10. ТАЙНСТВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Кирил Кирилов

web | Утеши ме!

По-долу в съвсем кратък вид ще ви бъде поднесена информация за тайнствата в Православната църква (по понятни причини). Не претендирам за изчерпателност.

От друга страна - включването на това приложение в книгата е направено с цел да се покаже колко важни за нас са ритуалите, мистичното и тайнственото. Те са пряко свързани със същността на разгледаните от нас структури в Его и Суперего, но, разбира се, най-вече с Детето (и Естественото, и Адаптираното) и Родителя, както и със Суперего като цяло. Може би най-малко е причастен Възрастният, но той пък често взема правилното решение, че за конкретната личност само с помощта на свещените книги, мистичното, тайнственото, може да достигне онази хармония между Детето, Родителя и Суперего, която би дала възможност на личността да постигне търсеното от нея Утешение.

В теорията и практиката на Православната църква тайнствата са"църковни свещенодействия", "духовно-осезаеми средства за спасение". Те представляват определени ритуали, т.е. видими "знаци и действия", чрез които се дава "невидима Божия благодат", която очиства нашите "грехове", "освещава" човешката ни природа и ни дава сили по пътя към "вечния живот".

Практикуват се седем тайнства:

• Кръщение;

• Миропомазване;

• Евхаристия;

• Покаяние;

• Свещенство;

• Брак;

• Елеосвещение.

Едни от тайнствата (Кръщение, Миропомазване и Свещенство) се извършват спрямо един и същи човек само веднаж. Останалите четири могат да се извършват много пъти (Бракът - до два пъти и само при "екстрени" обстоятелства се позволява трети Брак). Тайнствата Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата.

Православната църква различава действителност и действеност на тайнствата. За да бъде едно тайнство действително, е нужно:

1. Извършителят му да е законно йерархическо лице (презвитер или епископ);

2. Извършителят да призове Светия Дух и да произнесе необходимата за тайнството сакраментална формула, и

3. Да е налице определеното за тайнството вещество.

Действеността на тайнството зависи от правилното му извършване и, което се смята за особено важно, от вътрешното душевно разположение на този, над когото се извършва.

Православната църква казва още, че тайнствата са "средства за освещаване на вярващите християни", но те обаче "не действат механически и не дават светост". "Светостта" се постига с голямо усърдие, чрез... "вяра, надежда и любов"(!).

Всички тайнства са "установени" от Иисус Христос.

И така, нека надникнем в тайнството на тайнствата, макар и това да са само едни от възможните тайнства - на Православната църква. От друга страна - след като знаем към какво се стреми през живота си всеки от нас, ще ни бъде по-лесно да осъзнаем посланието, закрепено във всяко тайнство.

ТАЙНСТВО КРЪЩЕНИЕ

Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристиянин и чрез което кръщаващият се става християнин. Образно казано, то е "врата" за влизане в Църквата и условие за участие в нейния "духовно-благодатен" живот.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на сакралната кръщална формула: "Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца и Сина и Светия Дух". Към видимата страна се отнасят още и обредите (съвкупност от установени от обичаите и традициите действия, явяващи се в случая елементи на религиозните ритуали) отричане от дявола, обличане на бяла дреха, възлагане на кръст върху кръщавания, палене на свещи и обикаляне на купела.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Светия Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове (ако кръщаващият се е възрастен), "възражда го духовно и го освещава".

Божията благодат не действа механически и сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност да расте свободно в духовно отношение и "да укрепва в доброто".

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние. Знаем обаче, че Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на "възприемниците" (кръстниците) си.

В Стария Завет се извършвало обрязване над 8-дневни бебета. В Новия Завет обрязването е заменено с Кръщението.

Право да извършват тайнството Кръщение имат презвитерите и епископите. Но при екстремни обстоятелства (главно опасност от смърт) Кръщението могат да извършват дякони и дори миряни, но самите те (миряните) трябва да са кръстени в името на троичния Бог.

ТАЙНСТВО МИРОПОМАЗВАНЕ

Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на сакраменталната формула: "Печат на дара на Свети Дух" се дават благодатни сили, необходими за укрепване и израстване в новия живот.

Видимата страна на тайнството Миропомазване е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и краката на кръстения. Това помазване се прави кръстообразно и всеки път извършителят на тайнството (презвитерът или епископът) произнася сакраменталната формула: "Печат на дара на Свети Дух". Миропомазването с осветено миро има следния смисъл:

• челото - за освещаване ума или мислите;

• гърдите - за освещаване сърцето или желанията;

• очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото от тях;

• ръцете и краката - за освещаване делата и цялото поведение на кръстения.

Невидимата страна е духовно-благодатната, при която на току-що кръстения се дават благодатните дарове на Светия Дух за укрепване и израстване в новия живот.

Право да извършват тайнството Миропомазване имат презвитерите и епископите. Мирото се освещава от патриарха заедно с епископите.

"Благодатните дарове", които се получават при тайнството Миропомазване, оказват своето въздействие върху целия живот на християнина, поради което това тайнство, както и Кръщението, не се повтаря - извършва се само веднъж в живота.

(Следователно, от гледна точка на Утешителния анализ Кръщението и Миропомазването са ритуали, извършването на които е с цел да се натрупат определен вид утешителни запаси за цял живот)

ТАЙНСТВО ЕВХАРИСТИЯ

Евхаристията е тайнство, в което вярващият и кръстен християнин приема Иисус Христос под вид на хляб и вино, след като те в определен момент на Литургията са претворенив тялото и кръвта на Христос. По този начин приемащият ги се съединява с Христос.

Видимата страна на тайнството Евхаристия включва веществата, които се използват при тайнството - хляб, вино и вода; богослужението, през времето на което се извършва тайнството и думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тялото и кръвта на Христос.

Съществуват определени изисквания към хляба и виното: "Хлябът трябва да бъде пшеничен и квасен, чист и по качество, и по начин на приготвяне. Виното трябва да бъде чисто, гроздово, с каквото Иисус Христос извършил тайнството, червено - да напомня с цвета си кръвта Христова, пролята на Голгота, и разтворено с вода - за спомен на това, че из ребрата на Голготския Страдалец, прободен на кръста, изтекла кръв и вода".

Невидимата страна на тайнството Евхаристия е онзи кулминационен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Светия Дух се претворяват в тялото и кръвта на Христос. Към невидимата страна се отнася и това, че вярващите, като се причастяват със светите Тайни, влизат в най-тясно единение със Самия Христос и в Него стават "съобщници" на вечния живот.

Тайнството Евхаристия се смята за необходимо за всеки християнин. То му служи за духовна храна и е извор на "вечно блаженство". Да пристъпват към приобщаване "тялото и кръвта Христови" и да ги приемат след необходимата подготовка могат всички християни, които са получили Кръщение и Миропомазване, и не само възрастните, но и децата. Като се приобщават със светите Тайни, вярващите освещават душите и телата си и получават "Божията благодат". От възрастните, пристъпващи към причастие, се изисква да се подготвят за това чрез пост и молитва, след което да очистят съвестта си в тайнството Изповед.

Евхаристията не е само тайнство, което съединява вярващия с Христос, но и жертва, принасяна за живи и умрели. Ония, които присъстват при извършване на светата Литургия, участват с молитва и вяра в принасяне на безкръвната жертва и така получават освещение и благословение.

Тайнството Евхаристия се смята за най-важната част от благодатния живот на Църквата. Евхаристийната жертва има същата сила, каквато има Голготската, защото "се принася същото тяло и се пролива същата кръв". Разликата е в това, че Голготската жертва е кръвна, а Евхаристийната - безкръвна, възпоменателна.

ТАЙНСТВО ПОКАЯНИЕ

Покаянието е тайнство, чрез което вярващият християнин след "гласна и директна изповед на греховете си с гласно изказана от изповедника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност". (Курсивът мой - бел. авт.).

Видимата страна на тайнството Покаяние, която се възприема чрез слуха, включва устното изповядване греховете на каещия се пред Бога в присъствието на изповедник и прощаването на греховете от изповедника, който върши това от името на Бога.

Невидимата страна на тайнството Покаяние се състои в това, че чрез "благодатта Божия" каещият се грешник бива освободен от греховете от Самия Иисус Христос. Чрез това той се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение. (Ние вече можем да кажем това и по друг начин - невидимата страна се състои в получаването на огромно Утешение от прощаването на "греховете", т.е. от помиряването на Детето с Родителя и Суперего. Но нека не омаловажаваме значението и смисъла на тайнството Покаяние, които то има за вярващите християни...).

Искреното Покаяние за сторените грехове трябва да бъде придружено с твърдо решение да не се връщаме отново към тях. Само тогава Покаянието чрез "Божията благодат" дава надежда за спасение.

Подготвителни и спомагателни средства за Покаянието са също постът и молитвата. Постът, придружен с искрена молитва, е важно средство за самовглъбяване, анализ и разкаяние за сторените "грехове".

Съобразно конкретните индивидуални нужди Църквата е отредила при изповед да се налагат епитимии. Думата "епитимия" е гръцка и значи забрана, запрещение. Както лекарят забранява някои храни и предписва съответни лечебни средства, така изповедникът забранява едно или предписва друго с цел да въздейства благотворно за духовното лечение на изповядващия се.

ТАЙНСТВО СВЕЩЕНСТВО

Свещенството е тайнство, при което чрез молитвено възлагане ръцете от архиерей върху главата на избрано лице и произнасяне на съответната сакраментална формула, върху това лице идва "благодатта на Светия Дух", която го освещава и го поставя на определена йерархическа степен и му съдейства да извършва йерархическите си задължения и да ръководи повереното му паство, ако е презвитер или епископ.

Това показва, че е налице особено тайнство, чрез което властта и пълномощията се дават на избрани лица.

Видимата страна на тайнството Свещенство се състои във възлагане от архиерея ръце върху главата на ръкополагания и четене на специална молитва, с която се изпросва благодатта на Светия Дух.

Невидимата срана на тайнството Свещенство се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Светия Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение.

Благодатта, която се дава при тайнството Свещенство чрез ръкополагане, е една, но тя се дава в различна степен: в по-малка степен се дава на дякона, в по-голяма - на свещеника и в най-голяма на епископа.

Разликата между трите йерархически степени (дякон, презвитер и епископ) е следната:

• дяконът служи при тайнствата, като помага на епископа и презвитера при извършването им, но той няма право сам да свещенодейства;

• презвитерът извършва всички тайнства с благословението на епископа без тайнството Свещенство;

• епископът не само извършва всички тайнства, но има власт и на други да предава чрез ръкополагане благодатния дар на Свещенството.

Дяконът и свещеникът се ръкополагат от един епископ, а епископът - най-малко от двама епископи.

Благодатта при тайнството Свещенство, която се дава чрез ръкополагане на дякони, презвитери и епископи, "пребъдва в душата на всекиго от тях неизменно". Затова нито епископът, нито презвитерът, нито дяконът се ръкополагат втори път в същата йерархическа степен. Тайнството Свещенство е неповторимо.

(Разбираме, че тук става въпрос за един особен ритуал, който носи най-вече Признание на Родителя и едва тогава Успокоение на Адаптираното Дете, че е участвувало. Натрупаните утешителни запаси у Родителя са за цял живот).

ТАЙНСТВО БРАК

Бракът е тайнство, при което младоженците в името на любовта пристъпват към доброволно бракосъчетание и обещават тържествено пред Църквата да пазят съпружеската вярност. На тях им се дава свише чрез извършителя на тайнството "божествена благодат". Тя освещава техния брачен съюз, възвишава го до духовното единение на Иисус Христос с Църквата и им съдейства да постигнат трите основни цели на брака:

• взаимно подпомагане по пътя към нравствено усъвършенствуване;

• благословено раждане на деца;

• християнско възпитание на децата.

Видимата страна на тайнството Брак включва възлагането венци върху главите на младоженците и трикратното тържествено благословение на техния брачен съюз от свещенослужителя и произнасяне на кратка молитва към Бога. Молитвата с тайноизвършителните думи е: "Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай". По време на тези свещенодействия Сам Бог невидимо благославя встъпващите в брак и младоженците стават едно.

Запалените свещи, които младоженците държат в ръце, символизират духовно-благодатната светлина (светлината е утешение?!), която се получава по време на тайнството. Размяната на пръстените и вкусването на вино от една чаша показват, че от този момент съпрузите трябва заедно да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно.

Обикалянето в средата на храма изразява тяхната духовна радост и свързаността им завинаги.

Невидимата страна на тайнството Брак е освещаването на брачния съюз с "благодатта Божия" по подобие на съюза между Христос и Църквата и съдействието, което тази благодат дава на съпрузите да изпълнят достойно своите взаимни задължения.

Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло.

Православната църква, като изхожда от човешките слабости, позволява развод, но само при прелюбодеяние.

ТАЙНСТВО ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ

Елеосвещението е тайнство, при което чрез молитвено помазване различните части на тялото на болния с осветен елей се призовава над него Божията благодат, която лекува телесни болести и "душевни немощи".

Видимата страна на тайнството Елеосвещение са молитвите (възприемани слухово) и действията при неговото извършване. Също Евангелието, Кръстът, свещите, пшеницата, виното и елеят.

Евангелието и Кръстът символизират нашето спасение. Седемте свещи са символ на седемте дарове на Светия Дух. Пшеницата напомня на болния, че както сухите зърна могат да поникнат и да дадат плод, тъй и болният със "силата Божия" и по молитвите на Църквата може да оздравее или, ако го постигне смърт, "да възкръсне в ново и нетленно тяло", както от пшениченото зърно израства ново растение. Елеят и виното ни напомнят за милостивия самарянин, който измил раните на нападнатия от разбойници човек, измил ги именно с елей и вино (Лука 10: 34).

Невидимата страна на тайнството Елеосвещение се състои в действието на "Божията благодат", която лекува болните и от душевни, и от телесни немощи.

Вярно е, че не винаги след извършването на тайнството Елеосвещение болният оздравява. Но също така е вярно, че болни, които пристъпват към това тайнство със силна вяра, получават, ако не пълно оздравяване, поне временно облекчение или, което е по-важно, получават "благодатна подкрепа" за търпеливо понасяне на страданията.

А това за вярващия (пък и не само за него!) е от голямо значение.

И така, сами виждате и разбирате, че не само Елеосвещението (което директно ни "казва" всичко), но и останалите разгледани от нас тайнства са пряко свързани с получаването на Утешение - главно чрез Успокоение на Детето (ЕД и АД) и даване на Признание на Родителя. Косвено е въздействието, но еднопосочно и върху Суперего. Най-безпричастен е като че ли Възрастният, но той пък "печели" от това, че си "почива" и не измисля начини за намиране на баланс и хармония между останалите субструктури на Его (а и въобще на личността).

Материалите относно тайнствата, практикувани от Православната църква, са синтез от информацията по дадения въпрос, получена чрез интернет.

© Кирил Кирилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.12.2004
Кирил Кирилов. Утеши ме! Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кирилов. Утеши ме! Кишинев, 2004.