Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Лудницата беше пълна. Мъжът й не се прибираше до 12 посреднощ. За пръв и най-вероятно за последен път в историята на дипломатическите отношения между двете далечни страни, щеше да има посещение на най-високо равнище.

Киая го чакаше сама и се вслушваше в звуците, изпълващи старата къща. През деня наблюдаваше с тревога колибрито, размахващо крилца около цветовете на юката във вътрешния двор¹. Веднъж подплашена, жълто-черна птичка започна да се блъска в запечатаното стъкло на прозореца. Турпиалът² беше влязъл през патиото³ и след кратко колебание бе полетял нагоре, към залата на втория етаж. Сега се опитваше да излезе на свобода: обезумял от ужас, шибаше безмилостно малкото си телце в стените на прозрачния луксозен капан. Не можеше да проумее, че за да се измъкне от клопката, трябваше да отстъпи, да се спусне надолу, да се върне по обратния път. Накрая падна в краката на Киая. Тя внимателно изнесе птичето навън. Огледа се за котката. Изтощеното телце пулсираше в шепата й. Почака, докато птичето стъпи на крака. То отръска жълтата си перушина и пое по вертикала към короната на близкото манго. Беше чела, че много древни мезоамерикански народи вярвали във възможността божество, човек или животно да се превръщат в друго същество. Маите наричали "нагуал" както превъплъщаващият се, така и превъплътеният. И дълбоко вярвали, че се установява връзка между родения и някое животно, у което се повтарят болестите, премеждията и смъртта на човека. Дали птичето в залата не беше нейният нагуал? По това време Киая откри бучка в лявата си гърда. Беше поредният знак, поредната алармена камбана. Докато чакаше диагнозата, една мисъл дращеше стените на черепа й: "Господи, не искам нищо. Не ми отнемай само привилегията да видя как расте детето ми."

Зловещият дом, където живееха, бе принадлежал на един банкер, чийто син се застрелял заради несподелена любов. Те държали на двора малък ягуар, като домашно животно. Ягуарът залинял и издъхнал седмица след самоубийството. Нощно време листата на юката в патиото шумяха като стъпки на прокълнат мъртвец, дъските на тавана скърцаха, а котаракът и раби пеладо-то⁴ в градината деляха територии. Невъобразимите звуци от битката им вцепеняваха новите обитатели, напомняха им за призрака на дивото животно. Заблудени прилепи, излетели от подземията за нощен лов, отскачаха миг преди да се блъснат в побледнелите й бузи. Чувстваше полъха на крилете им в тъмното. Нещо трагично имаше в занемареното жилище, обреченост някаква. Приличаше на напуснат от боговете пещерен олтар. Киая попиваше звуците наоколо с атавистичен страх. Предчувствие? Интуиция? Някакво предутробно познание?

Оттук нататък версиите за случилото се злокачествено се разрояват.

Всеки разказвач на фактите досъчинява, изкористява или доукрасява отминалите събития според настроението, познанията и отношението си към въвлечените действащи лица. Всеки слушател на историята прави същото с вече еднократно опорочения материал. Осмисля и препредава вариации на образите, съществуващи само в неговата глава. Естественият резултат от това претакане е, че различните хора тълкуват последвалите случки по най-противоречив, често невероятен начин. Може би има някаква могъща метафора, закодирано послание, поука в размножената история с нейните приличащи си развръзки, но засега не ни е писано да разгадаем истинския й смисъл. Или по-точно, всеки е свободен да намери едно много лично, валидно само за него предупреждение между редовете:

Черната легенда гласи, че от най-високо място на амбициозния съпруг възлагат да посредничи в деликатна мисия с неправителствени групировки на субконтинента. Военната индустрия се нуждае от спасение, а партизаните в планинските си убежища - от малки самолети и хеликоптери, оръжие и боеприпаси. Съгласно уговорката, дипломатът трябва да напусне всички официални постове, без да прекъсва старите контакти. Опортюнист и фурнаджийска лопата, той решава да залага за своя сметка в голямата игра и загубва всичко - връзки, спестявания, самоуважение. Мълвата приписва случилото се на очевидна некадърност, самодоволство, алчност, жажда за власт, и свързва срива с отмъщение на съдбата, с намеса на провидението. Термометърът на общественото мнение се придвижва от градуса на завистта към градуса на злорадството.

Златната легенда гласи, че опърничавият и нестандартен чиновник решава за пореден път да прояви самоинициатива. Израснал край неопитомените вълни на северното море и повярвал в сериозността на промените, той заявява, че е крайно време да се прекъсне помощта за въоръжените групировки, обслужващи търговците на наркотици. Докато бюрократите се чудят как да се отърват от непредвидената пречка, слуховете стигат до конкуренцията. Моментът за големия удар е пропуснат. Сделките се развалят. Гневът на боговете смачква като хлебарка самозвания поборник за справедливост, новоизлюпения пацифист в лабиринтите на властта. Поражението е придружено от ореола на мъченичеството. Термометърът на общественото мнение се колебае около градусите на симпатията и съчувствието.

През това време Киая се крие от убийствените лъчи на тропическото слънце зад прашните пердета на библиотеката. Не смее да шукне, камо ли да предприеме някакво действие. Според теорията за душите, нейната е затлачена от различни дози огорчение, възмущение и обърканост. Но не заради някакъв отминал живот, а поради случващото се тук и сега. И настъпващите събития не са резултат от някаква задръстена карма, а обикновени последствия от предприети действия. Или от бездействия.

Никога няма да узнае истината. Трябва сама да реши в какво да вярва, въз основа на интуицията и познанията си за човешкия характер.

Книжната Киая започна да подозира, че нещо не е наред с търговските сделки на мъжа й, когато веднага след аншлуса трима колеги на Юрген изчезнаха завинаги от хоризонта, а неговите печалби нараснаха значително. Нравът му стана усойничав, близостта между съпрузите изчезна, приятелите ги избягваха. Киая можеше да изтърпи всякакви материални трудности, но не понасяше безразличието, потайността, лицемерието. Чувстваше се неуютно. Омърсена, употребена. Опита се да говори с Юрген. Той реши, че е крайно време да затвори ателието - частта от живота на Киая, която се изплъзваше от директния му контрол. Тя се изнесе на квартира с децата. Трябваше да създава всичко отначало. От нулата. И тогава избухна войната. Три години по-късно, в една дъждовна нощ, мъжът й се появи на вратата на мизерното таванско помещение. Бе дезертирал от Източния фронт. Приеха го, започнаха да делят на четири оскъдните дажби. Есесовците не закъсняваха да претърсят жилището. Дезертьорът бе заловен и разстрелян в началото на 44-та година, а жена му бе изпратена в лагер. Минути преди обиска, Киая успя да прехвърли децата при съседите, семейство музиканти.

БЕЛЕЖКИ

1. Според едно поверие, датиращо от колониалната епоха, присъствието на колибри в къщата предвещава нещастие. [обратно]

2. Много разпространена птичка в северната част на Южна Америка. [обратно]

3. Вътрешният двор. [обратно]

4. Малко тропическо животно от рода на гризачите. [обратно]

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006