Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Кой беше обещал на Киая, че ще й бъде лесно на тази земя? От какво се оплакваше? Бе нарушила собственото си правило - бе позволила на посетителя, на чужденеца да проникне в най-личното, да разхерметизира ядрото и сега понасяше последствията. Цяла година се местеше в пространството ни жива, ни умряла. Времето се беше свило в дупката си и отказваше да тече. В раззинатата му ненаситна уста дните агонизираха бавно. Една по една илюзиите й предаваха Богу дух. Първо си отиде мечтата за Нели Блай. Не можа да стане журналист-международник. Нищо, че завърши между първите във випуска, нищо, че знаеше езици. После си отиде любовта, остана само неосъщественият копнеж по майчинство.

Наставниците надигнаха глави. Засипаха я с обвинения и съвети. Започна да се самобичува, да клевети себе си, както много години преди това го бе направила след проваленото новогодишно тържество. Внуши си, че вината е в нея, че статиите й не се харесват, че са посредствени. Че им липсва бляскавост, умело заиграване по ръба на позволеното, остроумие, живец. Нямаше вече смелост да извади апокрифите на бял свят. Реши, че невзрачната й външност и липсата на партийно членство също са нейна вина. Посипа си главата с пепел. Меа culpa. Все повече се отчайваше, че не може да схване човешката мотивация, че е посредствена във всичко. Светът изглеждаше ирационален. Студеният и безразличен космос се суетеше наоколо абсолютно безцелно, зареден единствено с егоистичния стремеж да изяви по-пълно собствената си природа. Даже родната й майка неволно беше започнала да внушава на Киая негативни идеи. Тя не успя да види нищо положително в пробуждащата се индивидуалност на момичето, понеже то не беше вече по детски красиво и по детски послушно. И освен всичко останало, не се развиваше по предначертания от възрастните път. Не точно както те го искаха. Влюби се в неподходящ човек, завърши неподходяща специалност. За професионалните лутания на Киая майката нямаше какво да каже. Беше по-объркана, уплашена и слаба от дъщеря си. Не й помагаше особено. Самата тя имаше нужда от помощ.

Киая с години не се добираше до постоянно място. Спукваше се от работа, но не я назначаваха. Меа culpa. Презираше се заради дребното желание да постъпи на щат. Не заради парите. Никога не ги бе имала и не я интересуваха. Беше разтревожена, че не успява да се впише в пейзажа, въпреки продължителното старание, мълчание и слушкане. Въпреки опитите да бъде хитра и гъвкава. Меа culpa. Явно някъде бе сгрешила. Бунтът на разведряването? Вече не изпитваше наивния порив за съзидание от онези времена. Sturm und Drang Bewegung-a¹ бе приключил. Колебаеше се, действаше по инерция. Съобразяваше се с правилата. Скатаваше се от големите политически теми в аварийната лента на юношеската психология. Не искаше да бъде лицемерна, а нямаше кураж за повече. Нели Блай би я изгледала пренебрежително. Часовете бавно се точеха. Престана да харесва професията си, да изпитва наслаждение от труда си, цялата тази активност започна да й изглежда като отвратителна суета. Имитираше известните репортери, симулираше, че пише, че чувства, че диша, че действа. Колкото повече искаше да се хареса, толкова повече я отблъскваха. Беше ударила в тавана. Всичко наоколо рухваше с главоломна скорост. Мозъкът й витаеше като муха над разрушенията. В ниското, във вонята, в калта. Без посока. Пълен застой. Мислеше, че по-лошо не може да стане. И тогава почина баща й. Животът изглеждаше приключил. На 28.

БЕЛЕЖКИ

1. Движение в немската литература, основано от Фридрих Максимилиан фон Клингер. Основната му тема е конфликтът между индивида и обществото. [обратно]

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006