Марион Колева

web | Крилатата змия на път

След преместването в столицата, улицата стана истинският дом на Киая. Не защото го искаше, а защото се наложи. За шест месеца смениха два хотела и четири жилища: старата квартира на баща й срещу зоологическата градина, мазето на една вила край Банкя, студиото в голямата къща, притежавана от приятели на майката. "Добре поне, че имате жителство", коментираха възрастните. Накрая кумовете на семейството им намериха стая в мрачен апартамент с високи тавани. Живееха заедно с родителите на кума, като в Дядовата ръкавичка. Старците бяха журналист и оперна певица, свещени останки от голямото доброутро. Журналистът навремето бил изпратен в лагер от народния съд. Конфискували библиотеката му под предлог, че щяла "да разлага новото поколение чрез изкушенията на западната култура". Екслагерникът обичаше да повтаря: "Какво е "изкушение"?" - "Белетристична творба, в която героите говорят на английски." Киая недоумяваше защо възрастните се смеят. След време тя също реши да разкаже нещо забавно и повтори вкъщи един виц, чут от нейна съученичка в началното училище: "Как пътешестват различните нации в Европа? Англичаните предпочитат влака, гърците - корабите, а руснаците пътуват из континента само с танкове." Сега пък възрастните недоумаваха: "И ти намираш това за смешно?!..."

В запуснатия апартамент Киая за първи път видя домашна прислужница - стара и чепата като господарката си, оперната певица. Певицата пееше арии или четеше на глас "Парижката Света Богородица", докато всички нагъваха с ръце шунка, нарязана върху мазна хартия. Киая така и не разбра къде бяха отишли маниерите на близките й през това лято. Бяха нервни, груби, повишаваха тон, тежко мълчаха. Не знаеше нищо за дефицита и депресията. Не разбираше също защо татко й е без работа, при условие че народната власт, ако се вярваше на сричаните от нея вестникарски заглавия, е изкоренила безработицата. След много години се добра до истината за провинциалните дела и документи: според доклада на информатора от досието, баща й отказал да стане прокурор, понеже трябвало "да изпълнява чужди заповеди, а не да съди по съвест". Не бяха подновили договора му след изтичане на разпределението. Така и не можа да практикува като адвокат до края на живота си. Той беше сирак, внуши на Киая, че семейството е свещено. "Дом без жена не е дом", твърдеше с въздишка, когато майка й остави лошо платените преводи за неделните дни и тръгна да строи живота нов по заводи, предприятия и обекти, намерила обществено, а не домашно приложение за счетоводната си диплома. С мечтите си за артистична кариера се бе простила отдавна. Не й достигнаха кураж, сила и постоянство, за да освободи крилете си от лабиринта на ежедневието. Поддаде се на отчаянието. Лицето на татко й често помръкваше от срам, безпомощност и чувство за вина. Продадоха "Марчето", червената Шкода-Октавия, единственото семейно богатство, плод на оскъдните им спестявания. Лека-полека нещата се уталожиха и бащата намери работа. Но Киая се сви още по-дълбоко в пашкула на страха, недоверието и безучастието. Подозираше, че възрастните са наказани, защото не са спазили правилата.

Все още бе рано за непокорство.

© Марион Колева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.03.2006
Марион Колева. Крилатата змия на пътя. Варна: LiterNet, 2006