Марион Колева

web | Крилатата змия на пътя

Пълнолуние. Реката е впримчена в усмирителна бетонна риза. Тежки люлякови храсти са надвиснали над пролетните води. Миризмата е упойваща. Протяжен камбанен звън. Разпети петък. Групичка лукави тийнейджъри се опитва да пробие кордона край храма. Облогът е голям - който успее да се добере до входа, няма да плаща за дискотека до края на учебната година. Милиционерите не са вчерашни, въпреки твърденията от вицовете. Хитрините удрят на камък. Тайфата се оттегля в каменната утроба на арестуваната река. Някой предлага да съберат съчки. Запалват огън. Историите заваляват като искри в разжарена печка, Близначката едвам смогва да ги запише:

"Когато Аполон прониза със стрелата си стария люспест пазач на оракула от Касталия, дузина посредствени дракони се почувстваха без конкуренция и надигнаха многобройните си пипала. Херкулес успя да се справи с едного. При това чудовището не беше за подценяване: имаше сто глави, всяка поддържаше собствено мнение по възможно най-много въпроси. От тази автокефалност произтичаше нетърпимия нрав на змея и хората бяха благодарни на гръцкия герой, задето ги отърва от мърморенето на стоте скандални усти. Други крилати влечуги плъзнаха из околните страни и дори успяха да се настанят в хорските раздумки. За някои от тях потомците на Заратустра пееха песни. В една от песните се разказваше за Искандербек¹, който не бил убеден, че баща му се казва Филип. Срамувал се от произхода си. Той отишъл в известен египетски храм, намиращ се дълбоко в пустинята, за да попита жреците дали пък не е потомък на някое божество. Служителите от храма му разкрили истината, която Искандербек пазел в дълбока тайна до края на късия си, но забележителен земен път. А тя била, че невръстният генерал на изгладнели за победа армии бил заченат в Олимпия от Юпитер Аммон, спуснал се от небето и обладал майка му под формата на крилата змия. Идеята за божествения произход на могъщия герой пуснала дълбоки корени в Мала Азия и още пò на изток. Синът божи Искандербек починал във Вавилон, съкрушен от незатвърдени победи, недвусмислени поражения, незараснали рани и лични загуби, преди да е навършил 30. Но легендата заживяла собствен живот. След време тя придобила материални очертания в лицето на друг млад човек - Джошуа. Джошуа копнеел за особен вид победи. Съчувствал на грешниците, приемал завръщането на блудните синове с радост, разглеждал пораженията като дар от съдбата, загубите - като повод за размисъл, извисяване и пречистване, болестите - като инструмент за заздравяване на вярата, нищетата - като благословия, любовта - като мотор на съзиданието, а не като слабост. Поле на битката било всяко човешко сърце. Залогът - 365-тото небе. Проповедите на инакомислещия предизвикали смут и тревога. Трябвало да бъде запушена тази уста, която хвърляла светлина и сеела надежда в тунелите на опакия свят. Местните апаратчици организирали прилична кампания, предателствата се възнаграждавали щедро и даже един крадец бил освободен по целесъобразност, за да се отвори място на кръста за фалшивия пророк. Джошуа бил натикан в градския зандан и враговете му временно се успокоили. В нощта преди екзекуцията, той заспал много спокойно и започнал да сънува, че върви по някакъв плаж, придружаван от Бога, своя баща. Разхождали се двамата и кротко разговаряли, следите от стъпките им релефно се отпечатвали върху пясъка, а пред очите на младежа преминавали най-важните случки от битието му. Внезапно той се дал сметка, сякаш наблюдавал всичко отстрани и отвисоко (от птичи поглед? от нечии полет?), че в най-трудните моменти от живота му единият чифт следи върху пясъка на плажа изчезвал. "Господи, ти ми обеща да ме обичаш и да бъдеш винаги до мен", казал синът с укор. "Защо тогава ме изостави в най-тежките времена?" "Аз съм твой баща, винаги изпълнявам обещаното и никога не съм те изоставял. Ако виждаш само един чифт следи от стъпки в най-усилните години от твоето съществувание, то е, защото в тези моменти съм те носил на ръце."

По същото време, когато Джошуа водел насън своите разговори с Всевишния, близо до сградата на затвора някакви миряни празнували сватба. Минали седмици и месеци, булката не се разбирала със свекърва си и толкова я намразила, че тровела живота на околните с лошото си настроение. Мъжът бил много влюбен в младата си невеста. Той имал неблагоразумието да й каже, че е готов да направи всичко, само и само тя да е щастлива. Съпругата му пожелала женихът да убие майка си. Синът се стъписал, но решил да отстъпи пред молбите, само мир да има в новия му дом. Отишъл в бедната си родна къща и изтръгнал сърцето на жената, дарила го с живот. Ужасèн от собствената си постъпка, побързал да напусне жилището, препънал се на прага и паднал. А майката, с последни сили, се надигнала от пръстения под и попитала загрижено: "Заболя ли те, чедо?"

Джошуа гледал случката от 365-тото небе. И разбрал, че успял да посее някои добри семена; и че имало още много за плевене на Белия свят."

БЕЛЕЖКИ

1. Александър Македонски. [обратно]

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006