Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАПРИЗ 2
web
По дяволите!
Този свят е тъй весел,
тъй развлекателен,
и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра -
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля...
А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!
© Любомир Левчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2005, № 5 (66)
|