Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

На по-късен етап, от книжната Героиня - съчинената съименичка на Киая, се очакваше да послужи като пример за подражание: енергичната литературна жрица трябваше да въоръжи неоформената тийнейджърка с класическите добродетели, присъщи на оцеляващата жена: смелост, търпение, постоянство, вярност на себе си. Как ли? Ами пробудена от стогодишния вълшебен сън на детството, девойката щеше да посегне към лавицата с книги; и чрез алхимията на четенето постепенно щеше да се превърне в Doppelgänger¹ от плът и кръв на своя духовен Първообраз. Трогателен опит на любящи амбициозни родители да проектират върху невръстното си отроче своите отложени мечти и желания. Напразни усилия на орисници, пренебрегнали съзерцателната природа на кръщелничката.

§ § §

Мои са тези смесени
предутринни часове,
пълни с прегракнала песен
на петльови гласове.
Като от стомна гледжосана
лъха в лицето ми хлад.
Диша насън омагьосан
провинциалният град.
Звездната риза на здрача
вятърът леко издува.
Сиви врабчета подскачат,
листи из локвите плуват...
Мои са кратките песенни
предутринни часове,
пълни с вълшебните прелести
на детските светове...

...Седя в къщичката под снега и записвам поредното хрумване, както препоръча симпатягата в бяла престилка. Коя съм, за какво служа, кому съм нужна? Те двамата с Близначката се съгласиха да издиря колкото се може повече истории, чийто герой е съществото, ПРоникнало в кръвта ми ПРез ПРолетната ПРедутрин на ПРозореца. Цялата библиотека е на мое разположение. Когато преди няколко месеца ме облада идеята да събера всичко, свързано с крилатите чудовища, не очаквах, че работата ще върви толкова трудно. Тежко, натруфено, претенциозно. Прав текст, натикан в крив макарон. Мислите ми витаят заченати, но недооформени в членоразделни фрази. Трябва да доизмислям, налага се да съчинявам, да прибягвам до помощ от Близначката. Понякога нейните разкази се преплитат с моите. Не мога да се измъкна от мрачните катакомби. От подземията на замъка. От лабиринта. Крилете ми отказват да действат. Заеквам. Захващам се с нокти за мазилката. Не ми се върши нищо. Не ми се пише нищо. Пие ми се. От извора, от бистрия поток, потока на съзнанието. Но разсъдъкът ми е размътен като мозъка на летящите наоколо хлебарки. Вдишвам въздуха зад решетките. Чичкото със спринцовката на вратата мирише на озон, на свобода. Сдърпват се с медсестрата кой да влезе пръв. Двуногите имат амбиции, делят територии. Сестрата носи ябълка, подпухнала в чинията като отрязана човешка глава. Ще узная куп тайни, ако отхапя от мъртвия плод. Мнозина вече са ме изпреварили. Всичко са научили, всичко са казали - по-добре, по-изискано, по-точно. По-наблюдателни са. Наблюдават ме през цялото време. Отвсякъде. Зад мен остава тарузенето. По задънения път. Към залеза. Пред мен се въздига началото, светлият тунел. През тунела надникнах за първи път към този свят. От утробата на мама. И сега ще трябва да мина по цялата окръжност, за да се върна обратно при светлината. Дълго, скучно пътуване към опашката, която искам да захапя. В коренищата на дървото. Без открояващи се сюжети, без запомнящи се характери. Или бяха променящи се? Вече забравих. Аз съм всяк/а/о и нико/я/й. Промяната е моят елемент. Гмежта от хлебарки приижда. Обграден/а/о/и съм от всички страни. Наблюдават ме. Слухтят. Имали са на разположение много години, за да усъвършенстват това умение. Карат ме да чувам и виждам каквото НЕ искам. Яростен шепот, скърцане на зъби, разкривени устни, неми крясъци... Моите?... Нашите?...

БЕЛЕЖКИ

1. Двойник (нем.). Поверие - ако срещнеш приживе двойника си лице в лице, това носи нещастие за двама ви. [обратно]

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006