ШИНЕЛ

web | Нека да е лято

Аз спя и сьнувам.
(Това е антракт.
Ще имам ли Действие Трето?)
И все ми се струва, че някой...
Факт! -
Някой - след мене, клетата!

Аз хлътвам в съня като негър в тунел.
И с каменна неизменност
се виждам - облечена в тежък шинел...
А оня върви след мене!
Плета се в коварните черни поли.
Яката ми - жива лисица,
боа-удушвач или пор-исполин.
А оня - след мен... (Милиция!!!)
Ни КАТ, ни човек. Само оня - пеша
се мъкне; и каканиже:
"Ти имаш шинел. А под него - душа?
Дай едното от тях на Ближния!"

Крещя, както всички крещим в своя сън -
безсмислен подводен писък:
"Не пипай! Не съм от Ония!
Не съм!!!
Аз даже не знам
кои са..."

Тътнежът на рейса за "Младост"-1
раздрусва съня на атоми.
В небето виси самолетно Влакно.
В антрето висят палтата ми.
Под мене е сигурна жилищна площ.
Пред мене е вечност! Не е ли?
А все ми се струва, че някоя нощ
ще тръгна
да грабя
шинели...

© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.