да се женят и без да имат деца. Двамата имат високи доходи, предпочитат да наемат светли функционални жилища, пътуват много, нямат нищо против да споделят домашните задължения, без да се отказват от престижните си професионални занимания, ходят на почивка поотделно; енергични, полагат големи грижи за външността си, обръщат сериозно внимание на здравословното хранене, издигат младостта и динамичния начин на живот в култ. [обратно]

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006