Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Есен е. Панерче зрели плодове краси балкона. Градината грее в червено и златно. Романтичните жестове бият право в целта - цветя за Киая, томче с китайски притчи за близначката. "Надявам се да й харесат". Разбира се, че ще й харесат. Вътре има отговор на всичко, което я интересува в момента.

"Живеели в една планина семейство дракони. Майката често изпращала зеленото драконче да носи вода с две делви. Едната делва била гладка, прекрасно изваяна, симетрична, съвършена. Не пропускала нито капка. Нея майката винаги закрепвала на дясното рамо на детето си. Другата делва била леко крива, пропукана и крилатото гущерче успявало да пренесе до вкъщи едва половината от налятата в гърлото й вода. Тази делва винаги стояла на лявото му рамо. "Защо ме караш да се трудя напразно, мамо" - възнегодувало веднъж дракончето. - "Лявата делва нищо не струва, само дясната върши работа." "Не бързай с изводите", отвърнала драконката. - "Обърни се назад и виж пътя, по който си минало. Само лявата му страна е обсипана с цветя. Може би спуканата делва не е добра за пренасяне на вода, но тя чудесно изпълнява не по-малко важно предназначение - да полива растенията. Всеки на този свят е добър за нещо. Само трябва да откриеш какво е твойто призвание."

"Да де, ама това е най-трудно" - не се предавало дракончето. "Много по-лесно е, ако ти казват какво трябва да правиш, ако всичко се знае предварително, има определено място и става по определени правила, като чаената церемония."

"Затова е "церемония". Действителността е много по-неподредена и неповторима. Всеки път трябва да взимаш нови решения и да реагираш според обстоятелствата, както съветва старецът от приказката за дървото и петела. Пътувал той, придружен само от учениците си, необременен от вещи. На едно място видели дебело старо дърво и младоците започнали да се възхищават: "Какво чудесно дърво!", "Какъв дебел ствол!","Каква пищна корона!", "Какви красиви плодове!". "Нищо подобно - възразил учителят. - Ако беше толкова чудесно, красиво и полезно, стволът му отдавна щеше да бъде превърнат в лодка, клоните - в греди, цепеници за огрев или украса, листата - в храна за добитъка или пълнеж за възглавници, плодовете му - щяха да бъдат изядени. Само едно абсолютно жалко, непотребно дърво може да порасне толкова много, без някой да се възползва от него. Сигурно е прогнило, а плодовете му са отровни." Продължили пътя си и попаднали в имението на огнедишащ дракон, пазач на водите. Ние уважаваме мъдреците и нашият роднина дарил пътниците със своето гостоприемство. Той ги поканил на обед, а на слугите си наредил: "Заколете един петел и направете супа. Но внимавайте да не убиете по невнимание петела, който сутрин ме радва с красивия си глас." "Учителю - запитали озадачени учениците, - Драконът запази петела, който му е нужен, понеже го буди и го радва с кукуригането си. А вчера подминахме дървото, останало непокътнато поради своята безполезност. Как става така, че веднъж в живота оцелява непотребното и безполезното, а друг път - нужното и полезното?"

А учителят отговорил: "Всичко е според времето и случая".

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006