Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАРТИРЕС МОРИР
web | Нека
да е лято
Отивам да умра. Отивам, отивам.
Осъдено на смърт е тленното ми тяло.
Със всеки паднал в бой се сливам, изстивам
и тъжната земя ми хвърля покривало.
Отивам да умра. В четирсет и първа
аз падах край Москва сред снежния безкрай.
Под Сталинград и Брест обливах се в кърви.
Загивах до Берлин в нощта на осми май.
Отивам да умра. Отивам, отивам.
След всеки паднал в бой в оризовите ниви.
В праха на Хирошима се сривам, застивам
под зинало небе, сред сенки пепеливи.
Отивам да умра. Отивам, отивам.
Аз тръгвам всеки път, когато пукне пушка.
Със всеки паднал в бой се сливам, заспивам,
и нежната земя във вечен сън ме люшка.
© Миряна Башева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.10.2004
Миряна Башева. Нека да е лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Миряна Башева. Нека да е лято. София, 2002.
|