ПРОЕКТ И БЛАГОДАРНОСТИ ВМЕСТО ЕПИЛОГ...

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

И ето ни в края на книгата - следват само приложенията. Не зная, доколко сте възприели написаното и до каква степен предложеният подход ви е дал възможност за нов поглед към ежедневието и нещата, които стават около нас. Но, надявам се, да споделите това с мене - ще се радвам на всяка обратна връзка помежду ни...

Разбирате, че тази книга, освен всичко друго, е и един възможен проект. Един проект за осъществяване, в който бих взел най-пълно участие - стига да се открият възможности за това (имам предвид, не само писането на статии и книги). Как си го представям ли?

Ами, нека си помечтая:

Най-напред е необходимо да стигне написаното до колкото може повече хора и съответно повече специалисти. Вероятно ще има период на усилено дискутиране...

По-нататък си представям как лекарите, психолозите, психотерапевтите, психиатрите, психоаналитиците, педагозите, учените, хората на изкуството, бизнеса и въобще активните хора в обществото ще стигнат до извода, че "суетата на суетите" е всъщност търсене на Утешение.

Когато думата "утешение" придобие за голяма част от хората значението, което е дадено в тази книга и посланието ми е достигнало до по-активната част от обществото, сигурен съм, ще се намерят начините и вариантите за поява на първите специалисти по Утешителен анализ, работещи в съответните кабинети - все пак описаният Утешителен анализ е едно допълнение към Транзакционния анализ, изградено върху неговата основа.

Сигурен съм, че много бързо повечето от запознатите с Транзакционния анализ колеги (а тези, които не го познават, ще се заинтересуват, надявам се, и ще прочетат великолепните книги на Ерик Бърн) ще се ориентират в обстановката и ще се постараят значително да обогатят представеното от мен скромно начало.

А после?... После идва ред на Първия Център за Утешителен Анализ (или някаква структура от този род - названието не е от голямо значение, ще го измислим)! Още повече - проектът е вече готов! Не, не проектът на сградата, а какви структурни подразделения трябва да съдържа и специалисти в какви области е необходимо да работят там.

Бих искал веднага да ви предпазя от възможната илюзия, че такъв един център ще бъде конкурент на което и да е здравно заведение. Напротив - само едно допълнително, помощно звено, което според мен в момента липсва. Даже в самото начало такива "звена" вероятно ще бъдат разкривани към по-големите болници, различни видове социални и педагогически заведения, големи предприятия, компании и фирми (но, разбира се, ще работят в по-малък обем и ще имат по-ограничени възможности)...

Но, това е мечтата ми - дали ще се сбъдне, времето ще покаже!...

... Идеята за написването на тази книга се оформяше постепенно и, струва ми се, окончателно беше готова през юни-юли 2003 година. Като се има предвид с какво се занимавам в момента, трудно ми беше да седна и да напиша всичко, което се бе оформило и се разпростираше върху безброй листчета, написани по всяко време на денонощието.

Най-силен тласък за началото ми дадоха няколко събития, но аз ще споделя само това, че веднага след отминаването на новогодишните празници по посрещането на 2004 година седнах да пиша. Всяка вечер (или почти), пишех по 1000-1500 думи. Основният "ръкопис" (или "компютропис") беше готов на 13 май в 2 часа през нощта. След това вече писах и оформях приложенията, както и неколкократно четох и редактирах текста. През цялото време, докато пишех, самият процес ми носеше Утешение. И доколкото, сега разбирам това, съм изпитвал ефекта от "неадресираното споделяне", то пожелавам ви и на вас да го изпитате...

Бих искал да благодаря на много хора - и затова, че ги има, и затова, че са създали нещо, носещо утешение както на мене, така и на милиони други. За съжаление, не мога да направя това по начина, който исках - чрез изброяване. Затова ще спомена само най-пряко свързаните с написването на книгата.

... Макар че така ми се иска да имам възможността да напиша някой ден и да издам книга, наречена "Благодарности", в която да напиша имената на стотиците живи и починали вече хора, с които съм общувал пряко или косвено - чрез тяхното творчество...

И така, изказвам сърдечно своите благодарности на:

Зигмунд Фройд и Ерик Бърн - за цялото им творчество и полет на фантазията, както и за това, че са съумяли да вкарат всичко в рамките на "строгата" наука.

Унгарската рок-група "Оmеgа" - под музиката на осмия и деветия им албум, съответно, "Skyrover" и "Gammapolis", се "роди" голяма част от текста на книгата. Същото важи и за музиката на "The Alan Parson’s Project".

Режисьора Милош Форман - за чудесното му творчество и особено за филмите "Полет над кукувиче гнездо", "Коса", "Амадеус" и "Народът срещу Лари Флинт". Докато пишех, гледах няколко пъти филма "Коса", който, освен всичко друго, е великолепно представяне на конфликта между ЕД и системата Р-АД, на фона на конкретни социални фактори.

Режисьора Емир Костурица - за филма му "Черна котка, бял котарак". Гледам този филм винаги когато искам да утеша в себе си "съюза" В-ЕД.

Режисьора Стивън Спилбърг - за цялото му и разнообразно творчество, което е наслада, предполагам, за всеки от нас.

Режисьора Джоуел Шумахер - за филма му "Линията на смъртта", който съм гледал... не знам колко пъти. Идеята на филма е разработена изключително.

Режисьора и актьора Чарли Чаплин - за цялото му творчество, което утешава и до днес с изключителния хумор и блестящата актьорска игра.

Писателите Михаил Булгаков, Станислав Лем, А. и Б. Стругацки, Айзък Азимов, Робърт Пърсиг, Джеймс Блиш, Лоурънс Питър, които по един или друг начин са свързани с написването на тази книга.

Слави Трифонов - водещият на едноименното шоу по bTV. В момента той и неговият екип (нека се повторя) са най-големият и главен утешител на милиони българи.

Ирена Левкова, специалистка по Транзакционен анализ (особено Сценарен анализ). Нейните три книги "Жизнен сценарий и развитие на личността", "Сценарно развитие в зрелостта" и "Транзакционен анализ в педагогическата психология", както и учебникът й "Психология на развитието" до голяма степен катализираха написването на тази книга.

Д-р Димитър Пашкулев за дефинираната и разработена от него научно-приложна дисциплина Антропорелогия, както и за начина, по който я представя. Имащите достъп до интернет могат да погледнат сайта http:/www.antroporelogy.hit.bg, както и http:/www.veridia.dir.bg, а останалите - просто да потърсят и да си купят неговите книги - последната се казва "Проект Антропорелогия". Освен всичко друго, той наистина е от тези лекари, които щедро раздават Утешение.

Всички мои близки, които ме подкрепиха и ми повярваха - децата ми Явор, Полина и Радостин, майка ми - Пенка, покойния ми баща - Найден, брат ми Роман, приятелите ми Татяна и Стефан Андрееви, Галя и Валери Грешкови, а също и Джон, и накрая, но не на последно място - съпругата ми Татяна, която споделяше и споделя с мене всички мои мигове на Дискомфорт и Утешение...

Искрено се надявам, че моите приятели след написването на тази книга, ще станат много. Именно затова оставям координати за връзка:

За писма:

България, Шумен, 9700, п.к. 96, Кирил Найденов Кирилов

Молдова, Кишинев, МД-2012, а/я 258, Кирил Кирилов

E-mail:

comfort@abv.bg

Ще очаквам вашите писма и имейли...

Бъдете здрави и утешени!

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.