ВСЕ ПО-ПОЗНАТИЯТ МАТВЕЙ ВЪЛЕВ
За монографията "Непознатият Матвей Вълев: отсам и отвъд" на Андрей Ташев

Мартин Колев

web

Доколко познаваме днес Матвей Вълев? Приживе името му е добре известно и стои под стотици публикации. Георги Цанев го сравнява с Джек Лондон, а Йовков казва за дебютния му сборник: "Много, много хубави разкази сте написали!". След смъртта му през 1944 г. интересът към него затихва за дълго, със спорадични изключения, сред които се откроява една монография, дело на Хр. Карастоянов. В последните години Вълев преживява известно възраждане, излязоха два сборника с негови творби - "Радио и общество" (2018) и "Хумор и сатира" (2019) - и немалко нови проучвания. Любопитно е, че този подновен интерес не е следствие от конференция или годишнина например - както пише Андрей Ташев, изследователите "независимо един от друг проявиха траен интерес към живота и делото на Матвей Вълев" (с. 117-118). Изглежда, естествено е назряла нуждата от тази реабилитация, от нови негови прочити. И макар че те несъмнено уплътняват някои черти от творческия му профил, от перспектива той продължава да изглежда разпокъсан.

Причината за това е известна - Матвей Вълев традиционно се асоциира с емигрантската си, "бразилска" проза, но тя далеч не изчерпва творчеството му. Изключително продуктивен автор, той е творил в множество жанрове. Необходима е нова монография, която да събере всичко известно от и за него, да му изгради един цялостен, триизмерен образ. Тъкмо такава цел си поставя Андрей Ташев с "Непознатият Матвей Вълев: отсам и отвъд". Ташев не за пръв път се захваща с автора - той се занимава с него от години и има съществена роля за популяризирането му. Това не значи обаче, че книгата представлява компилация от стари публикации - Ташев надгражда предходни свои позиции, уплътнява ги с нова информация от архиви, печатни издания и частна кореспонденция.

Вероятно главният риск на едно такова изследване е свързан тъкмо с целта му, с нейната всеобхватност и разнопосочност. Все пак освен емигрантска, "отвъдна" проза, М. Вълев е писал и "отсамна", ситуирана на родна земя (част от нея - на маринистична тематика); драматургия (напр. пиесата "Госпожата", написана с Елисавета Багряна); голям корпус от хумористични и сатирични произведения; текстове, свързани теоретично и тематично с радиото; детска литература и др. Обхващането на цялата тази библиография, заедно с биографията, лесно би довело до хаос без достатъчно стегната композиционна рамка. Ташев сполучливо се спира на класическата схема "живот и творчество", като отбелязва задължителния взаимообмен между двете части, който при Вълев е особено интензивен. Всеки житейски период, всяка група от текстове са представени в отделни глави и използваният методологически ключ се мени според ситуацията. В биографичната част например Ташев прилага абдуктивния метод на Пърс, за да запълни "белите петна" в биографията на Вълев. Както е известно на познавачите, това е една биография, увлекателна като приключенски роман. За останалите детайлният, стегнат разказ на Ташев ще бъде не само среща с една дейна и колоритна личност, но и информативно пътешествие из България, Берлин и Бразилия от междувоенния период.

От самото начало прави впечатление внимателният прочит на Ташев, който се усъмнява във вече утвърдени хипотези и ги преразглежда. Такъв е случаят с популярното напоследък становище (подкрепяно напр. от М. Славова и Р. Пенчева), че ранният псевдоним на Вълев - Матвей Босяка - свидетелства за анархистките му пристрастия, още повече че той е родом от Ямбол, центъра на българския анархизъм. Ташев обаче изтъква, че Вълев още на 3-годишна възраст се мести със семейството си в Пловдив. Нещо повече, впоследствие работи като машинописец в Народното събрание и чиновник в Столичната община - длъжности, нежелани от човек с анархистки убеждения, а вероятно и недостъпни за него. Така са разгледани под лупа всички познати проблеми от биографията на автора: за първата му публикация, за политическите му убеждения след връщането от Бразилия, за инсценираната му смърт и бягството от фронта и др.

Прави впечатление, че Ташев не обръща внимание главно на бразилската проза. Той разглежда и нея, разбира се, но посвещава най-много място на маринистичните произведения. Решението е изключително сполучливо, понеже те рядко са проучвани преди (главно от Хр. Карастоянов и Р. Пенчева), а са не по-малко значими. С тях Вълев се нарежда сред междувоенни автори като Добрин Василев, Петър А. Шишков, Кирил Гривек, които първи засягат в прозата си теми като морето и бита на крайморското население. Ето защо монографията е приносна не само за изучаването на Вълев, но и за един все още оскъдно картографиран кът от литературната ни история. Ташев разглежда в детайли внушителния топос, разделителната и свързващата му функция, изключителната му роля в живота на моряци и рибари - и като източник на препитание, и като мощна притегателна сила. Интересни са паралелите, установени между Матвей-Вълевото море и Елин-Пелиновата нива. Персонажите са категоризирани и съпоставени: морякът, човекът от сушата и междинната категория на рибаря. През маринистичните разкази и повестта "На котва" са огледани и теми, основни за цялото творчество на Вълев: космополитизмът, пътуването, самотата, техниката.

Особено значима е и главата за творбите, обвързани по един или друг начин с радиото. Неслучайно в своята "История на радиото в България" Веселин Димитров окайва "ранната гибел на фронта на човека, който би могъл наистина да напише една теория на българската радиожурналистика". Матвей Вълев работи като помощник-уредник в Радио София и пише теоретични и исторически статии, посветени на новата технология. Ташев разглежда както тях, така и радиопиесите, сред които "Крилата помощ", написана с Ангел Каралийчев - първата ни оригинална радиопиеса. Въпросът за преобладаващото съавторство в драматургията на Вълев също е засегнат, като анализът на връзката му с Багряна, за щастие, е щрих, който не снижава, а уплътнява дискурса. Впечатление прави и стремежът да се обвърже темата за радиото с цялостния творчески профил - през характерната за авторовия стил радиофоничност и космополитната нагласа, илюстрирана с чудесен цитат от разказа "Граждани на света": "Сложи си слушалки, включи високата корабна антена и пусни радиоапарата на всички вълни. [...] Друг един свят се втурва към теб - светът на танците и песента, на радиопиесите, речите, концертите, на черковните камбани, театрите и оперите..." (с. 246).

Други дейности на Вълев, като преводаческата и журналистическата, не са разгледани толкова обстойно - само са щрихирани, а наличната информация е синтезирана, предоставяйки основи за бъдещи проучвания. Всъщност това е и втората задача, с която книгата се справя особено добре - тя не само обединява отделните прояви на Матвей Вълев, но и дава насоки за по-задълбоченото им разглеждане. А както отбелязва Ташев мимоходом, усилията му за популяризиране на този "Сеньор Булгаро" продължават - в момента готви за публикация още три сборника с негови творби. Изглежда, че непознатият Матвей Вълев, за щастие, тепърва ще ни става все по-познат.

© Мартин Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.01.2021, № 1 (254)